Здравният министър предлага занижени стандарти за броя лекари в болниците

Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров предлага сериозно занижаване на стандартите за броя лекари и медицински сестри, които болниците трябва да поддържат в своите клиники и отделения, за да осигурят качествена медицинска грижа за пациентите. Мотивът е: да се облекчат лечебните заведения, които изпитват сериозни трудности да покрият заложените в наредба на МЗ и в медицинските стандарти изисквания.

Според сложността на лечението, което провеждат и обезпечеността с медицински кадри и апаратура болниците имат три нива на компетентност. Третото е най-високо и там се провеждат най-сложните процедури от най-квалифицирани и разнородни специалисти, а първото ниво е най-ниско. С трето ниво са отделенията в големи държавни университетски и областни болници и най-големите частни. С второ и първо ниво са клиниките и отделенията в по-малките държавни, общински и частни болници и предлаганите промени обслужват основно тях. По-високото ниво на компетентност позволява на болницата да извършва по-сложни и по-добре платени от НЗОК манипулации, но за целта трябва да е обезпечена с определен брой специалисти, оборудване, помещения и т.н. И обратно – при липса на достатъчно персонал, апаратура и т.н. болницата може да изгуби договора и финансирането си от НЗОК за някои дейности, което често се случва в общинските болници в последните години. Затова много лекари са на договори в по няколко болници, което подсигурява финансиране от НЗОК, но не и постоянно наблюдение и помощ на пациентите. Промените, които Кацаров предлага, на практика обслужват болниците, които не покриват сегашните стандарти. Те не са изненадващи доколкото Кацаров винаги е настоявал за минимална държавна регулация в здравния сектор и е водил дела срещу МЗ срещу действащите медицински стандарти.

Според мотивите на служебния здравен министър по-важни за качеството на медицинската дейност са изискванията за обем дейност според нивото на компетентност на болниците (например брой извършени операции годишно, брой раждания годишно и т.н.) и тези изисквания се запазват. Изискванията за брой лекари и лекари със специалност обаче се заменят с по-общи формулировки, че "броят на лекарите съответства на обема и сложността на осъществяваната дейност", като отговорността се прехвърля на болничните директори.

В сериозни области като гръдната хирургия например за структурите с най-високото трето ниво на компетентност изискването за "най-малко шестима лекари, от които най-малко трима трябва да са с призната специалност по гръдна хирургия" се заменя с "лекар/и със специалност по гръдна хирургия, като могат да работят и лекар/и с друга специалност или без специалност, които осигуряват оказване на пълноценни грижи за изпълнявания обем и сложност на дейността". Предложенията будят сериозни притеснения за това как ще се гарантира качеството на медицинската помощ, тъй като на болниците се дава свобода да попълнят нуждите си с каквито кадри намерят, а се запазват изискванията за брой операции – например 500 операции годишно за отделенията по гръдна хирургия с трето ниво и 300 операции за второ ниво.

Занижени са изисквания за персонал и в редица други специалности. Така например "в диализна клиника/отделение II ниво работят лекар/и със специалност по нефрология или по вътрешни болести, като могат да работят и лекар/и с друга специалност или без специалност, които осигуряват оказване на пълноценни грижи за изпълнявания обем и сложност на дейността". Досега изискването беше в диализна клиника с II ниво да работят минимум двама лекари, от които поне един с призната специалност по нефрология или вътрешни болести. В клиниките и отделенията по инфекциозни болести и много други също се предвиждат занижени изисквания към персонала.

"Количеството не определя качеството"

"Целта на предложените промени е да се премахнат чисто количествените изисквания към брой на персонала, работещ по отделните медицински специалности/дейности в лечебните заведения за болнична помощ, установен в зависимост от нивото на компетентност", се казва в мотивите към предложените промени.

Според министъра очакваните резултати от промените са освобождаване на висококвалифициран човешки ресурс, който би могъл да осъществява други медицински дейности в структури, където има потребност от него. "Това е свързано с неговото ползване по целесъобразност и позволява на ръководителите на лечебните заведения и на съответните структурни звена към тях да прилагат по-гъвкава политика на управление на човешките ресурси", пише в мотивите.

Освен това Кацаров очаква да се намалят разходите за персонал на болниците.

Ръководният персонал в болниците трябва да определи и да регламентира във вътрешните документи на лечебното заведение (длъжностни характеристики; правилници за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и др.) много по-ясно и конкретно задълженията на всеки специалист, така че да се гарантира изпълнението на качеството на дейността.

"В тази връзка направените промени обвързват необходимите човешки ресурси по брой и квалификация с обема на осъществяваната дейност и със степента на нейната сложност, което е по-правилният подход спрямо изискването към определен брой персонал, който може да не е ангажиран пълноценно, в случай че съответната структура не функционира оптимално. Въпреки премахването на изискванията към броя на отделните категории персонал в дадена структура, остават изискванията към допълнителната квалификация на лекарите, както и към обема на осъществяваната дейност в зависимост от нивата на компетентност в болничната помощ. Тези изисквания, в съчетание с изискванията към наличната медицинска апаратура и оборудване, са достатъчни за да осигурят качествено медицинско обслужване на пациентите. ", пише още в мотивите.

Ако бъдат приети предлаганите от Кацаров промени, те ще доведат и до промени в изискванията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към болниците. Т.е. НЗОК ще финансира болниците по новите, занижени критерии.

Промените в наредбата и стандартите са публикувани за обществено обсъждане до 8 юли.