Зимата идва. ЕК иска икономия на газ. България ще планира до януари

Сред като на 5 август Съветът на Европейския съюз прие регламента за доброволно намаляване на газовото потребление на страните членки с 15 на сто в периода от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г. , а дни след това документът бе публикуван и в официалния вестник на ЕС, от България се очаква да спести около 300 млн. куб. м.

Приблизително толкова са 15% от потреблението на страната в този осеммесечен период през последните пет години, което принципно е около 2 млрд. куб. м. За целта страната ни трябва да изработи план с мерки за постигане на тези икономии, след като Брюксел предвидливо е очертал какви биха могли да са предприетите действия.

Част от европейските държави вече обявиха планове за икономии, но в България, както обикновено, нещата се отлагат и бавят до последния момент, че и отвъд.

Дни след публикуването на регламента за газовите спестявания, българският бизнес призова държавата да каже какви са планираните действия и как те ще засегнат предприятията с непрекъсваеми производствени процеси, изискващи постоянно подаване на природен газ. БСК не пропуснаха и тази възможност, за да обяснят колко зле ще се отрази свитата газова консумация върху индустрията, тъй като има опасност да не се изпълнят вече сключени договори.

Оставяйки настрани дали наистина бизнесът не може да си позволи ограничение на газовата консумация, факт е, че макар намеренията на ЕК за газови спестявания с цел намаляване зависимостта от руски газ да са ясни от май месец, България тепърва предприема действия по разработването на такъв план с намерението евентуално той да е готов до края на 2022 г., става ясно от отговори на Министерството на енергетиката на въпроси на Mediapool.

Тоест, пет месеца няма да се предприеме нищо по въпроса с газовите икономии, а после положението е: Ще видим!

Вярно е, че тези спестявания са доброволни, макар и с опция да станат задължителни, ако се стигне до задълбочаване на кризата с газовите доставки и пълно спиране на руския газ за Европа. Вярно е също така, че същественото увеличение на газовото потребление идва в края на октомври -началото на ноември, когато заработят топлофикациите. Всъщност пиковият период в ска́лата на консумацията е януари-февруари. Но въпреки това – при положение, че държавите в ЕС трябва да идентифицират кои са потребителите, които ще бъдат защитени и тези, които ще бъдат засегнати, съвсем не е рано да се знае какво ще се случва. Например - ще трябва ли топлофикациите да подгряват водата до по-ниски температури, дали ще има таван на температурата в обществените сгради и кои бизнеси ще трябва да си променят производството и най-вече как ще бъдат компенсирани за това, както предвижда регламентът.

Вероятно обаче, защото няма предвидени санкции за неизпълнение на доброволните икономии, институциите лежерно тепърва навлизат в анализ на потреблението и планиране на мерки за намаляването му.

"Към настоящия момент все още няма разработен план за газови спестявания. Министерството на енергетиката инициира проект, финансиран със средства от ЕК, който се изпълнява от Световната банка и включва, заедно с други опции, и проучване на потреблението и възможни сценарии за намаляването му като посока на справяне със ситуацията на газовия пазар", заявиха от енергийното министерство за Mediapool.

В отговора се допълва, че заедно с Министерството на икономиката и индустрията ще се извърши детайлен анализ на структурата на индустриалното потребление на природен газ, възможностите за намаляване на потреблението и необходимите компенсаторни мерки за ограничаване на негативния ефект върху икономиката и заетостта.

Ведомството казва още, че заедно с икономическото министерство ще бъдат идентифицирани и предложени и механизми като принудително ограничаване на газа за някои отрасли, но и финансови стимули и компенсации за засегнатите, както и организиране на търгове за намаляване на газовото потребление, срещу което предприятията ще получава плащане. Тези схеми са залегнали като възможност в регламента на ЕС. Всъщност подобна схема, но за спиране на потреблението на електроенергия при заявка и съответно плащане от електропреносния оператор, вече е прилагана у нас.

От отговорите на енергийното министерство става ясно, че в следващите повече от четири месеца ще се анализират данните и възможностите за прилагане на механизми за икономии, макар че ведомството би трябвало да разполага с данните за потреблението по сектори и месеци. Както и да има достатъчно експертен капацитет да прецени къде може най-безболезнено да се намали потреблението, къде изобщо не трябва да се ограничава, както и да изчисли компенсациите за бизнеса.

Българското енергийно министерство обаче е поискало от Европейската комисия помощ за планиране на газовите спестявания по линия на плана RePower EU. Така Световната банка ще предостави на ведомството аналитична подкрепа, за която ще плати Брюксел – така, както стана с изработването на териториалните планове на Стара Загора, Кюстендил и Перник за декарбонизация и трансформация на тези въглищни райони. Такава помощ всъщност Еврокомисията ще предостави на общо 17 държави членки, които са поискали подкрепа за постепенното прекратяване на зависимостта си от руски изкопаеми горива, научи Mediapool от свои източници в Брюксел.

Макар от енергийното ведомство да казват, че проектът е за плана за газови спестявания, той е по-широк и е за определяне и осъществяване на най-подходящите политически реформи и инвестиции в области като диверсифицирането на енергийните доставки, ускоряването на прехода към енергия от възобновяеми източници и повишаването на енергийната ефективност, за да се постигнат общите европейски амбиции за редуциране на потреблението на руския газ.

Между 15 и 18 август в София на мисия вече са били експертите на Световната банка, но тя е била по-скоро опознавателна и тепърва ще се работи по формулировката на заданието, за да се стигне и до идентифицирането на мерките за газовите спестявания.

Като се има предвид начинът на работа на българската администрация, а и забавянето на одобрението на териториалните планове за въглищните райони, изработените от СБ, които трябваше да са готови миналия септември, но станаха факт тази пролет и още на ниво обществено обсъждане, напълно реално изглежда и изработката на плана за спестявания на синьо гориво да надхвърли периода за самите икономии.

Ако и този план минава през тежки дискусии с бизнеса, а такива със сигурност ще има, газовата криза в Европа като нищо може и да отмине, докато България се накани да икономисва газ.