Ти си това, което четеш

Смисъл от втория пенсионен стълб има, само ако той се подсили

Държавата е по-виновна от частните фондове за ниската втора пенсия
Цветелина Йорданова | 08:30 | 08 декември 2016 | 8 коментара

Войната на пенсионния фронт продължава, а дебатът за бъдещето на пенсионната система у нас навлиза във все по-задънена улица, стана ясно след поредната пресконференция на частните пенсионни фондове в понеделник.

И ако в последните десетина години обществената енергия се концентрираше върху първия стълб (т. е. държавната пенсия от НОИ) и следователно около въпроси като пенсионна възраст, стаж, годишна актуализация на пенсиите, размер на осигуровките и т. н., то акцентът в идните години все повече ще бъде вторият стълб, т. е. допълнителното осигуряване в частни фондове.

В първия стълб има напредък

Причината, естествено, не е, че проблемите в първия стълб са решени, но е факт, че по тях започна да се работи и се стигна до известен консенсус, колкото и относителен и крехък да е той. Взеха се някои неизбежни мерки в посока стабилизиране на системата – плавно увеличаване на пенсионната възраст и стажа, вдигане на осигурителните вноски с по 1% през 2017 г. и 2018 г., ново правило за автоматична актуализация на пенсиите всяка година и т. н.

Неслучайно управителят на НОИ Бисер Петков заговори в последните дни, че са налице първите признаци за стабилизиране на пенсионната система по повод бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г.

"За първи път от доста години насам ръстът на приходите от осигурителни вноски в бюджета на ДОО превишава около два пъти абсолютния прираст на разходите. За следващата година субсидията за покриване на недостига на средства, или това което обичайно наричаме дефицит, е с около 320 млн. лв. по-малко от бюджета за тази година. През последните години частта, финансирана от държавата, превишаваше 50%, а приходите от вноски бяха под половината. През 2016 г. има процес на изравняване на дела, а за следващата година е предвидено делът на държавата да бъде около 45.5%, т.е. има значително намаление на участието на държавата", каза Петков пред БНР.

Трудните времена за втория стълб предстоят

И докато в първия стълб ситуацията на този етап изглежда под контрол, то във втория трудните времена тепърва предстоят и напрежението логично се покачва.

Причината е съвсем обективна – към края на 2021 г. ще започне първото масово плащане на пенсии от универсалните пенсионни фондове (УПФ), а фазата на изплащане все още тъне в пълна законодателна мъгла и съответно частните компании още не са почнали да трупат нужните резерви.

И това не е единственият проблем. Европейската комисия постави въпроса с притеснителни според нея инвестиции на фондовете в свързани лица, заради което в момента в сектора тече пълен преглед на активите, чиито резултати се очакват около Коледа.

В тази ситуация правителството "Борисов 2" се оказа първото, което извади горещия картоф с втория стълб на масата, но по начин, който по-скоро внесе противопоставяне в системата и, очаквано, не доведе до ефективни решения. Единствената голяма промяна, инициирана от финансовия министър Владислав Горанов – възможността за прехвърляне на индивидуалните партиди от втория в първия стълб, все още е под въпрос, защото се чака тежката дума на Конституционния съд.

Горанов извади и темата с фазата на изплащане тази пролет, но тя потъна почти толкова бързо и неочаквано, колкото и изплува в обществения дебат. Този ход обаче беше достатъчен, за да разпали наново необявената война между частните фондове и държавата, от която най-малка полза имат всичките около 4 милиона осигурени.

Проблемът не е само в частните фондове

Естествено, в тази война напълно честни играчи няма, но долавящото се раздразнение у управляващите и някои експерти от самото съществуване на частните фондове, е притеснително. Пенсионната система, естествено, не е свещена крава, но ако някой иска да сменя модела само 15 години след старта му и да закрие втория стълб, трябва да го каже ясно и да си защити мотивите пред обществото.

Това, че вторият стълб няма да има какво особено да предложи на гражданите, особено когато започне да плаща пенсии от по 50 лв. след 2021 г., не е нито проблем, нито отговорност само на частните фондове.

Недостатъчната доходност и високите такси на частните фондове са тревожни, но далеч по-съществена роля за подкопаването на втория стълб през последните 15 години имат огромният сив сектор в осигуряването и ниският размер на частната осигуровка (5%). А това са все отговорности на държавата.

Именно по тази причина едва ли е учудващо, че за 15 години (от 2002 г. до 2016 г.), откакто съществува, частната система (включително доброволният трети стълб), управлява активи за едва 10.4 млрд. лв. - сума, приблизително равна на разхода на пенсии на държавата за една година.

Така че, след като държавата умишлено е отредила треторазредна роля на частното осигуряване, не може да очаква то да поеме основната вина за провала на цялото представление.

