Забавена рехабилитация на ТЕЦ-овете вещае дефицит на ток

Забавена рехабилитация на ТЕЦ-овете вещае дефицит на ток

Забавянето на проектите за рехабилитация на термоцентралите може да доведе до дефицит на ток в България през 2008 г. Това съобщи в сряда по време на поредното издание на Международния енергиен форум във Варна Мардик Папазян, изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК). По думите му опасността е заради затварянето на единия от блоковете на ТЕЦ "Бобов дол” и опасността да се наложи спирането и на други мощности в централите от района на "Марица Изток”, които не са успели за изпълнят екоангажиментите за сероочистки.

Изискванията на европейската директива за големите горивни инсталации предвиждат от 2008 г. да работят само блокове със сероочистки, а проектите за рехабилитацията в тецовете "Марица Изток” 2 и 3 се забавят от години и прогнозите са проблемът да бъде решен едва през 2009 г., когато приключат модернизациите. Тогава ще се въведе заместващата мощност, строяща се в ТЕЦ "Марица Изток 1” от американската AES.

Догодина се очаква недостиг 700-760 МВт 

Само без единия от блоковете на ТЕЦ "Бобов дол” ще се оправим с енергийния баланс, но без два блока в "Марица Изток” и при ръста на потреблението от климатици, догодина се очертава недостиг от 700-760 МВт, обясни Папазян. Тези липси няма да могат да се покрият и с повишени цени на тока, допълни той.

Според шефа на НЕК проблемът може да се реши, ако Министерството на околната среда и водите се съгласи на компромис и вместо да затвори блоковете, които не отговорят на евростандартите, реши да им наложи по-високи санкции за замърсяването.

Така обаче ще се задълбочи проблемът със замърсяванията с въглероден двуокис, които след спирането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй” ще скочат над три пъти, а серните окиси ще нараснат около четири пъти.

"Ще  виждаме това, което дишаме”, поясни Папазян.

Комплексните разрешителни на топлоцентралите са така направени, че може да се получи дефицит на тока, посочи и Любош Павлас, регионален мениджър на CEZ за България. Чешката компания притежава ТЕЦ "Варна” и по 67 на сто от електроразпределителните дружества в столицата, София-област и Плевен. Павлас се оплака, че ТЕЦ "Варна” все още не знае каква квота с допустими емисии от въглероден двуокис ще ѝ бъде позволено да изхвърля във въздуха и това пречи на плановете на дружеството. Той призова по-бързо да се създаде регистър за търговия в парниковите квоти, за да може централите да планират производството си.

Само 20% от пазара на ток реално се освобождава

Като друга пречка пред дейността си на българския пазар от компанията посочиха неуредиците с предстоящата либерализация на енергийния пазар, който от 1 юли трябва да е напълно свободен и всеки клиент да може да купува ток от която централа иска. Според Павлас освобождаването на пазара у нас се свързва само с избора на доставчик, но тя зависи и от кого ще се купува енергията и на каква цена.

"В момента около 60 процента от пазара е обвързан с дългосрочни договори, значителна част от мощностите се резервира за регулирания пазар, където Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя цените, и за свободния пазар остават само 20 процента, което е крайно недостатъчно.

Манфред Пааш от Е.ОN, които контролират електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица, е още по-краен. Според него за свободния пазар, където може да се купи ток директно от централата, остават само 10 на сто. Другият проблем, според Пааш, е това, че ДКЕВР резервира за регулирания пазар евтините мощности на АЕЦ "Козлодуй”, за да натисне скока на цените за бита.

Преди това на форума Константин Шушулов, председател на енергийния регулатор, заяви, че от общо 33-34 млн. МВтч произвеждани у нас годишно, 25 млн. МВтч ще са за свободния пазар, но става въпрос за квоти предимно на термоцентралите, които произвеждат по-скъп ток. На АЕЦ "Козлодуй” количествата за свободния пазар ще бъдат ограничени, за да се държи цената на бита, каза Шушулов.

Според енергийните дружества обаче това деформира пазара.

Като проблем в ценообразуването Гюнтер Брамбьок от ЕVN, държаща ЕРП-ата в Пловдив и Стара Загора, посочи и липсата на енергийна борса, на която да се прави балансът на страната и да се купуват количества според дневните нужди, а не както в момента НЕК прави – седмично. При дневна търговия се постигат по-добри цени, посочи Брамбьок. Той също заяви, че квотите за свободния пазар не работят, защото и правилата за търговия не са ориентирани към клиентите. Така едните потребители понасят разходите на другите, допълни той.

Шушулов: ЕРП са изпълнили само 30% от инвестициите си

Електроразпределителните дружества отнесоха упреците на проф. Шушулов, че са изпълнили едва 30 процента от предвидените инвестиции за подобряване на качеството на услугата и сред клиентите им са се натрупали негативи, още повече в контекста на исканото увеличение на тарифите на тока от 1 юли.

От E.ON отхвърлиха обвиненията, като заявиха, че са изпълнили изцяло инвестиционната си програма за 2006 г., но проблемите, които продължават да имат, са свързани с бума на строителството по морето. Пааш посочи, че големият наплив за включване в тяхната мрежа на производители на електроенергия от възобновяеми източници също е проблем. По закон сме длъжни да присъединяваме тези производители, но електропреносната мрежа не е разчетена за такова натоварване.

CEZ възнамерява тази година да вложи 90 млн. лв. в мрежата си, за да наваксат изоставането на инвестициите си, но в замяна очакват справедливи тарифи. В момента цената на тока не покрива разходите на дружествата, посочи Павлас.

Вариантът на цените на тока за бита и бизнеса, които ДКЕВР определи в проектодоклада си, са чисто преразпределяне на разходите на централите и на НЕК, но се свиват маржовете на печалба до степен, в която може да навлезем в червения сектор, заяви Щефан Шишковиц, регионален мениджър на EVN за България. Той и Пааш казаха, че в момента преговарят с регулатора за определените им цени, срещу които повечето фирми възразиха. Двамата посочиха, че ще продължат да настояват за четвърта тарифа, която да важи за клиентите, пряко присъединени към подстанциите на НЕК, която им бе отказана от ДКЕВР.

И тримата чужди собственици на електроснабдителните дружества посочиха, че с определените ми цени ще се затруднят да направят инвестициите си и да изпълнят изискванията на регулатора за качеството на електроенергията.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: