Американците да докарат и изтребители в България

България не реализира по най-успешния начин членството си в НАТО, казва заместник-председателят на комисията по отбрана в НС и бивш заместник-военен министър Валентин Радев (ГЕРБ). Според него страната ни трябва да приема колкото се може повече общи учения на Алианса и да не позволява да се създава истерия около тях.

Радев смята, че е необходимо да се подредят ясно приоритетите в модернизацията на въоръжените сили и не вижда нищо страшно, ако България пази небето си съвместно с друга страна членка на НАТО.

"Трябват ясни приоритети в реформата на армията – мотивацията на военните да е основа", казва още Валентин Радев.

Г-н Радев, основният акцент в програмата за развитието на отбраната до 2020 година като че ли е прекратяване на зависимостта от Русия във военно отношение. През какви мерки минава постигането на тази цел?

Има такъв акцент в програмата, който не е директно формулиран, но бе вербализиран и от министъра на отбраната Николай Ненчев. В предложената програма прозира тази цел и това е логично.

Над 90% от въоръжението ни все още е съветско. През годините закупихме два транспортни самолета “Спартан“, 12 вертолети “Кугър“ и “Пантер“, три фрегати “втора ръка“, над 300-400 единици автомобилна техника, няколко бронирани машини “Гардиън“ и “Пустинни котки“, стрелкови боеприпаси. Горе долу с това се изчерпва цялото ново въоръжение. Всичко останало е съветско.

Руски са и т.нар. активни системи. Положението с ракетите “въздух-земя“, “земя-въздух“е подобно на това с изтребителите МиГ 29. Не може да направим нищо без Русия.

Постепенно трябва да започне да се заменя въоръжението. Докато се намерят средства обаче, тези системи и въоръжение трябва да бъдат поддържани.

Оптимист ли сте, че е възможно проектът за придобиването на нов тип изтребител да бъде доведен до успешен край?

По време на първото управление на премиера Бойко Борисов - през 2013 година, бяхме подготвили ясна програма за финансовото обезпечение на проекта. По 100 млн. лева в продължение на седем години. В тази рамка влизаше закупуването на изтребители F 16 от Португалия.

Ако се прецени, че това е най-важният приоритет, нещо подобно трябва да се направи и сега. Аз обаче имам съмнения, че това не е най-важният проект.

Толкова ли е страшно, ако преминем към вариант за съвместна охрана на българското въздушно пространство с друга държава членка?

Не, разбира се. Всички се притесняват да го кажат на глас. Защо да е страшно, от каква гледна точка? Ако забравим емоциите, самочувствието... и пресметнем дали чисто икономически е по-изгодно?

Ако не е по-изгодно обаче, бързо трябва да купуваме нови изтребители.

Гърция, например, има 300 изтребители. Аз се чудя как успяват да ги обслужват. Защо да не се търси някаква програма, в която да вземем изтребители от тях при подходящи условия.

Кои според вас са най-спешните проекти в модернизацията?

Иска ми се да чуя и командирите на другите видове въоръжени сили. Защо мълчи командващият Сухопътните войски, там нещата толкова ли са добре? Знаете ли, че боеприпасите не са сменяни повече от 25 години?

Какво от това, ако закупим нови платформи, а нямаме активни средства? Тези теми трябва да бъдат обсъждани в Съвета по отбрана. Командирите на родовете въоръжени сили трябва да посочат от какво имат нужда преди да се съсредоточаваме само в платформата за нови изтребители.

Във Военноморските сили, например, има проблеми с фрегатите. Корабите са добри, но нямат торпеда, а има и други проблеми, около управлението има. Какво от това, че плават, като нямат възможност да изпълняват функциите си.

Трябва много ясно да се посочат точните приоритети. Това казахме и на военния министър Николай Ненчев в парламентарната комисия по отбраната. Няма да се съгласим с никакви проекти, които поставяте изпреварващо на масата. Първо направете преглед, изгответе План за развитие на въоръжените сили и тогава ще изплуват и ще бъдат обосновани приоритетите.

Малко се обърна редът.

Трябва да се гарантират средства за капиталови разходи. Тази година те бяха увеличени с 6 млн. лева.

Смятате ли, че към момента България реализира по най-добрия начин членството си в НАТО?

Не. Не трябва да се прави от 2 танка въпрос. Напротив, нека да дойдат повече, за да се обучаваме. Това е безплатно.

Нека си представим колко средства спестяваме, пари за гориво, логистика... Цялото това обучение за нас излиза безплатно.

На няколко пъти дори се шегувам, че американците трябва да докарат и една ескадрила изтребители в България, за да се обучаваме съвместно и, когато се наложи, заедно да патрулираме. Защо да не направим това, може да бъдат дислоцирани в България и изтребители на други страни членки.

29 хиляди чужди военнослужещи има в Германия, Италия и Белгия. Хората даже ги искат, а ние тук повдигаме обратния въпрос. Не разбирам икономическата и съюзническата логика.

Как си обяснявате истерията около всяко едно учение на НАТО у нас?

