Жълтият картон от Брюксел доказва безхаберието на управляващите в земеделието

Г-н Емин, защо наред със съдебната реформа, за която ЕС отдавна ни критикува, земеделието също се оказа проблемен сектор, в който реформите закъсняват? 

Тези жълти картони, които Европейската комисия и Европейския съюз в нейно лице, дадоха на българските управляващи, са ясно доказателство, че безхаберието и безстопанствеността в земеделието нямаше как да не проличат и да не се видят отвън. В продължение на 4 години земеделието се управляваше на автопилот.

ОДС критикуваха и продължават да критикуват липсата на управленска стратегия и по-точно управленската немощ, която пролича във всички сектори на аграрния бизнес, производство и потребление.

В Народното събрание нищо не се направи в областта на земеделието. След фанфарите на подписването на преговорна глава Земеделие от бившия министър г-н Дикме, до този момент, до приключване на мандата на това 39-то Народно събрание не се приеха нормативните документи по ангажиментите, които сме поели към ЕС. Прие се само един закон за генномодифициранираните видове.

А какво трябваше да се приеме?

Първо трябваше да се приеме закона за организация на производителите, за да има много ясна структура на земеделските производители. Това е най-важното, защото на базата на организацията на производителите ще се дават и директните плащания на ЕС, които трябва да станат през Разплащателна агенция. В момента земеделските производители са регистрирани по отделно, по единично в регистрите на областните земеделски служби.

Не се направи нищо и за ефективната икономическа реализация на поземлената собственост. Не е изграден ефикасен пазарен механизъм за разпореждане със земята, нормативна уредба за ефективното разпореждане с тази поземлена собственост чрез покупко-продажба, аренда. Ако питате арендаторите, в момента те имат големи проблеми по отношение на закона за арендното отношение, когато трябва да сключват договори. А по-нататък как  ще се регистрират за директните плащания от ЕС? Остана само година и половина и следващото правителство, особено министъра на земеделието с неговия екип, трябва да работи ден и нощ, за да направи първо Разплащателната агенция, после Интервенционната агенция. Кои ще бъдат структурите, които ще се превърнат в такива? – няма ясна стратегия от страна на управлението на НДСВ и ДПС.

Не се знае и как ще бъдат раздавани прословутите квоти, какво ще стане с парите за интервенция на пазара. Правителството няма ясна представа какво ще стане със земеделските райони, няма ясна политика за селските райони с изключение на ОДС, които представлявам и аз и съм участвал в написването на програмата за развитието на селските райони.

ЕС вече седмица говори за структурен фонд Земеделие и развитие на селските райони, а не стария структурен фонд. Тези неща не могат да се решават в крачка, тези неща се решават още преди подписването на преговорната глава, след която следва изпълнението на ангажиментите.

Управляващите в България се готвеха повече за изборите и наблягаха върху малките демонстрационни проекти, отколкото върху проекта на България в ЕС.

В една от предаванията на радио Нова Европа заместник министърът на земеделието Бойко Боев обаче съобщи, че до 30 юни догодина Разпращателната агенция ще бъде факт, с 11 регионални структури и че в понеделник в Европейската комисия в Брюксел вече е представен точния план за всички необходими дейности и финансиране?

Това е много хубаво, че са написали, че ще има регионални структури. Обаче къде е системата за интегриран контрол? Докато тя не е направена, не може да се създаде разплащателна агенция. Структура лесно се създава, но системата ще отнеме не 6 месеца, а година.

Какво имате предвид?

Трябва да се дефинира обема на обработваемата земя, която ще подлежи на субсидиране, защото на базата на този обем ще се дават парите от ЕС като директна помощ или субсидия. Аз слушах г-н Бойко Боев, че започвали да заснемат земеделските земи. Но след самото заснемане следва много дълга експертиза.

Определено аз мисля, че до 2006 г. няма да се справят, щом досега не можаха, а имаха 4 безпроблемни години във властта.

Защо според вас все още не е приет закона за ветеринарното дело?

Не е защото депутатите нямали време. Доколкото аз следях процесите, мога да ви кажа, че този закон наистина се гледаше от време на време, а се действаше на парче по отношение на другите проблеми на земеделието – например зърнената криза през 2003 г., свръхпроизводството през следващата... По-голямо внимание в това министерство се обръщаше на тютюна и на зърното, отколкото на другите сектори  и затова се забавиха нещата.

