Закрива се достъпът до фирмени дела

На 10 февруари 2011 г. правната комисия към парламента е приела работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.

По данни на медиите в заседанието е бил одобрен текстът за изменение и допълнение на ЗТР, внесен от народния представител от ГЕРБ Емил Радев между първо и второ четене.

Представители на Програма достъп до информация не са поканени на заседанието, въпреки че организацията е представила писмено становище още на 17.11.2010 г.

Въпросните текстове са по-проблематични дори от текстовете на вносителя – Министерския съвет, критикувани в становището на ПДИ. С тях се предлага съществено ограничаване на свободния достъп до фирмените дела на търговците.

Понастоящем делата са изцяло достъпни онлайн от 2008 г. насам. Благодарение на свободния достъп през последните три години журналисти от централни и местни медии направиха задълбочени разследвания за действия и връзки на публични фигури в сферата на бизнеса.

Според новия проект достъп до фирмените дела ще имат само определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители.

Предполагаемите мотиви за ограничението са защита на личните данни.

Според Търговския законъ от 1897 г.: Търговските регистри са публични и всеки може да ги разглежда и да вземе от тях прост или заверен препис. Преди създаването на Агенцията по вписванията също всеки можеше да преглежда фирменото дело на търговеца в съответния окръжен съд.

Драстичното стесняване на кръга на правоимащите обаче е в разрез не само с традицията, но и със законови норми.

Нарушава се чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ, според който всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

Нарушава се и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, според който всеки има право да получава и разпространява информация. Според Решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. (унгарският Съюз за граждански свободи срещу Унгария) необоснованият отказ на информация от държавен орган представлява информационен монопол и се равнява на цензура.

На какво ли трябва да се равнява тоталното лишаване на гражданите и фирмите от достъп до цял информационен масив?

Не е спазен и чл. 9 от Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който журналистите имат право да получават и разпространяват лични данни за целите на публикациите си.

*Публикувано в блога на Програма достъп до информация

Споделяне

Още от България

Как оценявате българската позиция за кризата около Украйна?