Даваме прекалено много информация. Получава се истерия, защото сред всички задавани въпроси, включително и журналистически, има и такива от недоброжелатели. В това число и от чужди служби, които задават въпроси през журналисти.

Ние в желанието си да бъдем открити, прекаляваме.

Когато става въпрос за подобни учения, най-добре е да не се знае нито кога пристигат военнослужещите и техниката на съюзниците, нито кога излизат от България.

Правителството трябваше да каже в последния случай, че всичко е известно, но не може да се разпространи цялата информация.

Оперативните планове по-принцип са класифицирана информация, включително и голяма част от тези за съвместните учения.

Защо е това прекалено любопитство?

Мислите ли, че в България се разбира достатъчно добре, че в Русия престъпи национални граници и представлява заплаха?

Разбирам въпроса. Ще ви разкажа един случай. В рамките на парламентарна делегация бяхме на посещение в Брюксел. Тогава предстоеше избора на нов генерален секретар на НАТО, говореше се, че това може да бъде Йенс Столтенберг. Тогава попитах колежка от Норвегия за Столтенберг и тя ми върна много интересен въпрос: "Вие сте от България, защо сте съгласни с анексирането на Крим?". Не можех да повярвам и трябваше да я убеждавам дълго време, че няма такова нещо.

Тя обаче ми зададе такъв въпрос. Защо?

В България има една прослойка, включително и хора на високо политическо ниво, подписали документите за присъединяване към НАТО и Европейския съюз, с някаква форма на шизофрения. След като сме взели решение да се присъединим към тези съюзи, трябва да се държим като съюзници.

Езикът ни е близък до руския, славяни сме, имаме наслоения в историята. По-старите поколения, които са и управляващи в момента, по някакъв начин са привързани към Русия и имат някакъв остатъчен шум в главата, който им пречи. Нека да кажем ясно и категорично, в кой лагер сме.

Смятате ли, че военният министър Николай Ненчев отиграва по-възможно най-добрия начин предизвикателствата?

Съветвам министър Ненчев да започне да прави пресконференции всеки месец, както правихме ние. Тогава, притиснати от журналистите, успявахме да представим ясно всичко, което правим. Често, когато не са казани ясно, нещата се изкривяват.

Това се случи и в случая с американската тежка техника – военният министър каза едно, външният министър – друго и ние в парламента се чудим каква е ситуацията.

Има проблем с комуникацията, не е смазана екипната работа в Министерството на отбраната. На нас ни беше много трудно, докато подредим системата (бел. ред. - първото управление на Борисов), а министър Ненчев не е от системата и му е още по-трудно, но се надявам, че в министерството ще има по-голяма екипност на ниво политически кабинет.

Кой според вас трябва да е основният приоритет в реформата на въоръжените сили?

Забравяме да говорим за мотивацията на военнослужещите. Най-важната част от армията са военнослужещите. В момента има недостиг и на офицери. Мотивацията на военнослужещите леко убягва. Трябва да има спокойствие и ясни перспективи.

Основен проблем е неравнопоставеността в целия сектор за сигурност. Трябва да има справедливост, да е ясно кой къде е в системата, какви са му задълженията и какви са съответните компенсации.

Трябва справедливост и прозрачност в определянето на компенсациите.

Не може военнослужещите да заплащат част от униформите си, оборудване, консумативи. Не приемам това. Командирите са второстепенни разпоредители и трябва да си организират бюджетите.

Администрацията на МО бе реформирана на няколко пъти, но т.нар. "чантаджии" продължават да се набиват на око?

По време на първото управление на Борисов намалихме администрацията от 1444 души на малко над 700.

След това обаче започна обратен процес – и нарасна отново, започнаха да се създават нови дирекции и т.н.

Администрацията в Щаба на отбраната също трябва да бъде преразгледана.

Системата в Министерството на отбраната обаче като цяло е най-оптимизираната. Думата "реформа" започна вече да се износва, трябва да се налагат промени, но да не говорим непрекъснато за реформи.

Г-н Радев, предстои в парламента да бъдат разгледани проектозаконите за специалните служби. Къде виждате мястото на НСО - към президента или правителството - и как приемате коментарите, че не е необходима подобна служба в този ѝ вид?

Въпросът "къде" е последващ. Основният приоритет е най-накрая да приемем закони за специалните служби. Нека не прескачаме с по-големи стъпки, да не паднем във водата. Нека първо приемем устройствени закони, но не да се преписват правилниците им за работа. Въпрос за бъдещето е къде е мястото на НСО, в какъв състав да е службата, дали да правим някаква друга антитерористична система.

Смятате ли, че трябва да се слеят военното и цивилното разузнаване?

Категоричното ми мнение е да не се сливат. След като военното контраразузнаване премина в ДАНС, служителите му по различни причини бяха претопени. Когато управлявахме ние ведомството, трябваше да компенсираме помощта, която винаги сме получавали от контраразузнаването, като се обръщаме към Военна полиция, да търсим ДАНС, като не получавахме най-удачната услуга. Това ми е усещането. Не искам да се случи същото и по отношение на военното разузнаване.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.