Златен пръстен на езически владетел е хитът на "Българска археология 2022"

Златен пръстен на езически владетел от първата половина на ІХ век открит в Плиска - това може би е най-интригуващата находка от изминалата година в националната изложба "Българска археология 2022" . Тя ще бъде открита тази вечер в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН).

За шестнадесети пореден път изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози. Като част от изложбата са представени постери за 53 археологически проекта.

"2022 година беше трудна за българската археология. Сесията за планирани археологически проучвания при Министерство на културата много закъсня. С ограничен обем и брой бяха и спасителните археологически разкопки по различни инфраструктурни проекти в цялата страна. Въпреки това българските археолози се справиха по най-добрия начин със своите задачи", каза доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

Изложбата представя над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр. Хр.) до Средновековието.

Златният пръстен на езически владетел от първата половина на ІХ век е открит в първата българска столица Плиска при разкопки на кръгла каменна площадка, която е заемала важно място в историята на града. През 2021 г. при разкопките на това място е открит златен солид на византийския император Теофил от 831 г. На следващата година там е открит златен пръстен-печат с изображение на езически владетел. Археолозите не се наемат да кажат дали е бил на някой български хан, защото не искат да правят спекулации. По това време начело на българите е хан Омургтаг (814 - 831 г.), след него се възкачва синът му хан Маламир (831 - 836 г.), а след това престолът е зает от хан Персиян (836 - 852 г.).

На плочката на открия пръстен е изобразено лице на мъж с диадема на главата и дреха с копчета и с украса от кръгли апликации. Теглото на бижуто е 26.8 грама, а диаметърът на пръстена е 2.7 сантиметра.

Златна огърлица и сребърни бижута, както и оръжия са разкрити при спасителни проучвания по трасето на магистрала "Хемус". Те са намерени в некропол от ранната елинистическа епоха в района на село Бохот край Плевен.

При друг обект край село Чавдарци, област Ловеч, са регистрирани множество археологически структури и артефакти от периода на халколита, бронзова, желязна и римска епохи. Открити са керамични съдове, железни върхове за копия, накити и други находки, свързани с бита и облеклото на населението.

По трасето на пътя Видин - Ботевград, в района на Ружинци, е проучено праисторическо селище от ранния халколит - първа половина на V хил. пр. Хр. Разкритите сгради са с четириъгълна форма с градеж на основата от дърво и глина. В изложбата са представени още каменни оръдия на труда - тесли, брадви, длета, каменна тежест и гривна.

На интересни находки са попаднали археолозите и при спасителни разкопки на жп линии при Алдомировци и Чирпан, както и при изграждането на газопровод край Враца, където е разкрит късносредновековен некропол в местността "Гладно поле".

Представени са находки и от продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при село Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон и редица други.

За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието - находки от античния некропол в местността "Морската градина" на Аполония Понтика, Созопол.

Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище - есхара, сечива и оръжия, монети, и много други.

Сред впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в местността "Морската градина" на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при село Стройно, бронзов стилус от античната крепост "Боровец" при село Разлив, община Правец. В тази крепост са открити още монети от злато, сребро и бронз от ІІІ и VІ век.

Шестнадесетата изложба "Българска археология" е възможна с партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи "Проф. Рашо Рашев", Плиска и "Старинен Несебър", Етнографско - археологически музей Елхово, Общински исторически музей - Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.

"Българска археология 2022" ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 21 май 2023 г. в залата за временни експозиции на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1 в София.

На 14 февруари, заедно с изложба "Българска археология 2022", в Централата зала на НАИМ ще бъде представена и постерна изложба "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела от Дионисополис", подготвена от Исторически музей - Балчик.