Жертвите на дискриминация в България рядко търсят справедливост

В доклад за дискриминацията в страните кандидатки за ЕС, разпространен днес, Европейската комисия ги призовава да удвоят усилията, необходими, за да могат законодателствата им в областта на борбата срещу дискриминацията да отговарят на европейските стандарти, предаде АФП, цитирана от БТА.

В комюнике, разпространено по този повод, еврокомисарят за социалните въпроси Ана Диамандопулу посочва, че само шест от общо тринайсетте кандидатки (десетте, които ще се присъединят догодина, плюс България, Румъния и Турция) вече са приели закони срещу дискриминация, които макар и частично, възпроизвеждат правилата на ЕС. В останалите държави, с изключение на Турция, има законопроекти, които се проучват в националните парламенти.

Докладите за отделните страни са изготвени от независими експерти. Заглавието на проучването е "Равенство, разнообразие и разширяване". В него се отбелязва, че има напредък в осигуряването на закрила срещу дискриминацията, особено етническата дискриминация на работното място, но има други области, където взетите мерки са недостатъчни - например етническата дискриминация извън работното място.

В доклада за България, публикуван на уеб-страницата на ЕС, се посочва, че на различни равнища в публичната власт, в медиите и обществото като цяло все още остават предразсъдъци срещу етническите и религиозните малцинства. Ромите например страдат от нетърпимост, тормоз и насилие, мотивирано от расови подбуди.

От дискриминация страдат и турската общност, мюсюлманите и македонците, се казва в документа.

По-нататък се анализира действащото българско законодателство. Конституцията и международноправните норми, възприети от България, забраняват дискриминацията по различни признаци. Конкретни норми има и в законите за заетостта, образованието, наказателния и данъчния процес, социалното подпомагане, закрилата и социалната интеграция на инвалидите. Малка част от тези актове обаче съдържат ясни дефиниции на дискриминацията, отговарящи на тези, включени в правото на ЕС.

През септември 2002 г. в парламента бе внесен законопроект срещу дискриминацията. Целта му е да възпроизведе директивите на ЕС, касаещи равенството между половете, както и директивите за етническото равенство и равенството на работното място. В определени аспекти проектът дори отива по-далеч от европейските норми. Въвеждат се серия задължения за властите, работодателите и работещите в областта на образованието, предвижда се и създаването на специална комисия, облекчава се достъпът до правосъдие, предвиждат се различни санкции. Публичният дебат по законопроекта обаче беше ограничен, фокусирайки се по негативен начин върху сексуалните малцинства и сексуалното насилие.

В доклада на ЕС се посочва още, че сега съществуващите правни норми са трудни за изпълнение. Жертвите на дискриминация рядко търсят справедливост. Фактът, че не се предлага безплатна правна помощ по граждански дела, е най-вече във вреда на ромите, сред които неграмотността е голяма, а достъпът до информация за наличните процесуални възможности е ограничен. Съдиите и държавните служители не са обучени да прилагат антидискриминационното законодателство. До момента има само две съдебни решения, с които се установява дискриминация, и нито едно административно решение. Като цяло административните мерки са слаби, защото органите нямат необходимата нагласа. Няма нагласа и сред обществеността и юристите, се казва в доклада.