Трябва ли хората да не работят в петъците?

Гамбия намали работната си седмица и петък е неработен ден. Дали това е идеалният модел за работна седмица?

В малката африканска страна Гамбия работещите в държавния сектор ще започват работа в 8 сутринта и ще приключват в 6 вечерта от понеделник до четвъртък. Те ще продължат да работят 40 часа седмично, но ще се ползват от лукса петък да бъде неработен ден.

Президентът Джаме иска допълнителният почивен ден "да позволи на гамбийците да посветят повече време на молитви, социални дейности и селско стопанство."

В мрачните дни на 19-ти век много работници в индустриализираните страни са се смятали за щастливци, ако неделята им е била почивна. Постижението работната седмица да бъде от 40 часа с почивни събота и неделя за мнозина е повратен момент в работническото движение.

Някои обаче са се опитали да постигнат още повече. През 2008 година около 17 000 правителствени служители в щата Юта започнаха да работят четири дни в седмицата по 10 часа, за да се намалят разходите. Експериментът не продължи дълго: петдневната работна седмица бе възстановена през 2011 година.

Други американски щати също бяха привлечени от идеята. Депутатите в Орегон и Тексас обмислиха, но не приеха, закон за четиридневната работна седмица, а Джорджия и Вирджиния я пробваха в няколко агенции.

Четиридневната работна седмица е популярна в Холандия, където всеки трети работи или на непълно работно време или 40 часа за четири работни дни. Във Великобритания някои професии, сред които журналистите, често са работили на четири часова работна седмица с по-дълги смени.

Въпреки компаниите, които предлагат "сгъстени" работни часове, гъвкаво работно време или работа на смени, моделът от 9 до 5 часа, пет дни в седмицата, все още е възприеман като типичен модел за изкарване на хляба в повечето западни страни. Каква обаче е идеалната работна седмица и дали четиридневната работна седмица може да стане по-широко разпространена?

Стивън Шатък, на 28 години, е къмюнити мениджър (специалист в областта "Връзки с обществеността" - бел. прев.) в Slingshot SEO, консултантска компания за оптимизирането на системите за търсене в интернет в Индианаполис, САЩ, където всеки работи от 8 сутрин до 6 вечер от понеделник до четвъртък. Според него четиридневната работна седмица е правилният подход.

"Всичко се случва толкова бързо в нашия сектор и мислим, че е важно петъците да бъдат почивни, за да се възстановим. Наричаме ги дни за проучвания. Те дават възможност на хората да научават нови нещата, може би да си правят независими проучване или да прекарат време със семейството си, допълва той.

В резултат на това Шатък е на мнение, че работата в офиса е по-продуктивна. "В понеделник сутрин хората не са толкова скапани – те започват деня енергично. Имаме наистина кратки срокове, необходимо е сътрудничество, опитваме се да свършим колкото се може повече работа през четирите работни дни," посочи той.

За клиентите това не е проблем, до толкова до колкото компанията, в която работят 85 служители, изпълнява поръчките и хората са готови да работят, когато има нещо спешно.

"Когато става въпрос за наемане на служител четиридневната работна седмица наистина "продава". Ние обаче сме млада компания, средната възраст е 27 или 28 години, така че според мен зависи от организационната културата на компанията," добави той.

В Юта нямаше такова колективно одобрение, казва Уинстън Инъуей, служител от отдела за връзки с обществеността към управлението на човешките ресурси в щата. "На много служители им хареса, но други пък имаха проблеми с грижите за децата, гражданите повдигнаха въпроси за възможността да се ползват услугите в петък. Планирани бяха по-големи икономии, отколкото всъщност се получиха," добави той.

Например през първата година икономиите от отопление и електричество бяха планирани да бъдат 3 милиона долара (1,8 милиона британски лири), а всъщност се оказаха 502 000 долара. Одит установи, че е трудно да се намерят доказателства за повишаване на производителността.

Защитниците на по-кратката работна седмица обаче дават за пример тридневната работна седмица през рецесията 1974 година, като посочват, че производството е намаляло с доста по-малко от очакваното. Те отбелязват също, че ползите не се свеждат само до икономиката.

Има природозащитни и социални причини за това работните часове не само да бъдат "компресирани", но да бъдат съществено намалени, посочва Ана Кут, ръководител на социалната политика в New Economics Foundation.

"Ако работим по-малко, ще има повече работни места, хората няма да бъдат на социални помощи и ще се понижи безработицата. Ще помогне също на хората да забавят темпото - под натиск сме да живеем живот на толкова бързи обороти. Трябва да живеем по-балансирано, да спрем да купуваме готова храна, защото нямаме време да готвим, да намалим въглеродния отпечатък, като пътуваме до работа по-малко и да оценяваме нещата, които не се заплащат - като това да бъдем активни граждани, да се грижим за хората, да бъдем по-добри родители," допълва тя.

Кут защитава идеята за работна седмица от 21 до 30 часа, което според нея ще включва и преоценка на минималната работна заплата.

Идеята може да изглежда радикална, но през 1930 година икономистът Джон Мейнард Кейнс предвижда да работим 15 часа седмично от началото на 21 век, като вярва, че това ще бъде достатъчно за задоволяване на материалните ни нужди.

Вместо това "ние все още имаме заводски модел и заводско мислене за начина, по който работим - колкото повече часове работим, толкова по-добре, което създава безумието на хамстера, въртящ колело," коментира Иън Прайс, автор на "Илюзия за активност" (Activity Illusion). "Като добавим технологиите и начина, по който революционизираха мащаба, в който общуваме, можем да имаме култура на работа по схемата 24 часа 7 дни в седмицата," допълва той.

Това усещане се споделя от професор Кери Купър, експерт по организационна психология и здраве в Lancaster University Management School. "Невероятно старомодно е хората да идват в 8 сутринта и да си тръгват в 7 вечерта по натоварените пътища към дома, като се имат предвид новите технологии, с които могат да работят от дома. Отиването в службата изглежда е част от нашето ДНК, но многото часове труд са вредни за здравето и могат да причинят стрес," посочва той.

Купър обаче не мисли, че "сгъстените" или по-малкото часове работа са отговорът. "Става дума за гъвкавост - гъвкаво време, гъвкаво място. Хората искат това да стане, само трябва да бъдат убедени мениджърите, че това е добре за тях," допълва той.

Конфедерацията на британската промишленост (CBI) е на мнение, че гъвкавостта е бъдещето и посочва, че във Великобритания има до голяма степен индивидуален подход, предприет от служителите и компаниите към работата и намирането на споразумение, което е изгодно и за двете страни.

Проучване на организацията от 2011 година за тенденциите сред служителите сочи, че 96% от анкетираните са предложили най-малко една форма на гъвкаво работно време, а 70% са предложили три или повече. В същото време обаче 53% от компаниите посочват, че естеството на работа или работните часове на компанията са ограничаващ фактор.

Джон Уолкър, председател на Федерацията на дребния бизнес, посочва, че повечето малки компании предлагат гъвкавост като нещо съвсем естествено. Според него обаче четиридневната работна седмица няма да бъде практична за компаниите от рода на магазините по главните улици или водопроводчиците, от които се очаква да бъдат на разположение без значение кой ден сме.

"Изправени пред необходимостта икономиката да се възстанови, определянето на задължителни работни дни и часове ще бъде прекалено нормативно и просто нереалистично за мнозинството работодатели," отбелязва той.

По БТА

Още от