Местният вот - удобно време за разплата със старите сгради на София

Дните преди местните избори или между двата тура винаги са били удобно време за прокарване на скандални градоустройствени решения или превземане на апетитни общински терени с потенциал за застрояване и извличане на големи печалби.

Изглежда ГЕРБ са забравили случая с мутренско-партийната схема "София сити къмпани", чрез която бяха заграбени 54 дка от централната част на София в Южния парк около хотел "Хилтън", за да бъдат застроени. Това се случи точно между двата тура на местните избори през 2003 г. и възмути дори "усмихнатото лице на корупцията", както наричаха тогавашният кмет Стефан Софиянски. Именно той изкара случая под светлините на прожекторите.

Факт е, че повече от десет години по-късно, ГЕРБ спазва обещанието си и до този момент не е дадено разрешение за строеж в окупираните територии. Изглежда обаче управляващата партия е забравила този нагъл грабеж и сега се готви да даде картбланш за заличаването на две знакови за столицата сгради, устояли срещу бомбите, но не и срещу парите на новите олигарси.

Това става на фона на обещанията на кмета Йорданка Фандъкова, която се бори за трети мандат, да помогне на собствениците на рушащите се стари сгради в центъра на София да получат безвъзмездно европейско финансиране за възстановяването им по примера на "безплатното" саниране на панелните блокове.

Къщата с ягодите в ръцете на министър Вежди Рашидов

Вместо това обаче има основания да се смята, че отговорните институции се канят да разрешат събарянето на една от емблематичните къщи-паметници на културата в София – тази на ул. "Сан Стефано" 6, по-известна като "Къщата с ягодите", съобщи dnevnik.bg.

Експертният съвет към Министерството на културата е разгледал инвестиционния проект на собственика на сградата – шефът на "Лукойл България" Валентин Златев. Въпреки съпротивата на някои от участниците в него, мнозинството е гласувало одобрение на намерението за събаряне и "преизграждане" на къщата.

Преизграждането означава, че къщата ще бъде съборена до основи, а след това построена на ново със съвременни материали и технологии, като новият ѝ вид би трябвало да е същият като стария.

Очаква се решението за това да бъде подписано от министъра на културата Вежди Рашидов в следващите дни. След това Столична община ще трябва да се съобрази с него и да издаде разрешение за строеж.

До момента собственикът Валентин Златев публично не е заявявал какви са плановете му за двуетажната сграда с пет спални, салон за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи.

Къщата с площ около 234 кв.м е построена между 1927 г. и 1930 г. за банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Проектирана е от архитект Георги Кунев. Обявена е за паметник на културата през 1978 г.

Наречена е "къщата, за която всички мечтаем" в проекта "изчезващата София". Дори да бъде изградена отново в същия си вид, нейната автентичност ще бъде загубена, смятат експерти. Те са представили мнението си в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но той потънал в незнайно кое чекмедже и не достигнал до експертния съвет, пише dnevnik.bg.

Строителите вече са в двора на къщата с кулата

И ако развръзката за "Къщата с ягодите" се очаква да настъпи в суматохата около изборите, то за "Къщата с кулата", построена през 1932 г. от арх. Иван Банков, е ясно, че ще бъде съборена. Фургоните вече са паркирани в двора ѝ, а строители замерват и шетат из нея, видя репортер на Mediapool. Остава само да дойдат багерите.

През лятото политологът Първан Симеонов алармира в социалните мрежи и събарянето ѝ беше спряно по нареждане на Йорданка Фандъкова. Изглежда обаче това е било само временно решение.

За разлика от къщата на "Сан Стефано", тази на бул."Джеймс Баучер" 24 срещу резиденция "Лозенец" не е паметник на културата и изникването на нова модерна жилищна сграда е въпрос на време.

За нея има издадено строително разрешение от 12 май 2015 г. Инвеститор е дружеството "Кей Пи Джи Пропъртис", става ясно от поставената информационна табела. Фирмата е собственост на "Адванс пропъртис" на братята Георги и Кирил Домусчиеви и "Пи Ен" на Петко Василев Нейков, сочи Търговският регистър. Тримата са с равни дялове в нея.

През последните месеци, след временното спиране на строежа, къщата с кулата е оставена да се руши. Вече има няколко счупени прозорци, а на покрива се вижда дупка.

Изчезващата София

Със сигурност към тези два примера може да се добавят и още - като къщата на Пейо Яворов на ул."Раковски" и много други.

Олющена мазилка, изкривен покрив, паднали керемиди, дърво, пораснало на балкона, въглени, бурени, огради, камъни, тухли… Така изглеждат повечето стари къщи на една изчезваща София, казват авторите от изследователския център по социални науки, които картографират "изчезващата памет" на столицата.

В обектива им попаднаха около 300 къщи, строени предимно преди 1944 г., които са оставени на разрухата на времето. За голяма част от тези къщи собствеността не е ясни или пък са много собственици и трудно стигат до решение какво да правят, коментира проф.Майя Грекова, ръководител на проекта "Изчезващата София" пред Mediapool. По думите ѝ повечето собственици нямат средства да ги възстановят и поддържат. Тези, които са купени от хора с възможности пък обикновено си правят каквото поискат с тях, като в масовия случай ги съборят и на тяхно място вдигнат билдинги от стъкло и бетон.

И макар че повечето сгради не успяха да бъдат спасени, има и успешни примери напук на опитите за "саморазрухата". Това е ставало обаче само, когато е имало политическа воля от страна на Столична община и силна обществена реакция, а най-емблематичният пример е с възстановяването на къщата на кмета Димитър Яблански срещу Народното събрание.

А че нещата може да се случват, е видно от отчета на "Московска" 33 за ремонтирани над 200 опасни сгради от собствениците им през последните години. Това е станало след като районните администрации и дирекция "Контрол на строителството" са издали предписания за това. Като примери бяха дадени къщата на патриарха на българската литература Иван Вазов, на известния художник Ненко Балкански и други.