Зинаида Златанова: Българите сме известни като толерантна нация

Българите сме известни като толерантна нация, заяви вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".

Тя коментира, че езикът на омразата не е български патент и не приема България да бъде причислявана изкуствено като ксенофобска държава.

"Това не е вярно... Българският народ е доказал през годините своята толерантност и солидарност към хората, изпаднали в беда и че това е част от културата ни и основателен повод за гордост", посочи Златанова и призова единични прояви, каквито има навсякъде, да не бъдат генерализирани.

В същото време тя посочи, че напоследък езикът на омразата се засилва в обществото.

Златанова цитира изследване, представено в рамките на форума, според което 45.6 процента от анкетираните през последната година са се сблъсквали с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства.

Фактът, че 66 процента от хората смятат, че прокуратурата трябва да преследва езика на омразата, показва отново, че българите сме толерантни, добави тя.

"Така, както с право българските граждани реагират срещу всеки опит да се гледа на тях като на един вид "втора ръка европейци", така и ние в никакъв случай не трябва да даваме повод за дискриминация, особено на хора, попаднали в чужда държава, бягайки от война", каза още Златанова.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира от своя страна, че проблемът с малцинствата е присвоен и основно се изговаря в публичен план от представители на национализма, а често на агресивния национализъм.

Той посочи, че речта на омразата присъства осезаемо в интернет и пресата, особено в отделни типове преса. В електронните медии, регулирани от Закона за радиото и телевизията, като позиция на медията и на журналистите реч на омразата няма, с изключение на медии, които самите принадлежат на агресивния национализъм - периферни, малки медии, каза Лозанов.

Големият проблем обаче започва оттук нататък. От тези големи медии като трибуна на публичното говорене, особено във връзка с бежанците, все повече се очаква да упражнят една "бяла цензура", съответно такава да упражни и СЕМ, така че да не допуска гласовете на национализма, камо ли на агресивния национализъм, в медийното пространство, каза Лозанов.

Той посочи, че в големите медии като собствен журналистически глас няма реч на омразата, големият проблем за тях е дали говорители, които хипотетично могат да ползват реч на омразата, да бъдат допускани до публичната среда.

Проблемът се усложнява от това, че тези говорители обикновено са от средите на политиците или на параполитически фигури, домогващи се до политическа кариера, посочи Лозанов.

Той каза, че не е привърженик на "бялата цензура" и смята, че медията трябва да дава достъп на тези позиции и със собствените си средства - реакцията на журналиста в кадър или в ефир и търсенето на алтернативни гледни точки, да противостои на агресивния национализъм.

Политиците основно са носители на това говорене, които при това се ползват от имунитет, посочи Лозанов. Според него става все по-важно да се мисли как този имунитет може да бъде преодолян и политиците, говорещи в медиите, да носят отговорност за враждебната реч.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?