Защо е време да се откажем от "Южен поток"

Владимир Милов

Дотолкова сме свикнали да живеем в Огледалния свят, че мейнстрим-трактовката на едни или други събития често даже не предизвиква съмнения. Ето, например, дойде новината, че правителството на България по изискване на Европейската комисия спира работата по строителството на газопровода "Южен поток", и заглавията на много медии веднага рисуват съответната картина на света: "ЕС шантажира Русия", "Поредният антируски ход на Брюксел" и така нататък.

Но винаги е полезно да се завърнеш в реалния свят, да излезеш от путинската матрица и да си задаваш въпроси за това какво всъщност е станало и в какво в тази ситуация са интересите на Русия.

Какво представлява "Южен поток"? Това е рекордно скъп газпроводен проект на стойност 16 млрд. евро (подводната част само се оценява на 10 млрд. евро), който най-вероятно ще излезе още по-скъп, защото у нас никой и никога не е отменял раздуването на сметките по време на строителството. Най-главното обаче е, че това ще бъдат безсмислено хвърлени на вятъра пари. Ето защо.

Например, за "северния брат" на този проект, за газопровода Северен поток, въпреки че е сходен по разходи, първоначално - още от 90-те години, когато той се появи като идея - имаше някакво логично обосноваване. Очакваше се, че добивът на газ в Северно море ще пада и в държавите от Северозападна Европа, които традиционно са привикнали да живеят със своя газ от това море, ще възникне незапълнена ниша от необходимост от нови източници на газови доставки. Северен поток, или Северноевропейският газопровод, както той се наричаше в края на 90-те години, беше призван да задоволи това ново търсене.

На пазара в Югоизточна Европа, където през Черно море отива "Южен поток", няма никакво ново търсене. Икономиките на редица страни, които ще получават доставки по газопровода, се намират в депресия, което се отразява и на потреблението на газ. През 2013 година, например, общият внос на газ от "Газпром" от шестте държави - основни получателки по "Южен поток" (България, Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия и Словакия) – възлизаше на 18.3 млрд. куб. м годишно при 23.8 млрд. през 2008 г. Това е спад с една четвърт. Къде се каните да карате тези 65 милиарда куб. м годишно?

"Южен поток" не открива за Русия никакви нови пазари и, да бъдем откровени, единственият му смисъл е да се заобиколи Украйна, през която днес преминава над половината от руския газов транзит. Впрочем, това никога не е било крито.

Това е съпоставимо със ситуация, когато, да кажем, не ви харесва физиономията на портиерката, която седи на входа, и вие, за да не я виждате, си поръчвате индивидуален асансьор с отделен вход и асансьорна шахта, струващи милиони. Иначе казано, няма никакъв обективен икономически смисъл в подобно свръхскъпо заобикаляне на Украйна.

Тук е редно да напомним, че Украйна традиционно е давала на Русия свръхевтина транзитна такса в сравнение с европейските - от началото на годината тя е 2.73 долара за 1000 куб. метра на 100 километра, а в предходните години често не надхвърляше 1-2 долара. Това е в пъти по-малко от европейските транзитни такси и от това, което "Газпром" ще плаща на бъдещия оператор South Stream AG. Така икономиите от преноса на газ през украинска територия днес излизат за Русия 2.5-3 милиарда долара годишно. Умножете по 30 години, например, ето ви отговора на въпроса кой кого субсидира.

Загуби от спиране на преноса на газ за Европа? Но и двата пъти, когато се стигна до такова спиране - през 2006 г. и 2009 г. - инициативата да се затвори кранчето идваше от руска страна, Украйна нищо не ни е спирала насила. Кражба на руски газ? Само че постоянните размисли за това нито веднъж не са потвърдени в съд. Преди няколко години "Газпром" се опита да оспори в съда предвидения по договор обем, който Украйна може да си заделя за технологичните нужди на работата на оборудването по транзитните газопроводи, но напразно. Затова – съвет към всички участници в интернет войните - щом някой повдигне въпроса за кражба от Украйна на руски транзитен газ, веднага отвръщайте с въпроса: "има ли поне едно съдебно решение, потвърждаващо това". Не? Значи всичко това са брътвежи.

