Залагаме на транспорта и логистиката да раздвижат инвеститорите

Г-н Стефанов, в класацията на икономическите сектори с най-големи чуждестранни инвестиции финансовият сектор е изпаднал от първо на осмо място за година. През януари – април 2009 г. той е привлякъл 464 млн. лева, а за същия период на тази година - само 70 млн. лева. На какво се дължи този драстичен спад?

Последните три години три сектора привличат 70 на сто от всички инвестиции – недвижими имоти и строителство, финансови услуги и търговия. От там нататък строителството може да е закупуването на имот или строителна техника, търговията – може да е откриването на нов магазин, а може и да е зареждането на магазина с чушки и домати, финансите обаче може да включва всяко едно от тези неща.

Финансовият сектор включва раздадените кредити и ипотеки, но и всички банкови преводи. Ако "Уникредит" изпрати в България 100 млн. например, трудно може да се каже колко от тях

ще отидат за нова банка, колко за внедряването на нова компютърна система и колко за кредити. Ако "Лукойл" направи превод към България, той също се отразява във финансовия сектор, но част от тези пари може да отидат за нова производствена линия, други за инвентар.

2008 г. все още бе година, в която се раздаваха много кредити, през 2009 г. тази дейност позамря, но все пак има инертност в инвестициите. Например 2009 г. кризата беше много сериозна, но все пак влязоха инвестиции и то в сектори като финанси и строителство. В началото на 2010 г. статистиката отразява най-тежкия период за фирмите. Сега почнаха да се стабилизират нещата – банките започнаха да отпускат кредити, да одобряват ипотеки и т.н.

Какъв е общият спад на чуждите инвестиции у нас от началото на годината?

От януари до април имаме 170 млн. евро преки чуждестранни инвестиции (формират се основно от инвестиции на "Нефтохим", циментовите заводи, инвестиции в имоти и енергийни източници – бел.ред.), което е много малко в сравнение с предишни години. Три години подред у нас има спад на инвестициите с по 50% - през 2007 г. са 9 млрд. евро, през 2008 г. - 6 млрд., през 2009 г. - 3 млрд.

Но такъв е спадът за целия свят – държавите около нас са по същия начин, например Чехия. Да, този спад е лош, но бих се изненадал навсякъде около нас инвестициите да намаляват с 50 на сто, а само у нас – не.

Лошото е, че преките чуждестранни инвестиции финансират дефицита по текущата сметка – те помагат да се запълват дупката в търговския баланс. В същото време спадът на инвестициите в момента се компенсира от намалелия внос.

Първоначалните данни на БНБ за първото тримесечие на 2010 г., които после бяха ревизирани, бяха за 22 млн. евро отрицателни инвестиции – т.е. отлив на инвестиции от България. Това обаче, което се случи, е, че няколко големи чуждестранни компании със заводи у нас, прехвърлиха капитал от България към компаниите майки или към други техни клонове в чужбина. Става въпрос за компании от металообработващата промишленост, текстила и т.н.

Аз ги питах дали е заради нещо, което се случва в България. Те отговориха, че това е нормален бизнес процес и са върнали вътрешно-фирмен заем например. Някой обясниха, че тук имат ликвидност и пари в наличност, но на друго място са зле и се е наложило да изнесат пари. Това говори добре за икономиката, но статистически погледнато е зле.

Правителството заяви, че очаква чужди инвестиции през тази година в размер на 2 млрд. евро. Реалистични ли са тези прогнози?

Тези прогнози са въз основа на проучване на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) сред техни членове за инвестиционните им проекти, които биха могли евентуално да се реализират през тази година. От там излезе, че енергетиката ще привлече около 1 – 1.1 млрд. Това са инвестиции, както във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), така и в конвеционални източници на енергия и инвестиции в електроразпределителните предприятия (ЕРП). Леката промишленост може да привлече 400 млн. евро, тежката – 300 млн, IT сектора - 50 млн. и т.н.

