Закон за националната сигурност вкарва спецслужбите под обща шапка?

Вместо закон за спецслужбите, ще бъде изработен закон за националната сигурност. В него ще бъде регламентирано мястото на спецслужбите, координацията и механизмите за взаимодействие помежду им. В нормативния акт ще бъде дадена дефиниция на понятието "национална сигурност", както и ясна типологизация на кризите от военен и смесен характер.

Ясно ще се регламентират и функциите на отделните елементи от системата за сигурност при различните видове кризи. Това обяви председателят на външната комисия към парламента Станимир Илчев след съвместното ѝ заседание с тази по вътрешен ред и сигурност. Днес двете комисии обсъдиха заедно с шефовете на НРС, НСО, както и на службите в МВР и МО готовността им за отговор на евентуални терористични заплахи, бюджета за следващата година. Още в началото на заседанието обаче Илчев поставил и въпроса за необходимостта от закон за спецслужбите. По време на дебатите парламентаристите стигнали до извода, че това трябва да бъде само елемент от един по-общ нормативен акт за националната сигурност, разказаха депутати.

Повод за срещата бе терористичният акт в Москва.

С подготовката на закона ще се заеме работна група от всички парламентарни сили, веднага след срещата на върха в Прага, каза още Илчев. Той допълни, че в обозрим срок трябва да правно да се уреди и дейността на НРС и НСО, които преди време бяха изкарани от закона за отбраната и въоръжените сили.

Въпреки че на днешната среща не е била обсъждана лансираната от самия Илчев идея - всички спецслужби, по американски тертип, да преминат под една обща агенция - според парламентаристи именно това ще бъде една от целите на бъдещия закон за националната сигурност.

Както Mediapool.bg писа, на експертно равнище вече е достигнато съгласието, че в името на по-добрата координация и на по-бързата реакция срещу евентуални заплахи, спецслужбите трябва да бъдат под едно общо ръководство, а не да са разпръснати както сега по отделните ведомства.

Според думите на Илчев, бъдещият закон трябвало да преповтори функциите на въоръжените сили и на сега съществуващите компоненти на сектора на сигурността. По време на дебатите трябва да се реши дали да не бъдат създадени и нова елементи - като Национална гвардия, например. Концепция за нейното създаване се готви в Генщаба. Тя трябваше да бъде готова до края на миналия месец.

"Днес беше засегнат един нов момент - преливането на функции в самия сектор на сигурността - до каква степен, при какви условия, компоненти на въоръжените сили да придобиват квазиполицейски функции или службите на МВР да получават паравоенни задачи", заяви още шефът на външната комисия. Като пример той даде практиката в други страни, където след действията на разузнаването и контраразузнаването се налагало въздействие върху паравоенни формирования или терористични групи с обединените усилия на полиция, жандармерия и военни части.

Шефовете на спецслужбите декларирали, че са подготвени за атаки

Парламентът не е място, на което да се обсъждат конкретики. Това заяви шефът на НСС ген. Иван Чобанов, помолен да даде конкретни данни за обсъденото по време на заседанието. Той отрече да е говорено за изваждането на службата от системата на МВР. "Глу..., разбира се, че е обсъждан", бе отговорът му на въпрос дали са обсъждали закон за спецслужбите.

Службите са подготвени, имат тясно взаимодействие помежду си, това декларирали техните ръководители по време на заседанието, разказаха участници. "Казахме им, че сме подготвени - практически, теоретично, с планове, с това, което е необходимо за действие при определени терористични актове", обясни пред журналисти и главният секретар на МВР Бойко Борисов.

Шефовете на спецслужбите изтъкнали следните три аргумента, стана ясно от думите на Станимир Илчев. Първо - че южната граница на България, която била мястото на най-масирани опити за проникване на нелегални емигранти, е ресурсно и технически добре подсигурена. Второ - че на проявите на организираната престъпност се гледало като на среда, в която биха могли да възникнат групи или лица, готови да извършват терористични действия срещу заплащане, без да имат личен или политически мотив. Те имали достатъчно опит, структури и набрана инерция. Третият аргумент бил, че всички стратегически обекти се охраняват и има създаден капацитет за защитата им.

През лятото обаче, немски хеликоптер на КФОР прелетя над АЕЦ "Козлодуй" като безпрепятствено премина цялата забранена за полети въздушна зона над централата.

"Към днешна дата няма индикации за застрашеност на държавата от страна на терористични групи", отговори на журналистически въпрос Станимир Илчев.

Депутатите обещали повече пари за МВР

Депутатите и шефовете на службите стигнали до общата констатация, че са необходими "допълнителни ресурсни усилия" на МВР за следващата година. "Друг е въпросът, че възможният ресурс трябва да бъде по-ефективно употребяван преди всичко за екипиране с модерни средства и за подготовка на състава", уточни Илчев.

По време на съвместното заседание на ПГ на НДСВ и ДПС, на което бе гледан проектът за бюджет на държавата за следващата година, шефът на външната комисия Владимир Дончев специално възразил срещу това, че били планирани повече средства само за НСО, а не и за останалите служби.