Българските посолства от години се рушат поради липсата на средства, докато закономерно се стигна до момента, в който местните власти започнаха да издават дори предписания за затварянето на сгради, в които се помещават български мисии зад граница. Сградата на посолството в Брюксел пък вече не се използва заради “сериозни конструктивни увреждания".
Външното министерство съобщи в отговор на запитване на Mediapool, че до края на годината са възложени "най-неотложни ремонти" в 55 задгранични представителства. За целта са осигурени 11 млн. лева. Става въпрос за посолствата ни в Анкара, Атина, Берлин, Брюксел, Копенхаген, Вашингтон, Мексико, Ню Йорк, Пхенян, Токио, Кайро, Москва, Лондон, Женева и др.
От началото на годината са направени ремонти във Вашингтон, Осло, Копенхаген и Дъблин на обща стойност 141 000 лева.
Всеки момент се очаква да приключи укрепването на административната сграда във Вашингтон за 320 000 лева. От години е известно, че основите ѝ потъват, но досега не бяха предприети мерки.
От началото на годината са ремонтирани консулските служби в Мадрид, Сана и Кабул за общо 50 000 лева, за да бъдат адаптирани с изискванията по Шенген.
Най-сериозните проблеми: Брюксел, Москва, Токио, Мексико
В отговор на въпрос "колко български посолства се нуждаят от ремонт", от МВнР посочват приоритетно комплекса в Москва, където има изготвена конструктивна експертиза и през 2013 година ще бъдат търсени възможности за финансиране.
За Брюксел пък ще се търси решение как ще се използва сградата на посолството за в бъдеще.
В Токио сградите на посолския комплекс се нуждаят от комплексен основен ремонт и привеждането им в "съответствие с местните технически правила и норми". Външно министерство отбелязва, че за целта е необходим голям финансов ресурс, като не става ясно дали и как ще бъде осигурен.
В Мексико сградата на посолството също се нуждае от ремонт и реконструкция. В Лондон пък трябва ремонт на вътрешните инсталации и на част от жилищата и работните помещения в посолството.
Следващата година идва ред на Ню Йорк, Копенхаген, Дъблин
За следващата година от Външно министерство посочват, че са планирани няколко ремонта на обща стойност 1 380 000 лева.
Ще се ремонтира отоплителната система на посолството в Копенхаген за 55 000 лева. В Ню Йорк ще се извършват вътрешни ремонти в административна сграда, жилищен блок и други български имоти за общо 650 000 лева.
В Белград ще се ремонтират ВиК инсталациите в посолството за 76 000 лева. В Токио предстои същата процедура за 200 000 лева.
В Атина ще се ремонтира охладително-отоплителната инсталация и ще има основен ремонт на представителната сграда за 260 000 лева. В Прага ще има комплексна модернизация на асансьора за 29 000 лева. В Дъблин ще се смени външната дограма, а в Лисабон външната дограма на жилищния блок.
Въпреки очевидната необходимост от спешни ремонти бюджетът на МВнР за 2013 г. остава в рамките на 106 млн. лева, като средствата за капиталови разходи са намалени наполовина в сравнение с миналата година и са около 2 млн. лева.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
43 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
da,ama rabotata im ne podobriawa,ne se grijat za balgarite nawan i tam e magla
На въпросната Рада Димитрова проблемът не й е възрастта, която е прекрасна за един човек. Проблемът й е характерът, който разкрива, че е комплексар, фукня и нагаждач - от фен на Костов стана фен на Борисов щом татко й, също нагаждач, получи постчето в Лондон.
Щерката Рада е 31 годишна стара кранта, живееща без пари при тати си в резиденцията.
Другите истини за България
Има едно място, където се изричат другите истини за България. Там Борисов не е Бог, а Цветанов не е безгрешен. За разлика от "послушните" традиционни медии, виртуалното пространство не се бои да критикува могъщите.
