Застраховките “Трудова злополука” са предпоставка за корупция

Тази седмица стана ясно, че ще се въведе задължителна застраховка „трудова злополука” за работниците, заети в рискови производства. Според гласуваните на второ четене промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, тази полица ще бъде за сметка на работодателя. Председателят на социалната комисия в парламента предлага също така работодателят да получава част от премията от застрахователя, след като плати обезщетението, за което е правил отчисления. С други думи, фирмите с рискови производства да бъдат компенсирани за наложените с тези промени разходи.

Тук няма да коментираме необходимостта от здравословни условия на труд, а начинът, по който една регулация се въвежда в действие.

Безопасността на труда е сложно понятие – винаги една работа може да бъде извършена по по-сигурен начин. Затова не може да бъде написан закон или регулация, която да изчерпва всички възможности, и е необходимо много внимателно да се подхожда към норми, които могат да ограничат бизнеса прекомерно и разходите многократно да надхвърлят ползите.

Към момента обаче липсва икономическа обосновка за предложените промени в този формат и мерките, които трябва да се предприемат за прилагането им. Мотивите за промените са “възможност за гъвкавост при изпълнение на задължението за застраховане на работниците и служителите, упражняващи рискови професии и извършващи рискови дейности”.

Полиците може да повлекат надолу заплатите или нагоре производствените цени

Освен това няма представени никакви сметки за разходите, които ще бъдат наложени на работодателите. Ресурсът, който ще бъде пренасочен за плащане на тези застраховки и евентуално за подобряване на работната среда, може да се окаже значителен за определени сектори и компании и това да повлияе последващо на цените на продуктите им и заплащането на заетите.

В тази връзка трябва да посочим, че приетият нов правилник на Народното събрание налага мотивите да не са просто част от проекта, но и трябва да описват “очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта”. Това не е направено.

Липсва и оценка на разходите за работодателите от гледна точка на концепцията за „алтернативната цена”, а тази регулация предполага пренасочване на ресурс, който иначе би бил използван за производство. В случая алтернативната цена е пропуснатата произведена продукция.

Не е ясно какви са очакванията на правителството за подобряване на условията на труд – тоест за наличието на връзка между застраховката и примерно инвестиции в работната среда. Никой не знае с колко се очаква да се намалят инцидентите по време на работа или заболеваемостта например, нито пък е направен опит подобни ефекти да бъдат измерени парично, за да се направи сравнение с наложените разходи на работодателите.

Предложените промени в този формат са по-скоро концептуални и се предвижда те да бъдат дефинирани в наредба на Министерски съвет. Затова не е ясно как ще се определя размерът на застраховката. Тя може да бъде единна ставка – всички работодатели плащат еднакъв процент, независимо от броя на инцидентите на работното място. Тук логиката е, че въпреки различния риск в определените сектори обществото е социално отговорно и трябва да се държи като такова. Тази система е лесно приложима заради простотата си, но естествено е в този случай да има много случаи на измами, липса на стимули за превантивни действия от страна на работодателите по отношение на безопасността на труда, както и стремеж да се избягва докладването им, тъй като всички инциденти ще се разглеждат еднакво.

Друг начин за определяне на застрахователната ставка е според типа дейност или икономическа активност. Процентът зависи от средния процент на злополуки в бранша. И третият вариант е определяне на индивидуален размер на застраховката за всяко предприятие – по принцип това е най-удачният избор от гледна точка на справедливост и максимална обективност, но изисква усилия и познания.

Как работодателите могат да бъдат мотивирани да подобрят работните условия, без това да става с помощта на ограничаващи и натоварващи закони и наредби? Отговорът е очевиден – да се използват икономически стимули. Това дори е записано и в момента в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 53 гласи: “С нормативни актове се въвеждат икономически стимули, създаващи заинтересуваност у работодателите за подобряване на условията на труд...”

Тук ние обаче ние имаме предвид друг тип икономически стимули – такива, които не само поощряват повишаване на качеството на работната среда, но и общото насърчаване на предприемачеството, инвестициите в технологии и обучение, както и въвеждането на нови стандарти. Всичко това е възможно да се постигне с опростяването на бизнес средата, намаление на осигурителната тежест, ограничаване на административното регулиране на бизнеса и ефективна защита на правата на собственост.

Проекто-регулацията има няколко отрицателни ефекта

Заради задължителните застраховки няма да се докладват инциденти, което ще бъде компенсирано от работодателя под формата на бонус за работниците. Прилагащите и проверяващи органи ще получат допълнително влияние, което може да се прояви под формата на корупционни практики.

По-големите разходи на компаниите могат да имат обратния ефект – понижаване на безопасността на труда. Освен това в по-дългосрочен план компаниите ще прехвърлят тези разходи върху потребителите чрез по-висока цена на продукция или върху работниците под формата на по-ниско заплащане.

Трябва да се има предвид структурата на българската икономика – около 90% от предприятията са малки (до 10 души). Инцидентите при тях не са толкова често явление и затова точно те ще понесат най-голямата тежест от тази регулация, без да имат ресурса за това.

Институт за пазарна икономика