Защо Бисеров иска СДС да застане зад Симеон Втори

Дали желанието на Негово Величество е да се ангажира с преки политико-партийни функции, дали той би предпочел да е само нечия ценностна емблема - без организационна обвързаност - или за пореден път царят няма да съобщи на България какви са неговите намерения - тяхното изясняване е право и воля единствено на Симеон.

Царят - въпреки изявлението му след решението на Конституционния съд -каза само няколко общи фрази, чието уточняване остави за "когато му дойде времето". Дори представителите на монархически ориентираните формации обявиха, че докато не чуят ясна политическа парола от бившия монарх, те не биха се наели да говорят от негово име за предполагаеми, може би и напълно несъществуващи царски планове. Нито един монархист - и в по-широк план -нито един сериозен политик досега не е изрекъл отговорно и на глас, че наистина знае или доказуемо е разгадал ходовете на Симеон Втори.

Христо Бисеров в интервюто си пред "Труд" признава - "Никога не съм се виждал със Симеон". Това означава, че Бисеров също не знае - и не е имало откъде да го научи - какво всъщност иска царят . Пита се - тогава - зад какво на Симеон да застава СДС, след като липсва най-важната част от пъзела -огласената лично царска воля. Очевидно е, че между призивите на Бисеров"СДС да застане зад Симеон Втори" и фактическата неяснота около истинските амбиции на царя има сериозно противоречие.

Върху него е надстроена и друга спекулация, която също е недоизговорена и поражда нови противоречия. "Влизането на царя в политиката ще стане през парламентарните избори. Ако той иска силна властова позиция, тя се завоюва през създаване и участие в силно парламентарно мнозинство" - казва Бисеров и провижда Симеон Втори

като министър-председател, тъй като "премиерският пост е силната позиция, която ще позволи на царя да реализира политика пряко и отговорно". Тук има две основни посоки за разсъждение.

Първата хипотеза

СДС помага (или не пречи ) на Симеон да направи нова партия. Тази партия влиза в парламента, като СДС нито пречи, нито помага. След изборите СДС и партията на Симеон правят парламентарна коалиция, а Симеон бива избран за премиер. Логиката на подобен сценарий или не е сериозна, или просто зад нея Бисеров прикрива друго сериозно подхвърляне. Дори да допуснем, че Симеон направи партия - тя няма да спечели повече гласове от основните политически сили. За неин успех би се приело, ако влезе в Народното събрание и образува своя парламентарна група.

По силата на какъв разум СДС, което ще спечели много повече, да издига за премиер политик от значително по-малка партия - та дори и Симеон? За да се случи подобно нещо - СДС трябва да не е спечелило не просто абсолютно мнозинство, но и да не е в състояние да убеди бъдещите си партньори да го подкрепят да реализира своята политика пряко и отговорно чрез премиерски пост. Ако си спомним - в 36-то Народно събрание, без собствено мнозинство,СДС се опря на ДПС и излъчи собствено правителство със свой премиер.

В случай, че СДС бъде принудено да прави кабинет с министър-председател от друга партия, това ще значи практически отказ от неговата предизборна платформа. А ако Симеон приеме да изпълнява платформа на СДС, тогава защо да я изпълнява той, а не някое от автентичните лица на синята партия? И най- важното - защо СДС само да отглежда риска да му бъдат отнети гласове на изборите с подкрепа за партия на Симеон?

Втора хипотеза

Симеон става премиер, излъчен от СДС. Това е абсурден вариант. За да се случи нещо подобно - евентуалната царска партия или е част от предизборна коалиция на СДС, или Симеон като личност бива издигнат в листа на СДС. Тези две възможности предполагат

-обезличаване на Симеон или на негова партия по начин, който не позволява да реализират ярка и отговорна собствена политика.

- осъзнат политически отказ на СДС да издига Иван Костов за премиер и осъзнат политически избор на СДС министър-председател да стане Симеон Втори. Пътят до подобно решение на СДС преминава през партийна конференция, която да го гласува и да го обясни. А това отвежда към нови две хипотези.

Едната - на тази конференция СДС изведнъж с мнозинство определя личността на Иван Костов като неподходяща за втори премиерски мандат. Но такава оценка изисква ясна отправна точка -

неподходяща според какви критерии?

Ако подходим класически, такава оценка би означавала критика и за водената от сегашното правителство политика. Може ли с толкова критичен извод за правителствената политика да се съгласи и лидерът на СДС Иван Костов? Естествено, че не. Следователно - избор на друг премиер в правителство на или с участието на СДС преминава задължително и през отстраняване на Иван Костов от лидерския партиен пост. Тук е мястото за втората хипотеза - Костов - отстранен като лидер на СДС. Партия, чието правителство е изкарало за пръв път в най-новата история на страната пълен управленски мандат, трябва да се е разболяла от политическа "луда крава", за да си сменя лидера преди изборите. Значи - става дума за следизборен период.

Смени на партийни лидери след избори се прави тогава, когато изборите са загубени. Ако СДС премине в откровена опозиция, тогава всеки опит да приобщаване към властта чрез участие в някаква коалиция и излъчване на Симеон за премиер ще бъде акт на политическа подмяна на вота, равносилен на "кабинета Беров". Такава подмяна е в рязко противоречие с политическата философия на СДС. Ако подобно нещо се случи, зад него практически ще стои друга концепция, а не концепцията на СДС.

Какво всъщност съобщава и какво иска Христо Бисеров?

Христо Бисеров съобщава невъзможни и неосъществими неща. Неща, които не могат да се реализират нито от гледна точка на каквато и

да е позитивна политическа логика, нито в каквато и да е сериозна политическа практика. Вариант "СДС застава зад Симеон Втори" по начина, по който го развива Бисеров, е напълно несъстоятелен. Бисеров, обаче, постига нещо друго.

То няма нищо общо с идеята "СДС зад Симеон". Бисеров става един от основните говорители на несбъдваем политически модел, който - обаче - отсега формира своя траектория на обществени очаквания. Онази част от електората, която заживее с надеждата Симеон наистина да влезе в политиката, а СДС да застане зад него, непосредствено преди изборите ще се окаже излъгана от собствената си хипнотична заблуда по приказки като на Бисеров. Такива хора, чиито надежди са били измамени, просто няма да гласуват. Нека си спомним -и изборите през 1991 - година, и изборите през 1994 - година бяха решени не толкова от броя на гласувалите, колкото от броя на негласувалите. При изборите от 2001 - ва колкото повече са негласувалите, толкова повече ще спечели БСП. А при загуба на СДС на изборите Костов не само няма да може да бъде премиер, но ще бъде сериозно оспорен и като партиен лидер. Ето защо толкова активно личности като Христо Бисеров спекулират със Симеон.