Засега Симеон не отстъпва пред рекета на Първанов

Усилията Симеон Сакскобургготски да бъде вкаран в партийната схема на коалиционния му партньор ДПС и полукоалиционния БСП достигнаха кулминацията си. Първанов и Доган проявиха невероятно усърдие. Дали обаче не прекалиха с натиска?

Вероятно последното нещо, което царят иска, е да бъде обвързан директно с която и да от българските партии или групировки или, не дай Боже, да бъде разпознат като лидер на една част от народа срещу друга част от народа.

Социалистите продъниха света да обясняват, че ако не издигне кандидат - президент, царят на практика подарява втория мандат на Петър Стоянов, който от своя страна не бил независим, а кандидат на СДС и на Иван Костов. Първанов даде всичко от себе си, за да разбере и последният гласоподавател в България, че кандидатът на царя е кандидат на БСП. Социалистите обявиха и готовност за коалиционно споразумение за президентските избори, което би бетонирало окончателно триумвирата Симеон - Първанов - Доган.

Ако оттук нататък НДСВ номинира кандидат-президент, той незабавно попада в структурираното от БСП и ДПС политическо противостоене. Щом независимият Петър Стоянов е от СДС, тогава независимият кандидат на царя е срещу СДС и е от БСП и ДПС.

Поведението на БСП и ДПС от изборите насам показва, че и двете формации се опитват да използват силата и влиянието на царското движение в собствен интерес. Той се състои най-вече в това да засилят властовите си позиции, политическото и общественото влияние, а междувременно СДС да бъде окончателно маргинализиран и елиминиран като политическа алтернатива. Иманентната политическа логика на БСП и ДПС им диктува да търсят формули именно в тази посока.

Георги Първанов горе-долу успя да прикрие най-голямата загуба на партията си на парламентарни избори в цялата ѝ история, като почти си присвои победата на НДСВ. По-важно от това кой е спечелил било, че СДС вече не е на власт. Сега за лидера и за ръководството на БСП е от жизнено важно значение да не инкасират втора загуба за по-малко от шест месеца. Тогава към сметката за следващите избори ще бъдат прибавени и предишните. Затова БСП се нуждае от царя. До изборите, естествено.

Колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че ако царят издигне кандидат - президент, той няма да е автентичен кандидат на НДСВ, а на Георги Първанов и Ахмед Доган. Въпросът е нуждае ли се царят от БСП и Георги Първанов, както и от официално заявена коалиция НДСВ - ДПС - БСП? След това възможностите му за маневри, към каквито очевидно има вкус, ще бъдат драстично стеснени.

Същият смисъл има и въпросът за какво му е на царя да заявява подкрепа за Петър Стоянов, щом това би било изтълкувано като подкрепа за опозицията.

Ако царят изпълни заветното желание на Първанов и Доган и издигне "единния", "националния", "равноприближен" и "равноотдалечен" кандидат-президент, няма гаранция, че той би спечелил срещу Петър Стоянов. Макар повечето социологически данни да показват, че анонимен кандидат на царя (което и да е магаре Х, както обичат да се изразяват социолозите) печели изборите, на практика хората си представят, че в ролята на този кандидат се явява самият Симеон Сакскобургготски. Появата на мажоритарен кандидат, различен от царя, вече дублира царя и тогава играта става доста по-различна.

Колкото и да изглежда невероятно днес, след месец гласоподавателите могат и да накажат своя кумир Симеон Втори, ако усетят, че нещо е менте. А една "единна" кандидатура се очертава като нещо точно такова.

Така пет месеца след шеметния успех на парламентарните избори царят ще е принуден да преглътне провал на президентските и да загуби част от ореола си на обединяваща и непартийна фигура.