Сътрудничеството с италиански компании бе изтъкнато като отличителен белег за "Кремиковци" при представянето на едногодишното управление от новите собственици на комбината "Дару металс". Основен клиент на "Кремиковци" е италианската "Марчегалия", с която е подписан 5-годишен договор за изкупуване на 700 хил. т стомана годишно.
Състояние на "Кремиковци" в цифри
Също за пет години е подписан договор и с "Коеклеричи Лоджистикс", която обслужва транспорта по море на минимум 600 хил.т товари годишно. От 1 февруари на ключови места в "Кремиковци" започват работа специалисти от италианската "Илва". Те ще помагат при провеждане на програмата за модернизация на комбината, при подобряване на качеството и внедряването на системата ИСО 9000. При такова италианско нашествие не предизвиква изненада фактът, че придобитата наскоро от "УниКредито Италиано" "Булбанк" е проявила желание да се включи във финансирането на инвестиционната програма на "Кремиковци".
Комбинатът има нужда от месечно
оборотно кредитиране от 40-50 млн.щ.долара, което досега се
осигуряваше от швейцарската "Ю Би Ес" и от българската
"Първа инвестиционна банка".
На 15 февруари трябва да се подпише договор с австрийската
"Вьост Алпине" за изграждане на стан за горещо валцуване.
Инвестицията е на стойност 29 млн.щ.долара и ще бъде финансирана
от Първа инвестиционна банка, Булбанк и швейцарската "Ю
Би Ес". С ПИБ вече е постигната договореност за кредит
от 8 млн.щ.долара. Предстои да се уточни с другите две банки
каква част от оставащите 21 млн.щ.долара ще осигури всяка
една от тях.
Високите цени на стоманата до
август миналата година позволиха на "Кремиковци"
да реализира сериозни приходи и да инвестира 42,5 млн.щ.долара.
Очаква се дружеството да завърши 2000 г. с чиста печалба от
80 млн. лв.
На представянето изпълнителния директор на комбината Валентин
Захариев използва присъствието на председателя на парламентарната
икономическа комисия Никола Николов, за да поиска въвеждането
на защитни мита за вноса на стомана у нас. Повод за подобно
искане от "Кремиковци" намират в това, че в края
на миналата година, след като компанията стана член на Еврофер,
тя се задължи да продава не повече от 100 хил.т стомана на
пазара на ЕС. Това прави 3,4% от пазара на общността.
Заради това ограничение Валентин Захариев иска "Кремиковци"
да компенсира намалените продажби в ЕС с увеличение на продажбите
на вътрешния пазар. В момента у нас се продават около 350
хил.т стомана годишно, като на "Кремиковци" се падат
45% от продажбите. Според Захариев, ако "Варненска корабостроителница"
започне да работи през тази година, общият обем на вътрешния
пазар може да достигне 500 хил.тона.
От министерството на икономиката коментираха за Mediapool,
че искането за въвеждане на защитни мита трябва да се внесе
от "Кремиковци" в Междуведомствената комисия по
защита на стоки. Пред нея трябва да бъде доказано, че комбинатът
държи над 50% от местното производство на дадена стока и че
вносът причинява вреди на производителя. Тази процедура е
съгласувана с ангажиментите, които страната е поела към ЕС
и Световната търговска организация.
| Състояние
на "Кремиковци" в цифри
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
