Жалко, че големите български певци не дойдоха на Европалия

Моля, представете се за нашите читатели. От кога живеете в Белгия и с какво се занимавате?

Аз съм от Пловдив и съм оперна певица. Първият си професионален ангажимент получих от Виена, след което потеглих по света. Влюбих се във Вили Клеймънтс преди 30 години и останах тук, в Белгия. Преди това бях на един конкурс в Тулуза, Франция за златни гласове. Спечелих го и в Париж ме взеха като стажантка в операта, където работих много интензивно. Носталгията обаче беше много страшна тогава, през онези години. Докато бях във Франция, ме заведоха в предградията на Париж, в една горичка и там всички българи, които живеят и в Париж и от цяла Франция, бяха дошли на сбирка. Да знаете само като приближавахме как миришеше на кебапчета...От там моята идея, да си създам една малка България, за да съществуваме в чужбина

Но без да мирише на кебапчета...

Да, без да мирише ...Но от там започна, от горичката с мирис на кебапчета и със стотиците хора. Беше много вълнуващо за мен тогава.

Без да съм някакъв импресарио, смятах и продължавам да смятам, че белгийци трябва да изпращам в България да видят какво е и българи да докарам тук.

Как подбирате българските гласове, които представяте в Белгия ?

Моята работа е да представя хорове, ансамбли, певци. Аз съм специалист в тази част и който съм поканила тук се ползва с голям авторитет. Идеята за поканата на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Милен Начев беше моя, например. Слушах директно по радиото техни изпълнения, оркестърът е много добър и за това настоях за тяхното участие тук.

Какви събития подготвяте?

В четвъртък (10 октомври) организираме вечер с благотворителна цел, но тя е в рамките на Европалия, защото хор "Детска китка" от Пловдив и "Свети Седмочисленици" от София ще участват в тази програма, заедно с две момченца - юноши, на около 13 - 15 години, единият цигулар, другият пианист. Това са децата на концерт - майстора на филхармонията във Фландрия Димитър Иванов. Момчетата са много талантливи! Сега в къщата ми всичко ври и кипи, защото е едно бюро за свръзка. Мисля, че ще стане хубав концерт.

Кои ще са най-интересните събития, извън музикалните?

Доминиращото е златото, Тракийското съкровище ще бъде голямата атракция и иконите. Що се отнася до музикалните събития, трябва да призная, че понеже и София нямаше достатъчно средства, и Брюкселската централа на Европалия нямаше достатъчно средства, най-големите певци на България, които са по всички афиши, не дойдоха, заради това, че не са добре платени. Жалко за тая България, дето малко е изостанала... Но те така и така правят реклама с имената си на нашата култура, за това нека не им се сърдим.

Как ще насърчите младите хора, които имат желание да се занимават с изкуство, а не могат заради финансови причини?

С воля и с голяма любов към изкуството може да се устои на всички предизвикателства.

Какво може да направи българското общество за своите хора на културата?

Това, което на първо време трябва да се направи, е да имаме способни икономисти и мъничко да оправят икономиката. Пари в България има много, но тези, които ги притежават трябва да се убедят да работят и подпомагат културата. Тук, в Белгия, частният сектор поддържа културата. Това трябва да стане и у нас. И в България трябва да се научат хората как да се организират културни събития и как за тях да се получат субсидии.

*Интервюто е взето на 3 октомври 2002 г. в Двореца на изящното изкуство - Брюксел, със съдействието на "Отворено общество - София".