Зеленият преход става с технологии, не с рязане на мощности

Проектите за бъдещата трансформация на комплекса "Марица Изток" са много, и съвсем не са само тези, които ще бъдат подпомагани от различните европейски планове и фондове. Има и такива, които могат да се случат по напълно пазарни условия, но предстои да се анализира икономическата логика на всяка възможност. Инвеститорите и производителите на енергия имат нужда от поглед отгоре - на правителствена експертна група, за да не остават плановете на хартия, а преходът да стане с минимални разходи за обществото. Това коментира в интервю за Mediapool Иван Цанков, изпълнителен дирекор на AES България, управляваща най-модерната и спазваща екоизискванията въглищна централа у нас ТЕЦ "AES Гълъбово" и вятърния парк "Св. Никола" край Каварна.

Спаред него няма колизия между въглища и ВЕИ, всичко е въпрос на правилен енергиен микс и балансиране на системата, което само с парк за батерии за съхранине на енергия няма да стане, а трябват модерни и щадящи околната среда базови енергийни мощности.

Г-н Цанков, заложените в Плана за възстановяване и устойчивост 40 процента намаление на въглеродните емисии до края на 2025 г., които се очаква да дойдат основно от въглищните централи, постижими ли са?

Технически да, защото означава постепенно ограничаване на производството на отделните ТЕЦ-ове. Те дори са изброени в приложението на плана. Но много по-важна е икономическата страна, особено в контекста на енергийния микс на България и геополитическата ситуация.

Въглищата са български ресурс и са част от енергийната ни независимост. ТЕЦ, освен че гарантират сигурността на доставките, също така предоставят важни системни услуги по поддръжка стабилитета на цялата енергийна мрежа в страната. И всяко едно ограничение на тези предоставяни услуги или на производството би могло да застраши сигурността на доставките. Затова от практическа и икономическа гледна точка това е необосновано.

И все пак това е записан ангажимент в плана и трябва да се изпълни. Какъв ще е икономическият ефект за самите ТЕЦ, за работещите в тях, за целия регион, както и върху цените на електроенергията? Правен ли е такъв анализ?

Надявам се, че такъв анализ е правен от хората, които са писали Плана за възстановяване и са поели ангажиментите в него.

Има варианти да не се ограничава производството на въглищните централи. Тепърва ще се правят анализи например за изгаряне на въглища в комбинация с биомаса или отпадъци. Това донякъде би довело до запазване на произведеното количество електроенергия, но с намалени емисии въглероден двуокис. Друг вариант е инвестиции в съществуващите мощности за повишаване ефективността им и с по-малко въглища да се произвеждат същите количества електроенергия. Това е въпрос на анализ на технологии и комбинации.

Все пак едва сега видяхме плана в окончателния му вид и тепърва ще се анализира какво да се прави. Но директното ограничаване на производството на ТЕЦ няма да е добре за енергийната система.

Колко време ще отнемат тези анализи? 2026 г. е само след четири години, а ви трябва и време да изпълните инвестициите.

Това не би трябвало да отнеме много време. До няколко месеца смятам, че всеки от производителите би трябвало да има идея какво ще направи за своите активи.

Специално в нашия случай, на концептуално ниво сме разглеждали възможности за замяна на част от горивната база с газ, биомаса или преработени отпадъци (SRF). Но предстоят задълбочените анализи, за да се види реално за какви инвестиции става дума и дали те ще са оправдани спрямо развитието на пазара на електроенергия, от една страна, и на квоти – от друга.

Казахте и горене на отпадъци. Не се ли опасявате от протести на природозащитници, както това стана с намеренията на ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел" да горят с въглищата и боклук или смятате да инвестирате в опазване на околната среда?

Анализът за изгаряне на отпадъци също предстои и част от него ще е отражението на алтернативните горива върху околната среда. Трябва да е ясно ако горим 5 или 10 процента отпадък в микс с лигнитни въглища, как той ще се отрази върху всички екопараметри на нашия ТЕЦ. Дали ако започнем да горим отпадък, за да намалим въглеродния двуокис, няма да сме в превишение на ограниченията например за азот, прах и останалите контролирани емисии.

