Закъсняло предупреждение и прибързани заключения

Товарен самолет, пътуващ от Бахрейн през Бергамо за Брюксел, се сблъсква в почти празно нощно небе над северния бряг на Боденското езеро с руски пътнически самолет, който превозва деца от Москва за ваканция в Испания.

От това, което е известно досега, екипажите на двата самолета са искали да избегнат сблъсъка като и двата в последната минута са слязли на по-малка височина и може би тъкмо това е станало причина за трагедията. Досега е сигурно само едно: швейцарското ръководство на въздушното движение Скайгайд е наредило със закъснение на пилотите на руския Туполев-154 да снижат височината - в момент, когато до сблъскването е оставало по-малко от минута. Пилотите от своя страна също не са реагирали веднага и са започнали снижаването чак след второто или третото подканване. Но закъснялото изпълнение на една закъсняла инструкция не води неминуемо до катастрофа. Опитни пилоти казват, че в нормалния случай дори половин минута е достатъчна, за да се направи маневра за избягване на сблъскване, независимо че злополуките във въздухоплаването рядко се дължат само на една-единствена, проста причина.

В много случаи след по-детайлни и продължителни дирения се установява, че злополуката е краят на цяла една верига от човешки грешки и/или технически аварии, която не може да бъде прекъсната своевременно от никоя система за контрол, дори да е многократно подсигурена срещу излизане от строя. Затова въпреки закъснялото предупреждение на въздушния лоцман и забавената реакция на пилота не бива да се правят прибързани заключения. По-скоро трябва да се зададат въпроси.

Защо ръководителят на въздушното движение не е наредил на пилотите на Ту-154 да слязат на по-малка височина още в момента, когато е поел полета на самолета им, тоест пет минути преди фаталния сблъсък, още повече, че в това време той не е бил претоварен с работа с други самолети в неговия сектор?

Оборудван ли е бил и руският самолет с прибор за предотвратяване на сблъскване /TCAS/ от най-ново поколение, както това изискват европейските предписания от септември 2001 година?

Ако и двата самолета са имали такъв прибор, дали в единия той не се е задействал или пилотите са реагирали несвоевременно или погрешно на предупреждението на прибора?

Пилотите на Боинга, които са били на същата радиочестота, взели ли са си бележка от трикратно повтореното нареждане на швейцарския въздушен лоцман до руския самолет да слезе на по-малка височина?

Първи конкретни данни и отговори по тези въпроси ще дадат записите от радиоразговорите на Скайгайд, анализът от данните на черната кутия и записът на разговорите в пилотската кабина. Обстоятелството, че невероятната възможност два самолета да се сблъскват в контролирано и почти празно въздушно пространство се превърна в ужасна реалност, би могло отново да разпали дискусията за границите на сигурността във въздушния транспорт.

За трети път в растояние на три години в контролирано от Швейцария въздушно пространство се стига до тежка авиокатастрофа.

По БТА