Западът атакува изключително агресивно икономиките в ЦИЕ

Западни медии и институции, предимно англосаксонски, проявяват изключителна агресивност към икономиките на страните от Централна и Източна Европа през последните седмици, при това абсолютно необосновано. Това заяви в четвъртък управителят на Българска народна банка (БНБ) Иван Искров на форума "Инвестирайте в България 2009".

"Почти всеки започна да прави коментари, прогнози и препоръки за нашите икономики. Разглеждайки такива несъстоятелни материали, човек би помислил, че именно нашите икономики са тези, които причиниха настоящата глобална финансова и икономическа криза и най-големите проблеми едва ли не са в нашата част на света", каза Искров.

"Инвестиционни банкери, независими анализатори или просто спекуланти се втурнаха да обясняват колко лоша е икономическата ситуация в Централна и Източна Европа, което изглежда абсурдно, когато се погледнат данните, и още по-абсурдно, когато се вгледаме какво стои зад данните", продължи Искров.

Наистина през последните седмици "Икономист", "Уолстрийт джърнъл", "Ройтерс", "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и други големи издания публикуваха обширни материали с апокалиптични прогнози за икономическото и финансово бъдеще на източноевропейските държави. Според тях кризата в нашия регион ще достигне огромни размери, ще повлече след себе си западноевропейските икономики и ще дестабилизира еврото.

"Важно е всички наблюдатели никога да не забравят какво всъщност причини кризата и откъде започна тя. Истината е, че сегашната финансова криза е резултат от неадекватни регулации и надзор на финансовите пазари в най-развитите икономики, както и от изключителната алчност на някои пазарни участници. Това развитие на нещата не е причинено от нашите граждани, фирми, правителства или централните банки на Централна и Източна Европа", коментира още Искров.

Според него изглежда комично институциите, които ни критикуват най-много, да са именно тези, които най-много се нуждаят от правителствена помощ, за да се справят с дупките във финансовите си баланси.

В сряда БНБ съвместно с централните банки на Полша, Чехия, Румъния и Словакия разпространи декларация, в която бе отправена критика на атаките към страните от региона от последните седмици. Според ръководителите на банките кампанията е тенденциозна и опасна, тъй като води до увеличаване на рисковете пред стабилността. Във вълната на предупреждения за опасностите в Източна Европа се включи в четвъртък сутринта и финансовият министър на Южна Корея.

България има една от най-добре структурираните финансови системи в Източна Европа, благодарение на консервативната банкова политика, която се води вече 12 години, каза още Искров.

От 1998 г. досега правителството реализира или балансиран бюджет, или значителен бюджетен излишък. В този период правителственият дълг беше намален от близо 100% от БВП през 1998 г. на 16% през 2008 г. Дори при очаквания за забавен икономически растеж през 2009 г., правителството е изготвило бюджет, който предвижда реализирането на бюджетен излишък, допълни управителят на БНБ.

Едно от най-важните предимства на българската икономика е валутният борд – парична политика, базирана на принципите на паричен съвет и фиксиран курс. Според Искров липсата на колебания във валутния курс е огромно предимство за страната, което е все по-видимо в ситуацията на глобалните финансови пазари. По думите му плаващите валутни курсове не само че не могат да донесат дългосрочни конкурентни предимства, но създават значителни проблеми и възможности за необосновани спекулации.

Банковите системи на Централна и Източна Европа са доминирани от чуждестранни банки (главно от еврозоната) и значителен дял от кредитите на домакинствата и на корпоративния сектор в икономиките ни са деноминирани в чуждестранна валута (главно в евро, но в някои страни също в швейцарски франкове и японски йени).

Колебанията на валутния курс в тези икономики създават значителни трудности на домакинствата и фирмите да обслужват кредитите си в чуждестранна валута, като трансформират валутния риск в кредитен. Българската банкова система обаче има предимството, че кредитите в чуждестранна валута са деноминирани основно в евро и благодарение на паричния съвет не съществуват никакви колебания в курса евро/лев.

Без значение през какво приспособяване ще премине българската икономика вследствие на глобалната финансова и икономическа криза, това приспособяване ще се осъществи в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и при съществуващото ниво на валутния курс 1.95583 лв./евро, подчерта Искров. България няма да прави никакви експерименти и да спекулира с валутния си режим, който е крайъгълният камък на българската макроикономическа и финансова стабилност.

За България е изключително важно да бъдем приети в ERM II (двегодишен предпазен механизъм преди влизане в еврозоната) възможно най-скоро, въпреки че страната ни неформално е приела еврото от 1997 г. от времето на валутния борд, каза още Искров. В момента, в който инфлацията се успокои, едно от най-важните условия за влизане в еврозоната, ще продължим действията си в тази посока, каза Искров. Важно е да се знае, че приемането на единната европейска валута е ангажимент на България, а не някаква привилегия, допълни той.