Може би трябва да е ясно и откъде ще идва отпадъкът!? Идеята на вицепремиера Асен Василев за местене на завода за производство на енергия от RDF гориво от отпадъците на София в комплекса "Марица Изток" остава ли като вариант такава мощност за "зелената трансформация на комплекса?

Не знам докъде са стигнали анализите на държавата по тази идея. За ТЕЦ AES Гълъбово, не става въпрос просто за отпадък или за RDF гориво, а за допълнително преработен отпадък, който е пречистен и представлява гранули, които после се смилат в нашите мелници. Чисто технологично ние няма как просто да горим отпадък. В нашия бойлер се вкарват смлени на прах въглища и те трябва да се миксират с гориво със същата консистенция. Не може да вкараме една бала и да я горим. Тя трябва да се преработи в SRF (Solid Recovered Fuel ) тоест високо калоричен преработен отпадък. В България няма завод за такава преработка, но има такава практика в западни страни като Великобритания, Нидерландия и Италия. Ако има интерес към такава мощност, тя трябва да е в общия контекст на стратегия за управлението и преработката на отпадъците в страната.

В момента не са ли прекалено много идеите и проектите за въглищната конверсия? Остава впечатлението, че са много фирмите, които искат да се възползват от "зелените" пари от европейските фондове и са активни в предлаганите от тях проекти за декарбонизация. Как се ориентирате в толкова много планове? Да не стане така парите да отидат най-вече за консултанти?

Подходът от наша страна е всяка инвестиция да има икономическа логика, проверена във финансов модел, в който да се отчетат всички входящи данни и очакванията, които имаме занапред. Може дори да се окаже, че има инвестиции, които нямат нужда от никакво подпомагане. Не е задължително да се случват само инвестиции, които ще бъдат подпомагани по линия на някакви фондове. Този за възстановяване и устойчивост е само един от всичките инструменти, който може да бъде ползван. Има още много други проекти, които могат да се случат, ако инвеститор намери икономически смисъл в тях.

За съжаление планът за възстановяване изпревари енергийната ни стратегия и фунията на логиката е обърната на обратно, според мен. Аз съм дълбоко убеден, че всичко трябва да започва от дългосрочната визия на България за развитието на енергийния ѝ сектор – енергийната ни стратегия.

Според твърдения няма нужда от енергийна стратегия при положение, че имаме плана "Енергетика и климат" и плана за възстановяване.

Не съм съгласен. Планът за възстановяване и устойчивост е фокусиран върху икономиката след Covid пандемията и бе комбиниран с целите на Зелената сделка, но той не може да замести една енергийна стратегия, която е по-дълбок и конкретен документ за специфичен отрасъл.

Ще дам за пример как Американската търговска камара в България (АмЧам) възложи изготвянето на доклад за електроенергийния сектор на международната компания Compass Lexеcon, който стъпи на сегашния енергиен микс на България и дългосрочните цели на Еврокомисията за намаление на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. и пълна въглеродна неутралност до 2050 г. Докладът даде сценарии за промяна на микса и къде трябва да се инвестира, за да се постигнат целите на ЕК при минимални разходи за обществото. Този анализ може да е добра основа за истинска енергийна стратегия. Той показва как може да се изпълнят целите на Зелената сделка по щадящ начин за българското общество. Това е възможно с увеличаване на инвестициите във ВЕИ, но със запазване на ТЕЦ за стабилността на системата и енергийната независимост на България.

Докладът бе изготвен преди руската инвазия в Украйна, а сега изводите му се потвърждават още повече. Имаше подобни доклади и от Асоциацията на индустриалния капитал, както и от ВЕИ бизнеса. Те също могат да послужат за основа на една нова енергийна стратегия. Но планът за възстановяване не може да замени енергийна стратегия, защото е план, в който правителството е фиксирало сектори и политики, които смята, че трябва да бъдат подпомогнати.

