За живот на четиричленно семейство у нас са нужни 2410 лв., в София – 3200 лв.

Необходимите средства за месечна издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца е 2410 лева към декември 2018 година. За София сумата е почти 3200 лева. Това показват последните данни за потребителските цени и издръжката на живот в България на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ), представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, съобщи investor.bg.

Сумата е необходима за покриване на основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Средно издръжката на едно лице от четиричленното домакинство е 602 лева. За покриване на разходите в семейството двамата възрастни трябва да получават не по-малко от 1205 лв.

Необходимите средства на четиричленно семейство в София са близо 3200 лв. Средно на едно лице се пада 796 лв., което надхвърля средните за страната стойности с близо една трета (32%). Това означава, че средната работна заплата на всеки от възрастните трябва да бъде поне 1600 лева. 

От началото на 2018 г. издръжката на живот се увеличава с близо 85 лв., след като последователно и през четирите наблюдавани тримесечия се регистрираха умерени темпове на нарастване. В края на 2018 г. издръжката отчита повишение с 3.6%, след като тримесечният темп леко се забави до 0.9% спрямо предходното тримесечие, посочи Димитров.

За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 25.3 на сто, при база декември 2009 г. През този период в номинално изражение издръжката на живот на едно лице се увеличава с около 121 лева – от 481 лева през декември 2009 година.

През десетгодишния период средната работна заплата за страната нараства с 86.2%, а реално - с 64.9%. За някои области изоставането на средната работна заплата е около една трета от средната работна заплата. Това се отнася за районите на Видин, Благоевград, Силистра и Кюстендил.

От Института към синдиката отбелязват, че дефлационните процеси от периода 2013 - 2015 г. са повлияли на задържането на общите нива на издръжката на живота, но въпреки това за десетгодишния период се наблюдава нарастване в цените на стоки и услуги, които имат съществен дял в домакинските бюджети. Така не може да се почувства осезаемо подобряване на благосъстоянието на хората въпреки ускорения темп на нарастване на доходите от труд, отчитат експертите от Института.

Средната нетна работна заплата представлява 71.9% от необходимия размер за издръжка на живота. Това означава, че нетното трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за покриване на издръжката на живота. Тази разлика устойчиво се свива през годините, след като през същия период на 2010 г. изоставането е било с близо 50%. Въпреки тези тенденции, едва около 30 на сто от българите получават средната или по-висока от средната работна заплата, показва изследването.

Според него най-ниско платените сектори остават производство на облекло, мебели, обработка на кожи и медико-социални услуги. Около шест пъти е съотношението между средната работна заплата в най-високо платена икономическа дейност и тази с най-ниско заплащане, отчитат от КНСБ.

Средната работна заплата в края на 2018 г. за София е 1167 лв., което е с близо 26% по-малко от необходимата заплата за издръжката на живот. Значително под средната за страната работна заплата остават заплатите в ниско платените икономически дейности - 590 -770 лв.

Средното увеличение на пенсиите е с 3.8% през 2018 г. Делът на пенсионерите, изложени на риск от бедност в ЕС, е 14.2%, докато в България е 32%.

Като цяло близо 39% е делът на хората, които са изложени на бедност или социално изключване. България е на последно място в този показател в Европейския съюз.

През 2019 година от КНСБ ще продължават да предлагат на управляващите някои от вече добре познатите политики за повишаване на доходите и преодоляване на бедността. Сред тях са промените в данъчната политика, включително въвеждане на необлагаем минимум. Синдикатът ще настоява за двуцифрено увеличение на работната заплата и надграждане над минималната работна заплата за степен на образование.

Ако доходите от труд се движат с ръст около 10 на сто годишно, от синдиката пресмятат, че до 2022 година заплатите у нас могат да достигнат до 60 на сто от средноевропейското равнище.