Кадровиците на Темида успешно отбиват гражданския натиск за реформи

Висшият съдебен съвет (ВСС) във всичките му издания е писал своята история през скандали. Предишните му членове се разписаха с останалите без отговор афери "Красьо Черния" и "Белите покривки". И в двата случая ставаше дума за задкулисно кадруване в системата. Новият състав пое по този утъпкан път и опорочи със скандални процедурни правила своя най-важен избор - този на главен прокурор.

На пръв поглед е парадокс, че ВСС е една от най-обсъжданите институции в държавата и внимателно следена от европейските партньори, но въпреки това "героично" устоява на натиска за съществена реформа. Съветът редовно е във фокуса на докладите на Брюксел, за него говорят всички власти в държавата, а и здраво е оплюван (предимно под сурдинка) от магистратската общност.

В отговор ВСС и политиците демонстрират усърдие в изпълнението на външните предписания за оздравяване като част от по-широката съдебна реформа. Усилията обаче са по-скоро формални, а резултатът е, че старите порочни практики оцеляват в нов мутирал вариант.

Една от важните стъпки на ВСС, която трябваше да отговори на външния натиск за реформи, бе създаването на първия обществен съвет още през 2010 година. Това бе много преди да навлезе масовата "мода" със създаването на всякакви обществени съвети, възникнала с февруарските протести срещу сметките за ток и монополите.

Първото издание на обществения съвет към ВСС обаче приключи бързо. Причината бе, че тогавашните кадровици на Темида се бяха набъркали в толкова скандали, че никой не желаеше да си говори с тях. Тъкмо беше започнал да заглъхва скандалът "Красьо" и започваше скандалът "Владимира Янева". Исканията за оставка валяха отвсякъде.

Новият ВСС пое щафетата през есента на 2012 г. Той също реши да прави свой вариант за обществен съвет с уговорката, че този път ще е различно. Бяха проведени шест заседания през тази година, но недоверието беше посято по-рано.

"Новият гражданският съвет бе създаден изцяло конюнктурно. Той не бе плод на някакво осъзнато желание да се поддържа диалог. Самият пленум (целият състав на ВСС) не отчита нужда да се занимава с повдигнатите от гражданския съвет теми. (Освен желание) те нямат и административния капацитет да поддържат диалога", коментира пред Mediapool Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. БИПИ е член на обществения съвет и една от най-критичните към работата на ВСС неправителствени организации.

Изказването на Христо Иванов не е случайно. Самият ВСС показа през април тази година, че няма никакво желание да си взаимодейства искрено с неправителствения сектор. Тогава БИПИ бе допуснат да прави проверка за случайното разпределение на делата в три ключови съдилища – ВКС, ВАС и Софийският градски съд.

Предчувствайки скандалните изводи – че системата за разпределение на дела може лесно да се манипулира – мнозинството във ВСС атакува БИПИ. Галя Георгиева дори намекна, че неправителствените организации за зависими от САЩ и заради това проверяват ВАС. Други започнаха да говорят за конфликт на интереси. В тази атмосфера на силно недоверие и огромна безкритичност на голяма част от членовете на ВСС към собствената им работа функционира и към момента общественият съвет.

Истинска прозрачност

Общественият съвет към ВСС е консултативен орган, който има право да взема решения по въпроси, свързани с проблеми на магистратурата. Неразрешимият проблем е, че тези решения на гражданските организации не са задължителни за ВСС. Единствената полза за НПО-тата е, че решенията на обществения съвет задължително се разглеждат на заседанията на ВСС. Но какво от това?

"Имаше предложения за повишаване за прозрачността на ВСС, но не се случи. От самото начало този ВСС е източник на повече на потенциални рискове, отколкото на надежда, че нещо може да се случи. Той не трябва да бъде товарен с прекомерно големи амбиции. Тези, които искат да оказват натиск върху ВСС, така или иначе го правят. На тях не им трябва някакъв проформа орган като гражданския съвет", каза Христо Иванов.

Гражданските организации са недоволни, че няма механизми, които да накарат ВСС да обсъжда всички теми, които те повдигат. Това води до липса на мотивация за активно участие в изработване на общи позиции през гражданския съвет и рискове той отново да се самозакрие заради изчерпване на смисъла.

Опитът, с който се сблъскват обществените съвети на ВСС, би бил безценен при прощъпулника на останалите подобни съвети. Анонсът на управляващите от БСП и ДПС е, че подобни органи ще се нароят към почти всички институции от изпълнителната власт.

Христо Иванов посочва един от проблемите – липсата на истинска прозрачност. Според него този въпрос трябва да се реши на обща среща между членове на ВСС, гражданските организации и медиите.

Не можем да лъжем дълго

Членът на ВСС Камен Иванов (бивш съдия в Софийския апелативен съд) също говори за недоверие. За разлика от своите колеги обаче той признава, че голяма част от недоверието е именно към ВСС. Според него реализирането на среща на всички членове на ВСС и всички членове на обществения съвет би дало добър резултат.

"Така ще получим индикация дали гражданският съвет изобщо може да работи или не. Колко време аз мога да лъжа НПО-тата (че ще се върши нещо) през тънки сметки или флирт? Не мога да ги заблуждавам дълго време, че (ние не смятаме да ги използваме) само за параван, като един плакат на стената, който обаче не е част от интериора", откровено коментира Иванов.

Той признава, че и сегашният ВСС е направил грешки, които само добавят недоверие към вече натрупаното спрямо институцията.

"Ние взехме решения, които излъчиха тежки сигнали към колегите. Как да защитя някои от тези решения взети набързо и без мотиви?", пита риторично членът на ВСС. По този повод той припомня как ВСС е отказал да назначи магистрат във върховен съд, защото срещу него има образувано дисциплинарно производство и минути по-късно е назначил друг, който вече е наказан.

"Ние изграждаме авторитет през конкретни действия с положителен резултат. Другото са думи, думи, думи и грешни решения", казва членът на ВСС, но все все пак призовава да се даде шанс на обществения съвет да проработи. По думите му недоверието може да бъде преодоляно, ако ВСС създаде детайлни правила за работата си и те не бъдат заобикаляни. Камен Иванов вярва, че този процес трябва да върви със съдействието на гражданския сектор. Самият той е мотивиран да запази личния си авторитет.

"Аз след пет години се връщам да работя при колегите си магистрати и искам да запазя авторитета си, който съм изградил пред тях", казва Иванов. Той напомня за пиар ефекта от подкрепата на НПО-тата: "Всяко решение на гражданския съвет, вкарано във ВСС, би получило по-голяма обществена подкрепа".

Гражданските организации трябва да са активната страна

Въпреки безспорната полза за имиджа на ВСС от подкрепата на гражданските организации, Камен Иванов смята, че активната страна в съвета трябва да бъдат бъдат именно те, а не представителите на ВСС.

"Ако някой се оплаква, че гражданският съвет е пасивен, трябва да потърси вината в членовете на съвета, които са именно гражданските организации. Досега се получаваше така, че ние – членовете на ВСС - сме активните. Аз очаквам членовете да кажат какво ги интересува", казва Камен Иванов

Той критикува гражданските организации, че не са проявили никакъв интерес към някои от важните теми, включително функционалния доклад на прокуратурата, който бе публикуван в края на юли. В същото време Камен Иванов признава, че не може да гарантира на никоя неправителствена организация, че нейно предложение - добро или лошо – ще бъде прието от мнозинството във ВСС.

Заседанията на ВСС са предварително подготвени инсценировки

Точно поради този факт и Христо Иванов от БИПИ не вижда особен смисъл от работата на гражданския съвет. "Решенията на ВСС се спускат от неясни коалиции преди заседанията. Самите заседания за предварително подготвени инсценировки и нещо се случва само, когато има сблъсък между сценариите", сочат неговите наблюдения.

При това положение всякакви усилия за диалог изглеждат обречени и общественият съвет само би легитимирал един порочен модел.

Според Христо Иванов гражданският съвет би придобил истинския си смисъл само, ако има реална прозрачност в работата на ВСС.

Докато от НПО-сектора говорят за голямата картина, членовете на ВСС все още нямат институционален отговор на критиките. "Как да пречупим недоверието? Аз разчитам на личен контакт. Искам тези хора да разберат, че ние имаме полза от тях. ВСС има интерес. Ако ние спечелим доверието на НПО-тата, надявам се да спечелим доверието на обществото", отговаря Камен Иванов от ВСС.

Без воля няма смисъл

"Гражданският съвет е толкова ефективен, колкото ВСС има автентична воля да се отвори и да почне да партнира с гражданското общество. Иначе остава един бутафорен орган, който има цялостна стратегия само да отбива номера", казва Христо Иванов от БИПИ.

Той обаче вижда проблеми и в поведението на неправителствените организации.

"Успяваме да повдигаме определени теми, но не сме достатъчно добри в поддържането на огъня. Нямаме рефлекса. Много е важно да можем да работим в коалиция, но създаването ѝ е адски трудно. При сегашното положение темите се отиграват от ВСС. Играем си на пинг-понг", казва представителят на БИПИ. Според него повечето хора нямат никаква представа колко трудно работят обществените съвети.

"Хората не си дават сметка. Отнема огромен времеви ресурс, за да работят ефективно. Рано или късно се налага не просто да казваш какво трябва да се направи, а направо да изработваш решенията и да им ги даваш наготово. Иначе няма как да стане", казва той.

И готовите решения като че ли не работят. Христо Иванов твърди, че играта при кадруването на магистрати би се променила напълно, ако шефовете на системата бъдат изслушвани пред колегите им. Камен Иванов напомня, че това е било прието от ВСС, но съдебният съвет няма власт да го приложи. "Това не е проблем на съвета, а проблем на нагласа на колегите (магистрати)", напомня той и отново връща разговора за наличното недоверие към ВСС, което все някак трябва да бъде премахнато. Все още не знае как.

________________________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.