Получава се общо малко над 1.8 млрд. евро инвестиции. Ние също говорихме с фирмите и мисля, че тези прогнози са реалистични. На мен ми се иска да видя по-голяма роля на индустрията, но в крайна сметка няма лоши инвестиции. Инвестиция в мол е по-добре от никаква.

Колко сертификата за инвеститор клас А сте издали от началото на годината?

Издали сме 10 сертификата предимно за ВЕИ. До месец ще издадем още 20, които са само за ВЕИ. За цялата минала година имаме издадени 13 сертификата.

Едната от причините за тази активизация на ВЕИ – инвеститорите, е, че с промените в Закона за насърчаване на инвестиции този сектор отпада. Много от компаниите, които изчакваха, сега се възползват от последна възможност да получат преференции от държавата, за да реализират проектите си.

Кога влиза в сила новият правилник за насърчаване на инвестициите и кои са най-съществените промени?

Най-вероятно в сряда ще мине на одобрение от Министерски съвет и тъй като е правилник влиза в сила без да минава през парламента.

Там се случват няколко неща – едното е, че падат праговете за сертифициране на инвеститор клас А и Б – сега са 32 млн и 16 млн. лева. Ще станат 20 млн. и 10 млн. съответно В сферата на високите технологии падат още повече. Например за научно изследователска дейност прагът ще е 4 млн. лева за клас А и 2 млн. за клас Б.

Това обаче не е най-съществената промяна. По-голямо значение има фактът, че въведохме някои нови дейности, които ще могат да кандидатстват за държавни преференции. Една от тях е транспорт и логистика. Това е един много важен сектор. Нашата идея е да дадем летищата на концесия и да изградим логистични паркове около тях. Ще заложим на въздушния транспорт, защото голяма част от вносът на Китай за Европа пристига по въздух, а при водния транспорт нямаме шанс да конкурираме големите европейски пристанища като Хамбург например. Германия приема най-много стоки от Китай по въздух, тя е и най-голямата европейска икономика. На пето и шесто място обаче са страни като Унгария и Люксембург, с които България може да се пребори, ако се изгради едно адекватно летище със съответната инфраструктура. Това не е инвестиция във фабрики, но е много важна, защото ще създаде работни места и ще влизат стоки, които се облагат с данъци и мита. Вече имаме интерес от фирми в сферата на логистиката.

Другият важен момент в новите правила за насърчаване на инвестициите е въвеждането на понятието приоритетен проект. За тези проекти ще има преференции като продажба на земя без търг, субсидии за инфраструктура и обучение за персонал. Тези неща ги има и сега, новото е, че няма ограничение за индустрията – ще се насърчава всичко, което не е забранено от европейското законодателство за държавно субсидиране.

Приоритетен ще е всеки проект, който води до разкриването на определен брой работни места и до привличането на определена сума чужди инвестиции. В общия случай праговете са над 200 работни места за три години и инвестиция над 100 млн. лева. За сферата на високите технологии праговете са по-ниски – 20 млн.лв. инвестиция и 50 работни места.

Няколко чуждестранни компании са заявили интерес към реализацията на проекти у нас след влизането в сила на новия правилник – френска компания в сферата на машиностроенето, една корейска компания с планове за комплекс в София с жилищна, офис и търговска част, има американска компания за обслужване на пристанища, която е подала документи, както и компании, които осъществяват дейност у нас, но искат да я разширят.

Разкажете за проекта на агенцията за засилена реклама на България като атрактивна инвестиционна дестинация в чужбина.

Проектът е със срок три години и се финансира с 23 млн. евро от еврофондовете. Разделен е на няколко части. В следващите 5-6месеца ще изготвим маркетингова стратегия, която ще ни посочи кои сектори в кои държави и как да рекламираме. Идеята е да привлечем някоя от големите консултантски компании – "Кей Пи Ем Джи", "Ърнст енд Янг", "Маккинзи" да изготвят анализите. Медийната част се надяваме да възложим на международна компания с опит в пи ар-а и организирането на събития, като "Икономист" например. Привличането на тези фирми вече си е един вид реклама.