Има ли колизия между въглищата и ВЕИ-тата и с проектите за съхранение на енергия, които излизат на преден план в европейската, а и националната политика?

За някой може да има такава, но хората от енергийния сектор са наясно, че колизия няма. Всяка технология е нужна за времето си. За да стигнем дотам, закъдето сме тръгнали - микс от ядрена енергия, ВЕИ и батерии за съхранение, за да има нулеви СО2 емисии, трябва преходен период и в него въглищата са много необходими, докато се осъществят инвестициите в иновативни зелени технологии.

Няма как с магическа пръчка да стане така, че като легнем днес, да се събудим със съвършено нов енергиен микс в утрешния ден. За да може това да стане и да се гарантира сигурността на електроснабдяването, трябва да се опрем на въглищата. Аз не казвам, че през 2050 г. ще се горят въглища. Най-вероятно няма, или ще се горят, но въглеродните им емисии ще се улавят и съхраняват. Идеята за такъв проект у нас не влезе в плана за възстановяване, но е възможно държавата да го развие паралелно.

Европарламентът наскоро препоръча на Еврокомисията системи за улавяне на СО2 да бъдат подпомагани от бъдещи европейски фондове. Може ли български такъв проект да получи безвъзмездно финансиране?

Смятам, че България има голям потенциал за такава система за улавяне на СО2. Ние в комплекса вече работим по такъв проект с Минно-геоложкия университет и първата му фаза показа, че има геоложка структура в голяма близост до "Марица Изток", която е подходяща за съхранение на въглероден двуокис. Трябва да се довърши този анализ, да се използват и евентуално европейски ресурси, за да се види колко би струвало такова решение, и то да бъде сравнено с останалите алтернативи.

Ако кажем, че едно цялостно решение на проблема с СО2 емисиите съвсем условно струва 3 млрд. лв., тази сума сама по себе си звучи много висока. Но същевременно, ако се отчете, че при затваряне на мощности, десетки хиляди хора и семейства ще се нуждаят от нови работни места, от социално подпомагане може да се окаже, че дългосрочно има смисъл от такава инвестиция дори ако тя е финансирана от държавния бюджет. Защото това означава независимост от сътресения на енергийни борси, внос на газ и геополитически трусове. И може да се окаже, че тези 3 млрд. лв., или 5 млрд. лв. или 2 млрд. лв, изобщо не са много спрямо другите алтернативи.

Представете си разработена система за дългосрочно ползване на български ресурс, с наличните инсталации в комплекса, със запазване на работните места и в същото време не емитираш въглеродни емисии – това е потенциално решение, от което всички биха спечелили.

Представената от "Нуклеон" като част от сътрудничеството на държавата с Gemcorp и IP3 идея за използване на въглеродните емисии в комплекса "Марица Изток" за производство на метанол и използването му за химически продукти утопия ли е?

Не бих го нарекъл утопия, защото съм запознат само с концепцията му, но не и с детайлите. Проектът звучи много интересно, защото е алтернатива на всичко останало, което се случва. Това е проект, който изглежда ще запази всичко, което имаме, и ще привлече нови инвестиции в комплекса, които може да са си от взаимна полза. И ако една част от въглеродния двуокис се съхранява, друга се използва като суровина за производство на други продукти и има нови инвестиции, това е интересно. Но тепърва трябва да видим финансовия му модел и каква ще е потенциалната ни роля и участие в него. Трябват ни детайлите, за да е ясно какво се случва поетапно и да се прецени дали са икономически издържани калкулациите зад този проект.

Пак се връщам на въпроса как ще се прецени кой от множеството проекти ще се реализира, за да не останат те по чекмеджетата и да не се случи реалната трансформация? Това решение само на засегнатите от новите екоизисквания мощности ли е?

