Законът и парите на партиите

Законът за политическите партии (ЗПП) е на път да се превърне в едно от големите разочарования на 38-ото НС. По замисъл той трябваше да е "венец" на усилията на настоящия парламент. Текстовете му бяха мислени две години, шест проектозакона бяха написани, а всички те отлежаваха в парламентарното деловодство. Крайният резултат е повече от съмнителен.

Новият ЗПП "заби" окончателно в средата на миналата седмица, след като депутатите ненадейно решиха, че са в състояние да го приемат на второ четене. Безсилието на парламентаристите блестеше през онези четири часа в четвъртък, които се оказаха крайно недостатъчни да се приеме дори един член на проектозакона. Депутатите се препънаха първо в текста, който трябваше да определи колко души имат право да регистрират партия, а ден по-късно, когато трябваше да решат дали в България може да има етнически партии.

А всъщност проблеми в тези членове май няма. Българската политическа палитра едва ли може да се промени, ако прага за регистрацията бъде вдигнат от 50 на 500 души. Партии на етническа основа в България не могат да съществуват, преди да се промени чл.11, ал.4 на Конституцията. Проблемът на ЗПП не е дори в това, че забранява партиите с тиретата, но само тези, които тепърва ще се регистрират.

Финансирането - истинският проблем
Главният проблем на закона, който рано или късно ще бъде приет, е въвеждането на държавно финансиране за политическите партии. В него няма нищо лошо, но стартът му трябваше да бъде съпътстван от една проста забрана - партиите да получават анонимни дарения.

Още през есента на 1997 г. от СДС се похвалиха с чудесната си идея - и държавата да дава някой лев на партиите. Идеята принадлежеше на Христо Бисеров. Мотивът за това начинание бе похвален - да се ограничи корупцията, която цъфтеше като цвете в качествена тор. Идеята даже беше консултирана с останалите политически сили, но до общо становище не се стигна и в бюджета за 1998 г. не беше включено перо: "Пари за партиите". Финансовият министър Муравей Радев заяви тогава, че най-рано през 1999 г. ще може да се мисли за отделяне на подобни средства, които: "... не могат да бъдат големи. Ще стигат само за издръжката на малък офис с телефони и факс във всеки окръжен град за всяка централа".

Още тогава стана ясно, че държавното финансиране не може и няма да реши проблема с корупцията. Поради една проста причина - държавата не може да покрие все по-растящите финансови нужди на политическите ни партии. Най-голямата слабост на новият ЗПП, че той

не премахва основния корупционен лост в една партия - анонимните дарения

Открай време се знае, че когато в една партия пристигнат пари "в куфарчета", средствата се заприходяват като анонимно дарение. Ако въобще се заприходят.

Новият ЗПП не премахва нито един действащ досега начин за партийно финансиране, като към известните просто добавя и бюджетното финансиране. Старият и новият ЗПП определят едни и същи източници на средства за една партийна централа - встъпителен и членски внос, дарения, завещания, доходи от издателска дейност и наеми.
Сега ще бъде въведен праг за анонимните дарения - ще бъде незаконно, ако една партия получи дарения, които са повече от 5 на сто от общата бюджетна субсидия за всички партии. Долу-горе - ако една партия получи повече от 250 000 лв.

Това едва ли ще притесни някой партиен лидер. В отиващия си закон имаше забрана на партиите да получават средства от чужди държави и организации. Обществена тайна е, че и БСП и СДС се издържаха главно със средства от чужбина. Особено в периодите на избори. До 1995 г. парите от странство пристигаха през банките.
Обществена тайна е, че в първите години на демокрацията БСП пък получаваше пари, техника и агитационни материали от братската гръцка ПАСОК.

