За пръв път от 10 г. инвестициите във финанси, имоти и търговия са на минус

Г-н Стефанов, преди половин година прогнозирахте 2 млрд. евро чуждестранни инвестиции за 2010 г. Данни на БНБ от преди ден показаха, че до края на октомври те са едва 845 млн. евро. На какво се дължи тази голяма разлика?

Обясняваме я с това, че двата милиарда, за които говорихме през юли, се очакваше да дойдат от външни и вътрешни инвестиции. Аз обаче наистина очаквах само от чуждестранни да са 2 млрд. евро. Очаквах инвестициите във финанси, имоти и търговия да са 50-60% от нивата през 2009 г., а пък стана така, че инвестициите в банки са три пъти по-малко през тази година, а във всички останали финансови фирми са 10 пъти по-ниски, съответно спадът само във финансовия сектор е 1 млрд. евро.

Това, което не се казва от анализаторите, защото не го знаят или не им се връзва с политическата нагласа – за последните 5 години инвестициите у нас са били почти, да не кажа само от финанси, търговия и имоти – т.е. това са предимно кредити. В това няма нищо лошо, това са чудесни сектори. Въпросът е, че те не зависят от някаква конкретна политика. Най-вероятно предишните правителства нямат заслуга, че инвестициите са били много, така и сегашното няма вина, че са малко. Когато се възстановят финансовите пазари и като почнат хората да си купуват къщи и коли на кредит инвестициите пак ще се повишат.

Интересното през тази година е, че всички останали инвестиции – в промишленост, в енергетика – са общо взето подобни година за година. Т.е. тези 845 млн. евро инвестиции идват изцяло от тези сфери, а за първи път от 10 години инвестициите във финанси, търговия и недвижимости общо са отрицателни.

През 2009 г. инвестициите са 2.54 млрд. евро. През 2010 г. инвестициите във финанси намаляват с 913 млн. евро (банки, кредитни и лизингови дружества), в сектора на недвижимите имоти с 276 млн. евро, търговията с 258 млн. евро, в сектора на телекомуникациите със 131 млн. евро и "други" със 347 млн. евро.

Ръст има при инвестициите в производството на храна и напитки с 56 млн. евро, на химични продукти (цименти, торове, стъкла) със 79 млн. евро, на бизнес услуги с 91 млн. евро.

Това са данни към края на октомври – те се коригират постоянно. Отнема доста време да се актуализират данните и всъщност през февруари-март ще имаме действителната картинка на инвестициите. Понякога корекцията е много голяма. Ще ми се да вярвам, че и сега ще е така. Последните месеци обикновено са силни. Очаквам инвестициите да надхвърлят милиард за тази година.

Какви са прогнозите ви за следващата година?

Нефинансовият сектор ще бъде подобен – досега така се движат инвестициите – около 1-1.2 млрд. евро. Това ще се запази като базово ниво, защото много фирми инвестираха в разширение на производство – например "Аурубис България" направи нова инсталация за 15-16 млн евро, "Солвей – Соди" – нова инсталация в ТЕЦ "Девен", "Нефтохим" – нови сероочистки за 300 млн. лева. Т.е. тези инвестиции са малко или много постоянни. Целта естествено е да се увеличат. Ако почне активизация на финансовия сектор – примерно да се стигнат една трета от нивата през 2009 г. - може да очакваме инвестиции от 2 млрд. евро.

Колко сертификата за инвеститор първи клас издадохте през тази година и за кои сектори?

Сертификатите за инвеститор клас А са 24-25 или малко повече от миналата година, когато са 13. Въпросът е, че почти всички са само за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и това беше отчетено като проблем от икономическото министерство. От август т.г. не издаваме сертификати на ВЕИ-инвеститори. От тези 24 сертификата има един на завод за лекарства, един за един малък ВЕЦ до Своге – другите са ВЕИ.

Проблемът е, че стимулите за инвеститор клас А са земя, инфраструктура и обучение на персонал. При възникването на идеята целта е била да се привличат промишлени проекти, но към сертификатите се насочват предимно инвеститори в строителството, защото те имат нужда точно от земя и инфраструктура. След кризата в имотния сектор към сертификатите се насочват инвеститорите във ВЕИ, защото те имат нужда от същите неща. Една фирма като "Хюлет Пакард" например – те идват, за да наемат 2000 души, не им се налага да строят сграда, земя не им трябва.

На мен много ми се иска в бъдеще, и работим по това, тези мерки за насърчаване на инвеститорите първи клас да съответстват още по-добре на различните инвестиционни проекти.

Има ли резултати от промяната на правилника за насърчаване на инвестициите през август?

Резултатът е, че няколко фирми кандидатстват за т.нар. приоритетен проект. Това е всеки проект, без ограничение в сектора, който води до привличане на големи инвестиции и до разкриването на много нови работни места. Той получава преференции от държавата – земя без търг, финансови субсидии и т.н.

Фирмите, с които сме на финала, са големи български дружества в сферата на промишлеността, които имат проекти за разширение на дейността, но са ги замразили заради кризата. Имаме и проекти в сферата на строителството, но те са на много ранен етап още.

Зависи от фирмите кога ще издадем сертификата. Те трябва да ни предоставят бизнес план, финансов план. С две от тях сме много близо до уточняване, аз се надявам февруари-март да имаме първия сертификат за приоритетен проект. Те се възползват от всички преференции за клас А плюс някои допълнителни. Едното е, че ще се формира специална група за координиране на проекта. Тя ще се назначава от Министерски съвет. Все още голям проблем пред компаниите е това ходене от едно място на друго. С тази група за координиране на високо ниво това ще се избегне до известна степен.

Другото е финансовата субсидия от държавата, която е до 10% от стойността на проекта в най-общия случай и може да стигне до 50% за научно-изследователска дейност. Още не съм сигурен как ще работи, защото нито един проект не е кандидатствал за субсидия.