Завръщане в Русия

Окуражени от благоприятните цени на петрола и по-стабилната бизнес среда, европейските компании навлизат на енергийния пазар на Русия.

Доказателство за това колко бързо руската енергетика навлиза в политическия дневен ред на Европа е фактът, че председателят на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер бе поканен на срещата на министрите на енергетиката от ЕС в Памплона.

Министрите искаха да го питат докога Европа ще може да разчита на Русия, която притежава една четвърт от световните резерви от природен газ.

Най-големите европейски петролни компании вече са наясно с нарастващата значимост на Русия. На 24 април TotalFinaElf обяви, че преговаря за закупуване на мажоритарен дял в лиценза за петролното поле Ванкор от Anglo-Siberian Oil - малка, регистрирана на борсата във Великобритания компания. Тя смята да инвестира до 2,5 млрд. долара в западносибирското поле, при условие, че постигне споразумение за разделяне на производството.

Други големи петролни компании залагат дори още повече на Русия. Shell е близо до сключване на сделка с Газпром за газовото находище Заполярное. А пък компанията BP обяви наскоро, че е похарчила 375 млн. долара, за да увеличи дела си в Сиданко и по този начин е сложила край на неприятния спор с останалите акционери за тази средно голяма сибирска компания - производителка на петрол.

Според лорд Браун, главен изпълнителен директор на BP, тази мярка подчертава "доверието на BP в Русия и подобряващата се бизнес среда там". Главният изпълнителен директор на Алфа Банк и генерален директор на Сиданко Алекс Кнастер прогнозира, че действията на BP ще накарат "много други петролни компании да си вземат бележка и да обмислят сериозно по-агресивна инвестиционна политика към Русия".

Всичко това навежда на един неприятен паралел със зле завършили опити на BP и Shell само преди пет години. През 1997 г. Shell обяви "стратегическо партньорство" с Газпром, което се изпари по време на руската финансова криза една година по-късно.

В същата година BP плати 484 млн. долара за 10 % от Сиданко, само за да види как по-голямата част от активите на Сиданко изчезват след време в ръцете на акционерите на Тюменската петролна компания.

BP се споразумя с Тюменската петролна компания и двете явно си партнират добре в газовото находище Ковикта, също както и със Сиданко. Но сега британската компания получи блокиращо малцинство в Сиданко - 25 % плюс една акция, с което ще попречи на когото и да било да си тръгне с нейните инвестиции още веднъж.

Една от причините за готовността на големите западни компании да рискуват да се завърнат в Русия е цената на петрола. След като спадна до 10 долара/барел през 1998 г., тя стабилно се повиши и, въпреки рязкото понижение след 11 септември 2001 г., сега отново се покачва заради напрежението в Близкия изток.

Точно това напрежение е едно от нещата, които напомнят на западните правителства и компании колко полезни са алтернативите на близкоизточния петрол извън Организацията на страните-износителки на петрол /ОПЕК/. Руското правителство и Лукойл - най-голямата руска петролна компания, която притежава веригата от бензиностанции Гети в САЩ, говореха за увеличение на петролния износ за САЩ, което ще доведе до намаляване на зависимостта им от ОПЕК.

Но по-голямо влияние върху нагласата на западните компании към Русия оказват промените в самата страна. Борис Елцин се оказа далеч по-добър разрушител на комунизма, отколкото архитект на стабилен приемствен режим. Владимир Путин въведе ред и, което е много важно за чуждестранните инвеститори, подкрепи правата на собственост. Преките облагодетелствани от това са олигарсите, които си поделиха съветската петролна индустрия, като в процеса на разделянето освен тях бяха включени и чуждестранни партньори.

"Олигарсите си отдъхнаха от заплахата за експроприация от страна на реваншистки настроен наследник на Елцин и бяха стимулирани да развиват бизнеса си", казва Стивън О'Съливан от базираната в Москва United Financial Group. Руските петролни барони откриха, че при по-високи цени на петрола и по-добро корпоративно управление и отношение към миноритарните акционери могат да правят повече пари, като инвестират в компаниите си и добиват петрол, отколкото правеха, като изземаха активите им и ги заделяха в данъчни убежища. По индиректен начин това по-добро поведение на местните компании неизбежно облагодетелства чуждестранните партньори.