През 1996 г. тактиката за получаване на пари от чужбина бе рязко сменена. Парите от западни фондации започнаха да пристигат в наши фондации, откъдето заминаваха по предназначение - "за подпомагане на демокрацията". Сметките на СДС в "Булбанк" се пълнеха с пари от Уестминстърската фондация на Маргарет Тачър, от Републиканския институт на САЩ, от фондация "Конрад Аденауер", фондацията на Джон Паница и разбира се, от "Отворено общество" на Сорос. Така фондациите на ОДС - "Първа победа" и "Втора победа", събраха достатъчно средства, за да спечели тогавашната опозиция без проблем изборите.

През това време управляващата БСП продължаваше да получава средства от Гърция ("Интраком" и Кокалис), СИК, от орионските фирми и прилежащата им банка БЗПБ, както и от "анонимни" държавни предприятия. При БСП модата с фондациите дойде след минаването ѝ в опозиция. В момента има 3 действащи червени фондации, които гравитират около 3-те центъра в партията - официозната "Солидарно общество" на Нора Ананиева, виденовистката "Европейски социални ценности" и "Европа" на Красимир Премянов. Не се е чуло обаче оттам да идват пари за мероприятията на "Позитано" 20.

Контролът - този път в ръцете на Сметната палата
Кой може да даде гаранции, че БСП и СДС няма да прекрачват правилата за събиране на анонимните дарения, така както злоупотребяваха със забраните за получаване на пари от чужбина? С това, че се въвежда контрол върху партийните каси и този контрол се дава на Сметната палата, биха отговорили законотворците.
Законът за политическите партии бе приет след Кръглата маса и тогава контролът на партийните каси бе даден на постоянна парламентарна комисия. Партиите трябваше да се отчитат пред комисията всяка година до 15 март, а отчетите им трябваше да се публикуват в "Държавен вестник". За тези, които не са забелязали - през последните 9-10 години нито един отчет на партия не се е появявал в Държавен вестник. Нито един. Стигна се дотам, че през 1997 г. СДС закри специализираната комисия в парламента, която трябваше да приема отчетите и прехвърли нейните функции в комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Бившата комисия на Йордан Цонев. С две думи - ползата от вписването в някакъв закон на текст, според който партиите трябва да се отчитат, е много съмнителна.
На практика в България не се въвежда нов тип финансиране на политическите партии. То беше смесено и си остава смесено. И досега държавата даваше по едно индиректно финансово рамо на партиите, които си имаха на разположение и много "собствени приходи". По силата на постановление № 187 на правителството от септември 1995 г., държавата предоставя на партиите помещения под наем, като цените са преференциални. Покрай избори, държавата дава безплатна трибуна на партиите в националните медии и им печата бюлетините.

Тежък минус за новия ЗПП е, че в него не е записана конкретната сума, която ще се дава на партиите. Ясен е механизмът - по-големите получават повече. По този параграф може да се спори - във Великобритания, например, по-малките партии получават повече държавни субсидии, но този принцип едва ли скоро ще стане разбираем на Балканите. Тук принципът е прост - властта, чрез своя министър на финансите, вписва някакъв бюджет за партиите в държавния проектобюджет, който се приема от парламентарното мнозинство. На властта пари не ѝ трябват - нали всички финансови лостове са под контрол. Затова държавната субсидия за партиите винаги ще бъде ниска - управляващите ще вземат малко, а опозицията - почти нищо. Така е било и така ще бъде.
Най е интересно откъде ще вземе сега пари Муравей Радев, за да изпълни новия ЗПП - първият транш от бюджета към партиите трябва да бъде осъществен на 31 март. В бюджета за тази година също не бе записано перо "Пари за партиите" и заради това Муравей обеща да бръкне в бюджетните излишъци. Твърде вероятно е обаче до 31 март Конституционният съд да реши, че правителството няма право да използва бюджетните излишъци без разрешението на парламента. Така е справедливо - все пак НС определя какви пари за какви нужди ще се дадат.
И тогава работите около държавното финансиране на партиите съвсем ще се объркат.