Вторият стълб трябва да е атрактивен

Липсата на законодателни решения, които да направят системата атрактивна за гражданите, също може да се брои в категорията "държавен саботаж". Властта твърди, че фондовете сами са си виновни, че не привличат достатъчно клиенти. Но и как да е иначе при сегашната законодателна рамка? Абсолютно неясно е например какво спира въвеждането на различни инвестиционни пакети за млади и стари според поетия риск (т. нар. мултифондове) вече 10 години. Какво пречи също в закона да се въведат и други добри чуждестранни практики като например опцията, ако работникът реши да се осигурява доброволно с вноска от 3%, работодателят да е длъжен да му добави още 1.5%? И най-вече - докога държавата ще търпи работодателите да крият вноски?

Единственото положително във войната между държавата и частните фондове е, че лека полека пред гражданите започна да се разкрива все по-голяма част от истината за втория стълб.

Например в понеделник частните фондове за пръв път признаха с актюерски разчети, че, ако нищо не се промени, държавното осигуряване и частният втори стълб ще донесат почти равен доход на пенсионерите през 2041 г. (когато приключи първият пълен 40-годишен цикъл на осигуряване). Тоест вторият стълб няма да донесе по-високи доходи на хората и това вече никой не го отрича.

Актюерски изчисления на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) показват, че човек, който е започнал да се осигурява в началото на пенсионната реформа през 2002 г. на среден осигурителен доход и е изкарал пълен цикъл на осигуряване от 40 години, към 2041 г. би получил пенсия само от държавата в размер на 1350.39 лв.

Ако същото лице се осигурява не само в НОИ, но и в частен фонд, то към 2041 г. то ще вземе общо 1365.13 лв., от които 1027.65 лв. от НОИ и 337.48 лв. от частния фонд.

Това означава, че двустълбовата система би донесла с 15 лв. или около 1% по-висок доход на съответния осигуряващ се.

Едва ли може да има по-красноречиво признание, че каквото и да прави, човек няма как да разчита на по-достойни доходи на старини нито от първия, нито от втория пенсионен стълб, заедно или поотделно.

Още по-лошото е, че до 2041 г. дори се очертава да има случаи на хора, които ще получат по-малка сумарна пенсия от двата стълба, отколкото ако биха се осигурявали само в НОИ.

Какъв е смисълът

Тези числа наистина поставят въпроса за смисъла на съществуването на втория стълб.

"В крайна сметка всичко опира до това на кого вярват хората – на държавната или на частната система", философски обобщава шефът на компания "Съгласие" Милен Марков.

От едната страна е държавата, която унищожи до последния лев пенсионните спестявания на предходното поколение; която харчи парите на младите още днес за пенсиите на старите; която не предлага индивидуални партиди, а само обещания за бъдещи пенсии. Това е същата държава, чийто пенсионен фонд е с 50% дефицит всяка година; чийто разходи за пенсии ще се увеличат от около 8 млрд. лв. на година сега на около 41.8 млрд. лв. през 2060 г. и на която един ден може да й се наложи да намалява пенсионните плащания, както стана в Гърция.

В същото време държавата е последен пристан за най-бедните, за хората с нисък осигурителен принос, които у нас не са никак малко.

От другата страна са частните фондове, които на пръв поглед предлагат значително по-голяма справедливост – получаваш толкова, колкото си внасял. Освен това предлагат частна собственост върху средствата, защитена от конституцията, доходност и най-простото – сигурност, че парите ги има и няма да изчезнат. Най-малкото, за разлика от банка, пенсионен фонд не може да фалира.

Частните пенсионни фондове обаче носят риска от загуби при инвестиции и недостатъчно добра доходност. От данните на самия бранш излиза, че за последните четири години (2012 – 2015 г.) върху управляваните активи от над 9 млрд. лв. е реализиран доход с натрупване в размер на 1.35 млрд. лв. От тази сума по партидите на осигурените са разпределени 0.92 млрд. лв., а останалите 427 млн. лв. са прибрани от компаниите под формата на такси. Това е всеки трети лев от изкарания доход и не звучи никак малко.

Невъзможен избор

Но вместо държавата и фондовете да поставят многократно лъгания български народ пред невъзможен избор, най-добре да се ориентират към разумните ходове, а те са няколко.

  • да се запази сегашната пенсионна система, колкото и хибридна да е тя, защото ако остане във варианта "задължително държавно и доброволно частно осигуряване", второто почти няма да го има;
  • да продължи плавното, но последователно укрепване на първия стълб на приемлива социална цена. Защото първият стълб е и ще си остане, поне до 2060 г., единственият спасителен пристан за най-бедните;
  • да започне укрепването на втория стълб. Това включва повишаване на вноската за него, законодателни и други стимули за по-висока атрактивност на осигуряването, съчетано с по-висок контрол върху сектора и намаляване на таксите. Смисъл от втория стълб ще има само ако той бъде развиван в посока да дава по-високи и по-справедливи според приноса доходи на хората от тези, които предлага държавата.

А що се отнася до гражданите, те трябва да са наясно с едно - който иска достойни старини, ще трябва да се осигурява сам, доброволно, без да разчита нито на първия, нито на втория стълб. Държавният пенсионен фонд е и ще си остане фонд на бедните и на ниските пенсии поне до 2060 г., ако дотогава все още съществува.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари