"Газета виборча": Бежанските квоти – една взривоопасна тема

Европейската комисия иска Полша да приеме 2659 сирийски и еритрейски бежанци, намиращи се в Италия или Гърция. Но правителството на Ева Копач е част от големия лагер на противниците на задължителното разпределяне на имигрантите в ЕС. И през юни ще се опита да го отхвърли. Това пише полският вестник "Газета виборча" в кореспонденция от Брюксел, в която темата за бежанските квоти е определена като "взривоопасна" за ЕС. Предложената на Полша бройка бежанци значително надхвърля офертата на премиера Ева Копач, която във вторник заяви, че страната може да приеме 60 християнски семейства от Сирия, обхваната от жестока гражданска война.

Европейската комисия представи още в началото на май революционен (като за Европейски съюз) план за задължително разпределяне между страните от ЕС на бежанците, които сега стигат, главно по море, до южната част на ЕС от Африка и Близкия изток. А в сряда Димитрис Аврамопулос, комисарят на ЕС по вътрешните въпроси, уточни какъв ще е броят на имигрантите, които би трябвало да приемат отделните страни от съюза. Само че Полша не е съгласна с това.

"Редно е страните членки самостоятелно да решават колко бежанци са в състояние да приемат", каза Малгожата Вожняк, говорителката на министерството на вътрешните работи.

Трябва да се разпределят 40 хиляди души

Европейската комисия иска държавите от ЕС през следващите две години да си поделят 40 хиляди бежанци от Сирия и Еритрея, които стигат до Италия и Гърция (започвайки от 15 април). Разпределението би трябвало да влезе в сила още през лятото, така че настаняването на бежанците да завърши в средата на 2017 г.

Квотите за страните от ЕС са определени според числеността на населението (този фактор има тежест от 40 процента при правенето на сметките), брутния вътрешен продукт (40 процента), безработицата (10 процента) и броя на молбите за убежище и на преселените имигранти през последните пет години (10 процента). Колкото са повече, толкова по-малка е квотата.

На Полша се падат около 6,65 на сто от 40-те хиляди бежанци, подлежащи на разпределяне, или 1595 приети от Италия и 1064 - от Гърция, общо 2659 души. Става дума за имигранти, при които има "очевидна необходимост от международна закрила", тоест те са с големи шансове да получат бежански статут в приемащите ги страни. Предварителното делене на пришълците на такива, които нямат шансове за убежище, и на бежанци за заселване в ЕС ще извършват италианците и гърците с помощта на пратеници на ЕС.

Брюксел ще плати по 6 хиляди евро за всеки приет бежанец.

Както стана ясно преди дни, по тази схема от България се очаква да приеме 788 имигранти - 343 имигранти, пристигнали в Италия (от общо 24 000), 229 от Гърция (от общо 16 000), както и 216 разселени мигранти.

От разпределението са освободени Лондон, Дъблин и Копенхаген, защото по силата на Лисабонския договор те са изключени от много области на общата политика, засягаща сигурността и вътрешните работи.

20 хиляди доброволно

Освен това Европейската комисия предлага да бъдат преселени общо 20 хиляди бежанци (в продължение на две години), които се намират извън ЕС, например в лагерите на ООН за сирийците в Йордания. ЕС обяви това за пръв път в средата на май, но в сряда реши, че противно на първоначалните проекти, разпределянето на тези 20 хиляди ще става на доброволен принцип, за разлика от тези, които трябва да бъдат приети от Италия и Гърция.

В рамките на това доброволно разпределение на преселници, намиращи се извън ЕС, Полша би трябвало да приеме 962 души. Като се добавят и сирийците и еритрейците от Италия и Гърция, става дума за общо 3621 бежанци.

За сравнение - миналата година Полша даде бежански статут на 740 души (главно от руския Кавказ), Германия е одобрила 47,5 хиляди молби, Швеция - 33 хиляди, а Франция и Италия - по 20,6 хиляди.

Полша се опитва да се измъкне

"Не предлагаме трайно разпределение. Използваме параграфа от лисабонския договор за "извънредна ситуация", в каквато се озоваха Италия и Гърция. И еднократно искаме да настаним 40 хиляди души. Това е равно на 40 хиляди имигранти, заслужаващи защита и озовали се в тези две страни само през 2014 г.", каза комисарят Аврамопулос. Той посочи, че това е "минимумът на солидарността" в рамките на ЕС.

Полша се опитва да се измъкне от квотите, изтъквайки "несигурната ситуация в Украйна", заради която - както обясняват пратениците ни в Брюксел - трябва да сме готови за голяма имиграция през източната ни граница.

Аврамопулос косвено коментира и този вид аргументи. "Ако други страни от ЕС се озоват някога под изключителен имиграционен натиск, и за тях бихме приложили положенията от договора за "извънредна ситуация", каза той.

Идеята за разпределението бе похвалена от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, който в сряда бе в Брюксел. В същото време обаче той бе много скептичен за плановете за унищожаване на лодките на либийските контрабандисти на хора, за което се готви ЕС.

Не е сигурно, че предложението ще бъде прието

Разпределението на ЕК може да влезе в сила само след като бъде гласувано от Съвета на ЕС, тоест от министрите на страните от ЕС (без участието на британците, ирландците и датчаните).

Европейският парламент има право да изрази становище за проекта, но то няма задължителен характер. "За" са Германия и някои други страни, а против - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, България, Румъния, балтийските страни. Засега скептично са настроени Франция и Испания, пише "Газета виборча", цитирана от БТА.

Това ще е взривоопасна тема на заседанията на шефовете на вътрешните министерства в средата на юни в Люксембург, а засега не е сигурно, че ще могат да бъдат събрани достатъчно гласове за налагане на вето на това решение. Полша обаче вече е настоявала решението за разпределението на бежанците, тъй като е реформа, която дълбоко променя правилата на ЕС, да бъде взето по-късно, на срещата на върха на ЕС (25-26 юни), на която лидерите на страните членки решават чрез консенсус.