Защо е необходим референдум за АЕЦ "Белене""?

През изминалата седмица съвпаднаха две събития, които поставят на дневен ред този въпрос. Едното от тях е предложението на повече от една четвърт от народните представители за референдум по повод извеждането от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". Другото събитие е обсъждането в резиденция "Лозенец" на доклад на министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР), озаглавен "Оценка на технико-икономическата целесъобразност от изграждане на АЕЦ "Белене". Това обсъждане бе предизвикано от заявление за достъп до информация на Института за пазарна икономика, но бе организирано от Центъра за икономическо развитие. (Отговорът на МЕЕР бе представен и коментиран в миналия брой на този бюлетин.)

Общият смисъл на въпроса, на който предполагаемият референдум трябва да отговори

Първото от тези събития показва, че общата нагласа за допитване до избирателите получава политическа подкрепа, макар и от народните избраници най-вече на една единствена партия. Както е предложено, допитването за това дали да се изведат от експлоатация двата споменати реактора на "Козлодуй" през 2006 г. има смисъл само като въпрос за това дали България трябва да стане член на ЕС през 2007 г. Иначе казано, този въпрос е част от един възможен референдум за членството на страната в съюза.

Обсъждането в резиденция "Лозенец" показа, че проектът за изграждане на АЕЦ "Белене" ще ангажира значителни държавни средства. И преди се предполагаше, че това е така, но не бяха известни параметрите за оценка на тези средства. Сега се знае, че държавното участие в АЕЦ "Белене" ще бъде 51%, а предвидените гаранции са до 80 на сто от инвестицията при до 5-годишен договор за изкупуване на произведената от тази централа електроенергия. Следователно въпросът, който трябва да бъде зададен на този референдум е дали избирателите дават мандат на правителството да блокира тези средства и за какъв период от време. За целта подготовката на референдума ще трябва да изясни точния размер на средствата и евентуалните ползи и разходи от тяхното заделяне за строителството на АЕЦ "Белене". Едва тогава избирателите ще могат да решат дали техните средства да се насочат към този проект или да се увеличат техните доходи (като се намалят данъците), а строителството на нови енергийни мощности бъде оставено на инициативата на частния сектор.

Политическият риск

Един такъв референдум ще намали политическият риск от проекта. Неговите измерения изискват специално обсъждане, тъй като - преди да либерализира пазара и производството на електроенергия - правителството фактически предвижда увеличаване на държавното участие в отрасъла.

Естествено първият въпрос е за това за какви средства на избирателите става дума. Последният проект за АЕЦ с два реактора като предлаганите за АЕЦ "Белене" е централата "Темелин". (Оценката на въздействието върху околната среда, разпространена и "обсъдена" в края на април и началото на май на практика отрича предимствата на реакторите тип "Канду", предлагани от един от потенциалните изпълнители на проекта "Белене".). Както е известно, стойността на "Темелин" е 2,7 милиарда щатски долара и те са изразходвани по време, когато доларът е по-скъп от еврото. Цената в евро на един реактор в "Белене" следователно е равна или вероятно по-висока от половината на централата "Темелин". Опитът от подобни проекти показва, че те първо се протакат и второ се оскъпяват.

Политическият риск, от една страна, е свързан с тази перспектива за оскъпяване. От друга страна обаче, този риск не е на страната на възможното неизпълнение на ангажименти, които правителството би поело във връзка с "Белене". Международната правна среда на изпълнението на договори не би позволила такова развитие и затова всяко оскъпяване ще бъде поемано като държавно задължение.

Съществения политически риск е свързан с руското участие. "Белене" неминуемо ще увеличи енергийната зависимост на България от Русия, ако бъде избран консорциумът "Атомстройекспорт"-"Фраматон". Тази зависимост би останала и ако бъде предпочетен проекта на "Шкода"-"Уестигхаус Електрик Къмпани". Доставчикът на ядрено гориво и в двата случая най-вероятно би останал с руски адрес. Руски компании предоставят и преобладаваща част от другите енергоносители. Освен това, според съобщение на "Ройтерс" от 23 април т.г. руската компания "ОМЗЗ-РТС" е купила три дъщерни компании на "Шкода Холдинг", произвеждащи оборудване за атомни централи. Собствеността на руските компании и тяхното политическо влияние и податливост на такова влияние предизвикват - меко казано - тревога навсякъде по света.

Други неясноти и аргументи

Един референдум за АЕЦ "Белене" би позволил да се изговорят всички аргументи и "за" и "против" от различни професионални общности. Тези становища вече бяха споделени на обсъждането в "Лозенец", но засега не са стигнали до гражданите и фирмите, които в крайна сметка ще понесат резултатите от решението за изграждане на "Белене", били те положителни или отрицателни.

Икономистите, присъствали на обсъждането са категорични, че въпросният доклад е "неудовлетворителен, а аргументацията в него - неприемлива" и че вземането на решение в тази ситуация е "трудно, ако не невъзможно". Това не бяха икономисти от института за пазарна икономика.

Експерти от областта на енергетиката показаха алтернативни на МЕЕР изчисления, според които: а) практически излишък на произведена електроенергия ще има до 2013-2015 г.; б) в сметките на министерството е неясно дали няма занижени оценки на количеството електроенергия, произведена от лигнитни въглища (за да изглежда ядрената енергетика без алтернатива); в) разходите за съобразяване с международното законодателство за опазване на околната среда са възможно завишени.

Присъствалите банкери изразиха мнения, които следва да се тълкуват по-скоро като подкрепа за проекта. Един от изказаните аргументи е, че при така или иначе олигополистичния регионален пазар на електроенергия предвидени гаранции и държавно участие са един вид необходимост. Подобно е мнението на присъствалите големи индустриални потребители и на експерти от областта на енергетиката, които изказаха мнение, че агресивно и държавно-подкрепено разширяване на производството ще наложи на външните потребители нуждата да се съобразяват българските износители на електроенергия.

Естествено всички тези аргументи могат да имат различна степен на валидност. Важното е те да бъдат споделени, положени на проверка и оценени. Средствата и възможностите на предварителното обсъждане и полагаемия се по закон достъп до информация очевидно са изчерпани.