Изводът е, че през всичките тези години Украйна е била за Русия свръхизгоден транзитен партньор и няма никакви икономически доводи за това да се опитва да я заобиколи. В какво тогава са причините за този маниакален стремеж да се построи "Южен поток"?

Първата причина се крие в очевидното намерение на Владимир Путин да шантажира Украйна със спиране на транзита на газ през нейната територия, за да постигне широк кръг цели - от по-земните (да получи контрол над украинските газопроводи) до глобални политически задачи. Още в началото на века ми беше ясно, когато четох справките за преговорите на Путин по газови въпроси с лидерите на европейските и постсъветските държави, че нито една среща не е минавала, без да се говори за това как той иска да получи контрол над украинската газопреносна система. А от 2004 г., наблюдаваме упорити опити да получи контрол и над политическата система.

Втората причина също е разбираема: та нали милиарди евро няма да се изпарят в космоса, а ще отидат при родните до мозъка на костите си изпълнители, сред които "Стройтрансгаз" на Генадий Тимченко (вече получи поръчка да строи българската част от "Южен поток"). Пък има още и "Стройгазмонтаж" на Аркадий Ротенберг и "Стройгазконсалтинг", 75% от който в момента се кани да купи чеченският бизнесмен Руслан Байсаров. Впрочем същият Байсаров веднага обяви, че иска договори за строителството на току-що благословения газопровод към Китай - ето така се получава евразийска сделка в буквалния смисъл на думата.

Заради такива цели, разбира се, можеш да пръснеш на вятъра националните милиарди. Разбирайки, че заради украинската криза се струпаха облаци над "Южен поток", Путин и "Газпром" рязко се активизираха и започнаха колкото може по-бързо да прокарват физическото изграждане на газопровода през България и Сърбия - най-удобните цели от гледна точка на политическите връзки с Москва и прохладата в отношенията с Брюксел. Заеха се с удвоени усилия и с Австрия, която напоследък също е напълно евроскептична и приятелски настроена към Путин. И това, въпреки че украинската криза и санкциите направиха "Южен поток" още по-малко изгоден: плановете за финансирането примерно на 70% от проекта за сметка на заеми се провалят, банките не дават пари и на "Газпром" ще му се наложи да харчи собствени средства за проект, който ще започне да носи печалба... даже няма да рискувам да казвам кога, ако въобще някога донесе печалба.

Ясно е, че действията на Евросъюза за "Южен поток" са и политически мотивирани: върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа. "Битката за България" в този смисъл стана решаваща тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вътрешнополитически сметки дори няма смисъл да коментирам: за 2014 - 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и дори само това е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не означават. Така че "битката за България" според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за "Газпром" от самото начало.

Путин видимо разбира това, поради което на Петербургския икономически форум раздразнено подметна нещо от типа на: "може и да намерим страна, която не е член на ЕС" (за изходна точка на подводната част на "Южен поток"). Само че има само една такава държава - Турция, която само чака да си развалим отношенията с ЕС за "Южен поток", за да ни наложи своите условия да препродава пренасяния газ. Точно по тази причина навремето се отказахме от партньорство с Турция по този газопровод. А ако изборът все пак се спре на Турция, това още повече ще оскъпи и влоши икономическите параметри на проекта.

Така че, излизайки от матрицата, може да се каже: проектът "Южен поток" изобщо не е нужен на Русия и дори е вреден за нея. Изгоден е единствено на група приближени на Путин обогатяващи се изпълнители като карта в една глупава геополитическа игра, която на Русия изобщо не ѝ трябва.

Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитна страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?