Нещо повече, някои големи руски инвеститори сега са готови да продават. Някои, които диверсифицираха портфейлите си извън петролния сектор, са готови да се оттеглят, стига цената да е достатъчно примамлива. Между тях са акционерите на Тюменската петролна компания Access/Renova и Alfa, които наскоро продадоха дела си в Сиданко на BP. Тюменската петролна компания бе закупена по време по-късната фаза на разпродажбата на държавна собственост на относително висока цена.

Една от последиците от по-стабилната бизнес среда в Русия е, че намаля значението на споразуменията за подялба на производството /СПП/ за западните компании. В тези СПП всички финансови договорености са предварително уредени и се заплащат в петрол. Петролните компании, които работят в развиващите се страни често изискват сключването на СПП, за да защитят проектите си от честите фискални и юридически промени.

За беда на чуждестранните компании, едва три СПП бяха изцяло одобрени в средата на 90-те години, когато руската Държавна Дума /долната камара на парламента/ започна да се оплаква, че те предоставят непропорционално големи преференции на чуждите фирми. Две от тези СПП са свързани с консорциумите, водени от Shell и Exxon Mobil, които разработват офшорния проект "Сахалин" в руския Далечен Изток. Под закрилата на СПП, компанията Exxon Mobil е готова да похарчи до 15 млрд. долара за проекта "Сахалин", а воденият от Shell консорциум - 9 млрд. долара.

Третото действащо СПП се отнася до карягинския проект в западен Сибир на компанията TotalFinaElf - факт, който улесни навлизането на френската петролна фирма в Русия. Но пътят напред ще бъде по-труден. Въпреки че има списък от СПП за още 26 проекта, те могат да бъдат ефективни, само ако официално бъдат освободени от данъци. Само че подобно нещо изглежда все по-малко вероятно. "Никой не иска да създава двоен стандарт между руските и чуждестранните компании", казва руски петролен анализатор, като отбелязва, че в момента СПП със чуждите фирми губят значението си, тъй като "данъчното законодателство се оказа стабилно".

Алтернативата за западните компании е да се обвържат с руски предприятия. Михаил Ходорковски, който оглавява втората по големина руска петролна компания - Юкос, намираща се в тесни работни контакти с TotalFinaElf, казва, че за чуждестранните компании е по-добре да сключват подобни съюзи. Специалистът в базираната в Москва Renaissance Capital Джим Хендерсън смята, че най-добрият начин за западните компании да получат достъп до големите резерви от горива на Русия е да сключват корпоративни съюзи или да правят капиталови инвестиции - както в случая на BP със Сиданко.

Московските специалисти не изключват дори възможността някоя от големите западни петролни компании да изкупи изцяло руска петролна фирма, като например Тюменската петролна компания или Сибнефт. Подобно нещо би било отражение на огромните неразработени резерви от горива на Русия и на подценяването на руските петролни компании по международните стандарти. От своя страна, руските компании стават по-отворени към западните финанси и опит, тъй като се разширяват в чужбина.

В дългосрочен план, значението на Русия за европейския и световен енергиен пазар може би се дължи в по-малка степен на петрола, тъй като тя притежава едва 5 % от световните резерви, отколкото на природния газ. Русия е Саудитска Арабия по отношение на природния газ и един ден може да бъде най-големият доставчик на Европа. Обаче Москва гледа на последните мерки от страна на ЕС за либерализиране на пазара на газ като на подкопаване на дългосрочните договори за продажби, които бяха финансовата опора на газопроводите на стойност милиарди долари, по които се пренася сибирския газ до западна Европа.

Газпром е особено разгневен от факта, че ЕС продължи напред с дерегулирането на енергийния сектор, без да се допита до най-важния си външен доставчик. В резултат, усилията на Shell да съживи стратегическото си партньорство с руския газов гигант бяха провалени поради неяснотата за бъдещето на дългосрочните договори за доставка на природен газ.

Ако президентът Путин може да продължи да предлага фискална и правна сигурност на чуждестранните петролни компании, и ако ЕС открие начин да адаптира нормите за енергийно дерегулиране към желанието на Русия за стабилен пазар на нейния газ, това не би трябвало да се окаже ново лъжливо зазоряване за западните енергийни инвестиции в Русия. От падането на Берлинската стена досега, Европа се опитва да установи специални отношения със страната в сферата на енергетиката. Сега това вероятно може да стане.