Здравната стратегия до 2030 г. отново на поправителен

Работна група към комисията по здравеопазване в парламента ще преработва Националната здравна стратегия до 2023 година. До това решение се стигна след като депутати, болнични организации и експерти не харесаха и новия вариант на документа и го подложиха на критики на заседанието на комисията в четвъртък. Стратегията вече веднъж беше върната през януари 2023 г. от Народното събрание на Министерството на здравеопазването за пренаписване, тъй като и първоначалният вариант беше подложен на унищожителни критики.

Стратегията е ключов документ, тъй като с нея е обвързано изпълнението на проекти от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и поредната ѝ поправка ги бави. Този път депутатите бяха по-снизходителни и решиха да не връщат документа пак на МЗ, защото така той ще трябва да извърви наново целия път по пренаписване, обществено обсъждане, приемане от Министерския съвет докато стигне до НС. Затова работна група към здравната комисия в НС с участието на представители на МЗ, съсловни организации, експерти по медицински специалности и други заинтересовани страни, ще преработват заедно документа като отразят постъпилите становища.

Зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов каза, че предишната стратегия за периода 2014-2020 е изтекла и вече 3 години нямаме действащ актуален документ. “Националната здравна стратегия е единственият документ, който е индикатор за изпълнение на ПВУ, който трябва да бъде одобрен от Народното събрание“, посочи той.

Сред поставените цели в документа са устойчивото подобряване на здравето на нацията, фокус върху здравните резултати и намаляване на неравенствата. Общият финансов ресурс по стратегията за периода 2024-2030 възлиза на над 100 млрд. лева, който ще дойдат от националния бюджет, европейски фондове, ПВУ и други международни финансови източници.

“В здравната комисия са постъпили много становища от експертните съвети към МЗ, болнични асоциации и други неправителствени организации. По-голямата част от тях са отрицателни и има сериозни забележки по стратегията“, съобщи председателят на здравната комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ).

“Предишния път върнахме стратегията с много забележки в хода на дискусията. От това, което виждаме, много малко от отправените забележки са отразени. Включени са много различни идеи и е направена компилация без логична връзка между тях“, каза Ангелов. Той заяви, че има и противоречащи си твърдения. Той даде пример, че здравният министър Христо Хинков се е обявил против генеричното заместване на лекарства, а в стратегията присъства генерично заместване.

Доц. Васил Трайков от Дружеството на кардиолозите в България изрази изненадата на гилдията от това, че в стратегията сърдечните заболявания не били застъпени, а това е сериозен проблем за България. От дружеството предлагат да се включат мерки за ранен достъп до терапия, качеството на живот, качеството на средата, развитие на персонализираната медицина и др.

Д-р Николай Шарков от Българския зъболекарски съюз коментира, че стратегията съдържа много малка част от необходимото по отношение на оралното здраве и не отразява препоръките от доклада на СЗО по темата от края на 2022 г. .

Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация каза, че националната здравна стратегия не отразява вярно картината на здравния сектор у нас. “Няма и дума за частните лечебни заведения, а те са 40% от болничните структури у нас. Националната здравна стратегия трябва да е стратегия за цялата държава, не може да бъде селективна“, каза тя. По думите ѝ стратегията не може да определя кой ще се развива и кой няма да се развива. Тя се обяви против предвиденото селективно договаряне, при което НЗОК да избира по определени критерии с кои болници да работи.

Депутати пък настояха този фундаментален труд с обема на “Война и мир“ да бъде редуциран до по-компактен вид. Критики бяха отправени за това, че не е поставен акцент върхунамаляване на доплащането за пациентите. Липсвав и анализ на постигнатите цели от предходната стратегия, а без такъв анализ писането на документи по 800 страници било безсмислено.

Джевдет Чакъров от ДПС каза, че голяма част от текстовете са с общ, пожелателен характер, но липсва информация кой ще разработва конкретни мерки, кой ще ги изпълнява и какви ще са индикаторите за отчитане на резултати.

Д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ каза, че всички заинтересовани с общи усилия трябва да намерят път напред, както и че стратегията не трябва да бъде прекалено детайлна, защото така винаги се рискува нещо да бъде пропуснато. Колегата му Васил Пандов допълни, че и предишната стратегия е приета със закъснение и “родилни мъки“ и много от критиките към настоящата стратегия съществуват като текстове и в предишната. “И тогава е имало дискусии, че оперативните програми зависят от нея. Към днешна дата това важи с още по-голяма сила заради ПВУ. Тази стратегия се базира на ПВУ, в същото време е условие за изпълнение на проектите“, посочи Пандов и призова депутатите да не връщат документа в изходна точка.

В крайна сметка се стигна до решението за работна група към парламентарната здравна комисия, която ще определи в какви срокове да извърши поправките през следващата седмица.