Ако има нещо в България, което отбелязва постоянен ръст, то това е броят на потребителите на новите медии. В средата на 2012 г. във Фейсбук вече има 2 900 000 български акаунта, в Туитър българските потребители са нараснали до 220 000, а активните блогъри …
са 4 500.
Но защо новите медии стават все по-предпочитани? Защото са по-критични към героите на деня, обобщават експертите на фондация „Медийна демокрация“.
Едни и същи теми, едни и същи лица
Гласовете на традиционните български медии звучат поразително еднакво. Повтарят се едни и същи теми, чуват се едни и същи позиции, показват се едни и същи лица. Днес публичността в България се оказва затворена, твърди в тази връзка проф. Ивайло Дичев, културолог и преподавател в Софийския университет. Не се чуват алтернативни гледни точки, много от важните теми са заглушени или изцяло отсъстват. Чува се само един глас. Като в „стая на ехото“. И съвсем логично виртуалното сe превръща в нов идеал за публично пространство, уточнява проф. Дичев.
Във „виртуалните салони“ няма табута - там могат да бъдат чути „хеви метъл оди” за българския премиер, могат да бъдат гледани клипчета, които го изобразяват като тиква или искат оставката на вътрешния министър Цветанов. Видео клиповете са нещо като опозиция на властта и затова привличат толкова много публика, твърди на свой ред Валентина Георгиева, изследовател във фондация „Медийна демокрация”.
Но наистина ли YouTube е раят на демокрацията? В известна степен - да, казва Юлия Роне от фондация „Медийна демокрация”. И припомня как благодарение на YouTube българското общество научи подробности за речта на Ахмед Доган в с. Корчан. Седмица по-рано по телевизията не бе излъчена нито една от скандалните му реплики.
Но „клип културата“ - страстта да щракнеш и да изпратиш, е подвластна не толкова на разума, колкото на афекта, а това удавя баланса, уточнява Юлия Роне. Добрата новина е, че ерата на облъчването отгоре е окончателно приключила, днес информацията се предава от линк на линк.
Недоволство.bg
Според Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, пренасищането с информация разширява медийния инструментариум за привличане на вниманието. Вече не е достатъчно да се отправи някакво послание. И тук блоговете и социалните мрежи отново изпреварват старите медии - защото предлагат многообразие.
Едно от най-силните оръжия на онлайн медиите е разказът от първо лице. Валя Георгиева дава за пример юнските протести срещу промените в Закона за горите. Тогава протестиращите бяха хиляди и се бяха самоорганизирали чрез блогове, Tуитър, Фейсбук.
Особено в началото на протестите информацията се разпространяваше единствено през социалните медии - чрез снимки, клипове и разкази. Телевизиите неглижираха случващото се. „Не искаме да ви отразяваме протестите“, казаха старите медии и спуснаха медийна завеса. Това обаче доведе до още по-голяма онлайн активност, като недоволството беше насочено не само към политиците заради техните поправки в закона, но и към медиите, наложили информационно затъмнение.
Двамата Борисовци
Разликата между традиционните и алтернативните медии проличава най-силно в отношението към топ субекта Бойко Борисов, уточнява Марина Кирова, медиен експерт. Докато почти всички традиционни медии се придържат към подчертано позитивното говорене за Борисов, в блогосферата и социалните мрежи образът на премиера е в повечето случаи крайно негативен.
Накратко: в България новите медии са тръгнали на война срещу старите. И въпреки че политическият дебат е сведен до едно мнение и постоянното му повтаряне, със самото си съществуване новите медии пробиват стените на „стаята на ехото“.
