Френският премиер отхвърли германския план за федерална Европа

Сузан Дели, вестник "Ню Йорк Таймс"
29 май 2001

Министър-председателят Лионел Жоспен се включи в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, като категорично отхвърли германските предложения за по-централизирана, федерална Европа и вместо това предложи подробен проект за фина настройка на система, при която повечето власт си остава в ръцете на държавите-членки.

"Стремя се към Европа, но оставам привързан към моята нация", каза Жоспен в дългоочакваната си реч, произнесена в парижкия Клуб на чуждестранните журналисти. "Да градим Европа, без да разрушаваме Франция или която и да е европейска държава - това е моят политически избор", каза той.

От месеци насам се дискутира въпросът как да се преработи една система, за която всички са съгласни, че е станала прекалено тромава - особено сега, когато ЕС спори кога и как да приеме нови членки. Няколко германски лидери защитиха тезата, че съюзът трябва да бъде префасониран по-скоро по модела на САЩ.

Тези разисквания принудиха Жоспен да даде отговор, тъй като се смята, че Франция и Германия са двата двигателя на Европа. Още повече, че германските предложения бяха посрещнати с недоверие от мнозина европейски лидери.

Докато германските официални лица казват, че техните планове отразяват желанието им да се даде повече власт на едно европейско правителство, други страни се опасяват от това, че предвид голямото си население Германия в крайна сметка ще получи повече влияние от когато и да било.

Жоспен даде ясно да се разбере, че създавайки една по-свободна групировка, бащите-основатели на ЕС още в началото са взели правилното решение. Съюзът има нужда да бъде укрепен, каза той, но французите никога няма да приемат радикално да бъде ограничен техният национален суверенитет.

Премиерът, който се очаква догодина да се кандидатира за президент, не бързаше да представя своя план.

През последните няколко седмици британският печат предположи, че Жоспен не бърза да изрази становището си, за да направи по този начин услуга на колегата си либерал, британския премиер Тони Блеър, който е в предизборна кампания и чиито избиратели никак не са възторжени от идеята за увеличаване мощта на ЕС.

Всъщност Блеър бързо отхвърли идеите на Жоспен за уеднаквяване на данъчната тежест. "Това е аргумент, който вече сме чували", каза Блеър. Той бе в североизточна Англия на предизборна обиколка преди гласуването на 7 юни. "Но всеки път, когато този аргумент бе изтъкван в Европа, ние го оборвахме", каза Блеър.

В Германия официални представители на партията на канцлера Герхард Шрьодер признаха, че има очевидни различия между представите на Шрьодер и на Жоспен за обединена Европа. Някои обаче видяха и "обширни зони на общи германско-френски позиции". Те дават за пример призива на Жоспен за обща европейска гранична полиция, европейска прокуратура и европейски сили за борба с престъпността.

Речта на Жоспен потвърди репутацията му на човек на детайла. Той обхвана теми, започвайки от необходимостта от общи закони, които ще уреждат например разводите при смесени бракове до предложения за уеднаквяване на данъци и за нов начин за избиране на председателя на Европейската комисия, изпълнителния орган на съюза.

Жоспен засегна и въпроси, вариращи от европейската аграрна политика и нуждата от подкрепа за европейските хора на изкуството до това как да бъдат реформирани органите, които вземат решения в ЕС. Замислени първоначално да служат на обединение от само пет страни, днес, когато страните са 15, тези структури са почти парализирани. А през следващото десетилетие се очаква към ЕС да си присъединят още 12 страни.

На срещата на високо равнище в Ница миналия декември бе решено да се промени системата за гласуване. Според някои специалисти промените само ще влошат нещата. ЕС се договори отново да обсъди този въпрос през 2004 г.

Канцлерът Шрьодер призова за радикална промяна, която предвижда създаване на двукамерна система на управление. Едната камара да бъде пряко избираният Европейски парламент, а другата да бъде съставена от министри от всяка страна-членка.

Съгласно плана на Жоспен основната структура на Европейската съюз не се променя. Той наблегна на това, че "сътрудничеството между правителствата все още играе важна роля и ще продължи да бъде наложително".

Жоспен предложи съюзът да си има и в бъдеще комисия, парламент и силен Министерски съвет, формиран от министри от страните-членки.

Той призова европейците да не се ограничават с икономическия и валутен съюз, а да вземат предвид проблемите на културата, здравеопазването, правораздаването, сигурността, образованието и опазването на околната среда. Европа не може да бъде просто зона за свободна търговия, каза Жоспен.

Предложенията му обхващат наистина всичко. Той например смята, че трябва да се укрепи комисията /изпълнителния орган/ и парламента, като се назначи председател на комисията от блока партии, спечелили изборите за Европарламент.

Той предложи Съветът на министрите да има право да разпуска парламента по искане на комисията, нещо, което сега не е възможно.

По някои въпроси Жоспен сякаш се връщаше към не толкова подробно изложените миналата година идеи на президента Жак Ширак, дългогодишния опонент-консерватор на Жоспен и негов вероятен съперник на президентските избори през 2002 г.

Ширак също отхвърли германските представи за по-федерален тип Европейски съюз. Той предложи нещо, което бе наречено "интеграция на две скорости", т.е. някои държави ще бъдат по-интегрирани помежду си от други. Жоспен нарече подобна идея неприемлива и макар че въпросът не бе подробно разгледан в речта му, в някои аспекти Жоспен изглежда предлага подобни решения.

Не е ясно доколко различията във вижданията на двамата ще са от значение на предстоящите избори, тъй като и двамата са против германския модел.