Г-н Емин, вие сте водач на кандидат депутатска листа на ОДС. Ако предположим, че управлявате след 25 юни, как ще се справите? Имате ли вие ясен план как да се справите с всичко забавено до момента, така че земеделието да не се превърна в препъни камък за членството ни в ЕС?

СДС, на който аз съм зам.председател, за първи път изработи политика към  устойчиво развитие на земеделието, горите и селските райони. Ние интегрирахме тази политика в общата политика и платформа на ОДС, даже сме готови с управленската програма.

Няколко са нещата, които трябва да се направят.

Неотдавна г-жа Надежда Михайлова каза: “За да успеем, е необходимо да работим в две направления. Едното е да развиваме все по-конкурентни сортове и технологии в растениевъдството, да реализираме ефикасно опита в българското земеделие и то на продукта на научните работници, а другото е за политиците – да осигурим на България такава фискална уредба, която да стимулира това производство и да насърчава всеки - от най-дребния фермер до мощните поземлени стопанства - да произвеждат и инвестират”. Цитирам.

СДС като главна политическа сила в ОСД има приоритети и в тази сфера. Първото е провеждане на политика за гарантиране на стабилността на доходите на земеделските производители, на техните организации, чрез развитие на фермерското земеделие на базата на фамилни стопанства; подпомагане на ускорената капитализация на поземлената собственост; изграждане на специализирана фермерска кредитна система с широка мрежа от регионални структури. В това отношение ние ще изградим специална кредитна система за земеделието, със следните институции: земеделски застрахователен институт, земеделска ипотечна банка, земеделски гаранционен фонд и земеделска банка. И съответно тези структури ще имат регионални ипотечни банки, регионални земеделски банки, които ще бъдат на основата на земеделските ипотечни кооперации и земеделските кредитни кооперации Това са важните неща, които трябва да се направят.

Важно е и активното участие на браншовите организации при разработване на политиката в земеделието, изграждането на ефективна система за концесии на горите и увеличаване на средствата за тяхната охрана и възпроизводство. Много е слаба организацията на браншовите земеделски организации, понеже управляващите не търсят контакт с тях. Ние им предлагаме да участват основно при определянето на квотите, защото те си познават партньорите, познават си и хората, които работят в тези организации.

Написали сме цяла глава за стимулиране на създаването на алтернативна заетост и повишаване на качеството на живот в селските райони, а пък парите от ЕС, отделени за 2007 - 2009 г., са най-много за тази част. Имаме конкретна, детайлна политика по отношение на развитие на селските райони.

Това са нещата, които ОДС са готови да изпълнят по график. Тук влиза, разбира се, и доброволното уедряване на земята, което е основен проблем на българските производители. Когато земеделското стопанство е в малки размери, резултатът е ниска производителност, труден достъп за ползване на кредити, скъпи производствени средства, труден достъп до качествени семена, почти никакъв достъп до пазарна и ценова информация.

Как ще стимулирате земеделските производители, за да тръгнат те към уедряване на земята?

Това е сериозен проблем. Между основните задачи на аграрната програма на ОДС е създаване на условия за имуществено развитие на семеен тип земеделие, и това не е самоцел. Ние сме за доброволно комасиране на поземлената собственост и имаме готов законопроект за комасацията, чиято основна цел доброволното окрупняване на земеделските земи.

Ако ние ако управляваме министерството на земеделието, имаме точна програма как да се разрешат и проблемите на арендаторите, както и проблемите при наследяването на земята.

Ако Вие управлявате министерството на земеделието, можете ли в следващата година и половина да се справите с изграждането на разплащателната агенция, на интервенционната агенция – изобщо с всичко, което е забавено до момента?

Не в следващата година и половина, това трябва да стане веднага. И ако е готова някаква стратегия от сегашното управление, трябва да има приемственост. Но аз не вярвам да има такава. И трябва да се работи денонощно – аз ви казах, до 2007 г. трябва да се работи денонощно, особено по отношение на синхронизацията на нашата нормативна уредба с тази на ЕС.