Много ми допада новото лице на ГЕРБ, старото лице на СДС Константин Димитров, сегашният посланик на Острова. Момчето е умно. Не току-тъй завършва успешно Английската гимназия, ковачница на кадри преди промените. Изкарва и английска филология и от 1984 г. до 1989 г. е в Международния отдел на ЦК на ДКМС, а след това до 1992г. работи като редактор и преподавател по английски език. Тогава в семейството му няма Белене, няма гонения. Но идват промените и Димитров вече е от децата на репресираните. Надка …
Михайлова го назначава във Външно и като всички подобни на него почва да прави кариера, за която сътрудничеството му с комунистическите служби няма значение както за повечето от дипломатите във Външно. След разцеплението на СДС се залепи за Костов и учреди ДСБ. И така до наши дни, докато не стана удобен и за ГЕРБ. А иначе добре е избрал Лондон, нали щерката е там. КАКЪВ П Л А З М О Д И Й. СРАМ г-н президент, г-н премиер, че избрахте подобни КРЕАТУРИ да представляват България. Някои като Тафров така добре са я представлявали, че бяха изтипосани в чуждите медии сас скандални фотоси от срещи на нежни души в места за облекчаване. В Триполи пък Олшевски от сутринта започваше с водката, а следобед спеше. Това не е тайна. Но виждам, че е успял да бъде достоен да представлява отново България. Каква подигравка, г-н президент!
Но ГЕРБ явно цени ренегатите и хората на ДСБ като Ради Найденов, Константин Димитров, Димитър Цанчев, Елена Шекерлетова, Стефан Тафров и т.н. Те са известни. Само да не се бият в гърдите, че са дипломати от кариерата, защото единственото което са е, че са КАРИЕРИСТИ, готови на всичко за да бъдат богати.
Уважаеми г-н посланик Константин Димитров, Не съм работил с Вас; не сте се възползвал от труда ми; не сте се напивал пред мен; не сте крал от данъкоплатеца, за да получите ежедневната си дажба алкохол; не сте се държал непристойно с младите си колежки; не сте подлагал подчинените си на безброй унижения пред очите ми; не сте лъгал безсрамно министъра си; не сте плюл по останалите си колеги-посланици или членовете на дипломатическия корпус в приемащата страна; не съм чел доносите Ви;не съм работил с Вас в ЦК на ДКМС. С една дума - не Ви познавам За това не мога да ви зачекна. За Вас обаче мога да съдя и по обстоятелството, че сте приятел на такъв като Асен Агов. Приятна вечер!
Вместо да се занимават с по-сериозни въпроси министърчето-син на ДС Н.Младенов набляга само на тези, от които нещо може да се гепи - ремонти, имоти, продажби, покупки и т.н.Никой обаче от МВнР не казва, че струпването на над 100 000 сирийски бежанци на турска територия и перспективата за тяхното набъбване вещае за България сериозни проблеми. Особено ако отношенията между Европейския съюз и Турция продължат да се влошават. Перспективата за емигрантска вълна към нашата граница с Турция в съчетание …
с евентуалното ни членство в Шенген очертават тревожен сценарий за националната ни сигурност.
Спорни са резултатите и от демонстрираната напоследък българска активност по отношение на Близкия изток. Тя очевидно бе подсказана и насърчавана от Държавния департамент.
Поредицата от събития - от полулегалното сборище на сирийски опозиционери в Правец до странния епизод с "френските парашутисти" - разширяват сферата на конспиративната политика, в която все повече затъва българското външно министерство, да не говорим за специалните служби. Все по-тесните връзки с ЦРУ (демонстрирани и с тридневната визита на неговия шеф в България) обаче не водят до изчистването на някои стари сметки -например разкриване на отговорността за изфабрикуването на "българската следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II или пък намеците за някакъв "български чадър".Съвпадането на началото на втория мандат на Обама с края на ерата "Уорлик" все пак дава надежди за промяна, за по-последователна американска подкрепа за българската демокрация.Отдаването на българо-американските отношения на концесия на тайни служби и частни корпорации е обречена стратегия и неминуемо ще доведе до негативен резултат.
В полезрението на американската политика следва да попаднат тревожните процеси на обезсилване на демократичните институции в България, въвеждането на тоталитарни методи на управление и заличаването на разделението на властите. Това засега се игнорира от Вашингтон. Да видим докога?