Зимата ще бъде по-топла и доста по-суха в Южна Европа

Зимата ще бъде по-топла и доста по-суха в Южна Европа, но ще е по-влажна в Централна и Северна Европа. Това заяви климатологът доц. д-р Георги Рачев, който е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в интервю за БТА.

Настоящата зима да бъде малко по-топла и по-суха в района на Балканския полуостров и по-специално в Южна Европа, се предвиждаше от септември тази година, припомни доц. Рачев. Той коментира прогнозите на различни метеорологични центрове в света, че тази зима се очаква да е по-мека и сравнително по-топла.

През август излезе обаче "един апокалипсис" на НАСА, че ни чака най-студената зима, откакто има метеорологични наблюдения, а руснаците почти всяка година имат прогнози за тежка зима, посочи доц. Рачев.

По думите му "сериозният прочит на нещата показва, че зимата не само в Южна Европа, но и в цяла Европа, ще бъде по-топла и доста по-суха за Южна Европа, и по-влажна за Централна и Северна Европа". Това се доказа и през първия типично зимен месец - декември, който в България, въпреки захлаждането, което ни очаква на 30 и 31 декември, средните декемврийски температури са между 3 градуса по-високи, а на някои места до 3.5-4 градуса по-високи от тази норма, която е установена през 1961-1990 г., каза климатологът.

Първият зимен месец - декември, се оказа доста по-топъл дори от прогнозите, които показваха с около 2 градуса по-висока температура, коментира доц. Рачев. Той отбеляза, че същата тенденция се отнася и за януари 2016 г., за когато повече метеорологични центрове, включително руски и китайски, прогнозират, че в Европа средните температури ще бъдат между 2 и 2.5 градуса по-високи. Като за европейската територия на Русия и Северна Европа, се прогнозират по-високи температури от 3 до 4 градуса.

По отношение на валежите, времето в Южна Европа ще бъде значително по-сухо и това е факт, защото вече два месеца се наблюдава много ясно изразено антициклонално състояние над Южна Европа, Северна Африка и над Средиземноморието. На тези места през други години се наблюдават сериозни средиземноморски циклони, които носят влагата, дъждовете или снеговете - специално за България, обясни климатологът.

Студено време за Нова година

На Нова година времето ще бъде студено, като най-студено ще е на 31 декември, на 1 и 2 януари в България и на Балканския полуостров, каза доц. Рачев. Той добави, че на 1 януари, сутринта, температурите особено в Западните Балкани, ще са минус 8, минус 10 градуса, а на места в затворените котловинни полета ще има температури и от минус 13, 14 и дори от минус 15 градуса. Ще е студено, но "снегът отново избяга", коментира климатологът.

Той отбеляза, че "сняг евентуално ще има в Гърция, но в България някъде, може да има няколко снежинки и може да се образува снежна покривка, но тя няма да е повече от 1-2 сантиметра".

Сухо ще бъде и в планините, където има само няколко сантиметра сняг, останал от последните валежи, каза климатологът.

По думите на доц. Рачев "след 3-4 януари отново ще започне значително по-топло време, но не толкова топло, колкото беше досега".

Според средносрочната прогноза очакват се няколко средиземноморски циклона, които евентуално ще донесат валежи от дъжд в ниските части на България и от сняг на по-голяма надморска височина. Въпреки всичко, това ще са валежи под нормата, уточни доц. Георги Рачев.

2015 г. се очертава като най-топлата година в света

От климатична гледна точка 2015 г. беше значително по-благоприятна от 2014 г., през която имаше много наводнения и при тях загинаха 19 българи. Тези трагични факти напомнят за 2005 г., когато, отново при наводнения, загинаха 20 души в България, припомни ученият.

Климатологът обобщи, че лятото на 2015 г. беше топло, като през него имаше няколко дълги периода с много високи температури. Пролетта пък беше влажна и относително малко по-топла.

В световен мащаб 2015 г. се очертава като най-топлата година, откакто съществуват метеорологични наблюдения, коментира доц. Рачев.

Той уточни, че от 1880 г. приблизително са повсеместните нормални метеорологични наблюдения в Европа. И оттогава 2015 г. ще бъде най-топлата година, но интересен е фактът, че от 2000 г. насам всяка година е малко по-топла от средното за Европа - с около 0.6-0.7 градуса по Целзий, обясни климатологът.

Тази година се очаква температурата да достигне и да надхвърли 0.8 градуса, но това ще стане ясно в средата на януари, добави доц. Рачев. По думите му "определено, последните месеци бележат невероятен ръст в глобалната температура - на първо място е ноември, следван от септември и октомври".

Това са месеци, в които времето е било топло над нормата с почти 1 градус от средните многогодишни норми, което е много за цялата планета Земя, посочи климатологът.

"За България е много важно да се знае, че "затваряме" трета година, в която всеки един месец е бил по-топъл от средната си многогодишна стойност. Това означава, че е минал период от 36 месеца, в който без прекъсване, всеки месец е бил, макар и с малко по-топъл, отколкото е климатичната норма", коментира доц. Рачев.

Глобалните очаквания са 2016 г. да е още по-топла от 2015 г.

За цялата планета Земя глобалните очаквания са 2016 г. да бъде още по-топла от 2015 г., заяви преподавателят в Софийският университет.

Тази прогноза се базира главно на наблюдения върху природния феномен "Ел Ниньо", който е повърхностно течение в екваториалната част на Тихия океан. Това течение рязко увеличава площта си и в резултат на това милиони квадратни километра морска вода са с по-висока температура, а оттам се повишават и температурите на въздуха, обясни доц.Рачев.

По думите му очакванията са през 2016 г. да бъдат превишени и дори тези аномално високи температури от 2015 г.

"Има основания да се смята, че 2016 г. ще бъде по-топла година, но се предполага, че се стига в средата на едно голямо глобално затопляне, от което в следващите години би трябвало да има слабо понижаване на температурите. За това обаче ще са нужни още 10-15 години, за да се установят точните промени", коментира климатологът.