В последната година и половина сме участвали в презентации на всякакви проекти - този на "Нуклеон", за улавянето на емисии, за производство на водород. Проектите са толкова много, че доста компании от сектора се обединихме около мнението, че ние самите няма как да преценим кой от тях би бил най-реализируем. Затова би било подходящо да се създаде работна група на ниво Министерски съвет или Министерство на енергетиката, която да събере детайлната информация за всеки от тези проекти, да ги анализира и да се каже този става, този – не, и да се концентрираме върху тези с икономически смисъл. Предложихме това преди няколко месеца с колеги от сектора, индустрията и синдикатите.

Но очевидно няма такава експертна група.

Доколкото знам все още не. А е изключително важно да има звено за оценка на алтернативите. Сред тях е и комплексна разработка за решаване на проблемите на "Марица Изток" на няколко университета (ТУ, ХТМУ и МГУ), която бе финансирана от Министерството на образованието. Тя също е интересна. Оценката на алтернативите за бъдещето на стратегически комплекс като Марица Изток не е в ръцете на отделните инвеститори и е необходим систематичен и комплексен подход под ръководството на държавата и местните власти с участие на всички заинтересовани страни.

Бавят се и териториалните планове за трансформация на три от въглищните райони, които ще отворят достъпа до отделно еврофинансиране. Да не стане така, че субсидии има, но България няма да успее да се възползва от тях?

Не съм привърженик на оправданията, но цялата минала година бе белязана от политически турбуленции. Става въпрос за стратегически документи. Макар и забавени, нека се забавят още малко, ако трябва, но да станат практически приложими, реални проекти, които да привлекат инвеститори, отколкото да се бърза и да се направи нещо, което след време може да се окаже, че хваща някъде прах, или както казахте: Изхарчени са пари за нещо, от което никой няма интерес.

Виждате ли сред заложените в плана за възстановяване енергийни проекти такива, които са спорни за реализация? Може ли такъв да се окаже този за изграждане на мрежа от батерии за съхранение на енергия.

Винаги има опасност някой проект да не се случи. Планът е факт и получи много положителни оценки от ЕК.

Проектът за парк от батерии е много амбициозен, но в крайна сметка човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Според мен проектът е реализуем, но много важно е максимално бързо да се изгради нормативната и регулаторна рамка за такива батерии. В момента такава няма у нас. А ако аз като инвеститор искам да се възползвам от възможността за съхранение на енергия в България, трябва да си направя бизнес модела – какви приходи ще осигури батерията, как ще ги реализира. Надявам се в най-скоро време да има регулации и на тяхна база да се прецени инвеститорският интерес. Аз мога да кажа, че в AES като собственик на най-големия вятърен парк в България – "Св. Никола" край Каварна, и като производител на батерии за съхранение на енергия, сме анализирали проект за инсталация на такава батерия там, но икономическите разчети към момента не дават положителен резултат. Ето защо е ключово важно да се разработи регулаторната база и да се създаде пазарен модел, който ще привлече инвеститори в такива проекти.

Смятате ли, че подобен батериен парк може да е балансьор на енергийната система и с такава мощност да се заменят базовите въглищни централи, предвид очакваната експанзия на ВЕИ проектите?

Батерията е много подходяща технология за изглаждане на кратковременни небаланси в системата и идеално балансира ВЕИ-тата, но няма как да замести въглищните мощности. През зимата, когато 14 часа в денонощието няма слънце, а индустрията и домакинствата имат нужда от електроенергия, трябва базова мощност, която да я произвежда. Няма батерия, която може да отдава ток 14 часа. Така че батериите са добри за краткосрочни сътресения в мрежата. Затова, ако в България се извеждат от експлоатация постепенно базови мощности, това трябва да става само при въвеждането на нови заместващи базови мощности. Отново се връщам на анализа на АмЧам, че отпадането на въглищните централи отсега до 2035-2040 г. е свързано със заместващи мощности, като алтернативите са газ и атомна енергия. Но предвид волатилността на газовите пазари, мисля, че е безалтернативно изграждането на нови ядрени мощности.