Защо Първанов трябва да бъде отстранен

През изминалата седмица след изтичането в медиите на доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за България, неколкократно се изказаха мнения за отстраняването на българския президент от поста му. Докладът в една своя част повтаря публично известния факт за връзка на президента с лица, извършили финансови измами с пари от еврофондовете.

Веднага се чуха гласове, че не са налице сериозни конституционни основания за отстраняването на президента. Повечето от тях, естествено, са от средите на управляващото мнозинство. Учудващото е, че и видни представители на опозицията не акцентират върху конкретните юридически аргументи за предсрочно прекратяване на президентския мандат.

Категорично смятам, че са налице сериозни юридически основания за тезата, че

президентът на България Георги Първанов е нарушил конституцията

на страната. А нарушаването на конституцията е второто основание (след държавната измяна) за повдигане и поддържане на обвинение срещу президента съгласно чл.103, ал.1 от основния закон.

Основанията за отстраняването на Първанов са налице далеч преди оповестяването на доклада на ОЛАФ.

И покровителстването на лица, извършили финансови измами, и много други морално укорими действия на президента представляват нарушение на конституцията.

Подобни нарушения на основния закон на страната се съдържат и в отправеното точно преди една година искане на Гражданска инициатива “Справедливост” до председателя на Народното събрание и до председателите на парламентарно представените политически партии, веднага след обявяване на решението на Комисията по досиетата за принадлежността на Първанов към Държавна сигурност.

В това наше искане твърдим, че нарушаване на конституцията са публичната лъжа на президента за принадлежността му към ДС и положителното му отношение към работата на тайните служби на комунистическата държава. Тогава под искането за повдигане на обвинение срещу президента се подписаха близо петдесет народни представители, а в продължение на повече от два месеца всеки понеделник до президентството се провеждаше мълчалив граждански протест за оставката на Първанов.

Лъжата на президента е директно нарушение на изискването на конституцията

той да олицетворява единството на нацията (чл.92, ал.1, изр.2). Противното би означавало да приемем лъжата на държавния глава като действие, съвместимо с националното единство. Това би било възможно в нация от лъжци, което никой от нас не може да приеме за родната ни България.

Президентът публично излъга за много неща, но всички помним многократно повтаряната лъжа и целенасочени лъжливи внушения за това, че няма връзка с Държавна сигурност, както и неотдавнашните недостойни увъртания за незаконния му лов в деня, в който изгоряха във влаков пожар девет български граждани. „Вие ме убихте с този въпрос” – отговаряше с усмивка Първанов на поредното питане бил ли е сътрудник на ДС – по същия начин, по който преди няколко дни заяви, че е смешно да го питат поддържа ли връзка с лицата, посочени в доклада на ОЛАФ.

Положителното отношение на Георги Първанов към ДС

е нарушение на действащ закон. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен “Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”. Т.е. – Държавна сигурност по времето на еднопартийната диктатура на БКП също е обявена за престъпна организация.

Нарушаването на закона е нарушение както на клетвата, предвидена в конституцията, така и отново на изискването президентът да олицетворява единството на нацията. Клетвата, която съгласно конституцията полага българският президент, включва поемането на ангажимент за пазенето на същата тази конституция и законите на страната (чл.96, във връзка с чл.76, ал.2). Като не се съобразява със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, Първанов е нарушил конституционното си задължение, поето с полагането на президентската клетва.

Самата принадлежност на Първанов към ДС е обстоятелство, влизащо в противоречие с конституционната дефиниция на държавния глава – да олицетворява единството на нацията. Както не може да олицетворява единството на нацията лице, членувало например във фашистка организация в миналото си. Или лице, което изповядва расистка идеология. Или лице, което извършва неморални действия – лъже, краде, държи се нагло и предизвикателно към част от българските граждани. Или извършва сексуални посегателства и т.н.

Считам, че по отношение на президента дори има повече изисквания в сравнение със заемащите други високи държавни постове.

Ако президентът лъже – той не може повече да бъде президент.

Няма такова ограничение за другите висши държавни постове, например за министър-председателя или председателя на Народното събрание. За никой от тях не е налице задължението да олицетворява единството на нацията.

И именно това е причината навсякъде в демократичните държави по света извършването на неморални действия да е причина за повдигане на обвинения и отстраняване на държавния глава. Миналата година израелският президент Моше Кацав бе отстранен от поста си и предаден на съд за сексуален тормоз; бившият американски президент Клинтън едва не се раздели предсрочно с поста си не толкова за сексуално прегрешение, колкото поради съмненията за лъжливи обяснения по повод на това; заради участието си в нацистката армия бившият австрийски президент Курт Валдхайм бе подложен на силен натиск и причини на страната си продължителна международна изолация и т.н.

Докладът на ОЛАФ и последвалата дискусия за отстраняването на президента са важни не толкова поради огромната финансова и икономическа загуба за България, която ще последва.

Върху името и авторитета на България е лепнато позорно петно

последиците от което трудно могат да бъдат изчислени и изчистени. И за това вината няма да бъде толкова на Първанов. Българското общество преди една година прие почти безропотно срамния факт, че държавният глава е бивш секретен сътрудник на комунистическата Държавна сигурност, нагло излъгал всички ни за това. Ако тогава бяхме активни, последователни и непримирими в отстояването на разбирането си, че това е недопустимо и Първанов трябва да си отиде, част от от днешния срам със сигурност щеше да ни бъде спестен.

А какво ли ни чака утре?