Цацаров обърнал напълно прокурорските нагласи към евромониторинга

Нагласите сред редовите прокурори към мониторинга, който ЕК упражнява над България в сферата на правосъдието и вътрешния ред, са претърпели пълен обрат през последните 2 години, показва изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), представено в сряда.

Тенденцията съвпада с атаката към механизма за сътрудничество и оценка, предприета лично от главния прокурор Сотир Цацаров след огласяването на последния евродоклад през януари 2016 г.

Както е известно, заедно с председателя на Върховния административен съд Георги Колев и главния съдебен инспектор Теодора Точкова, той взе участие в конференция в Европейския парламент, организирана от евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. На нея "коалицията Цацаров", както я определи бившият правосъден министър Христо Иванов, поиска мониторингът да бъде прекратен, тъй като е изчерпан.

"Моето усещане е, че на моменти препоръките в докладите по отделните показатели на CVM механизма се формулират твърде общо, даже без да следват логическа връзка с тези от предния годишен доклад и с констатациите за тяхното изпълнение или неизпълнение. В същото време на моменти се акцентира на факти, чието значение за състоянието на процеса на реформи е нееднозначно и бих казал – твърде спорно", заяви тогава в Брюксел Цацаров, визирайки "Яневагейт".

Няколко месеца по-късно се оказва, че повече от половината прокурори в България са на мнение, че евромониторингът няма съществена роля за прогреса на страната ни и е по-добре да бъде прекратен. Едва 27% са на мнение, че механизмът за сътрудничество и контрол е полезен и трябва да продължи да действа. За сравнение 52% от съдиите също подкрепят продължаването на мониторинга.

Това показва представително изследване на БИПИ, проведено сред общо 606-има магистрати от 85 съдилища и прокуратури, в което интервюираните дават мнения по въпроси, свързани със съдебната реформа и предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Само преди две години, при провеждането на първото издание на това проучване, БИПИ регистрира 49.1% одобрение на мониторинга от ЕК сред българските обвинители. Тогава едва една пета от тях са били на мнение, че европейското наблюдение не е полезно.

"Първото проучване на нагласите на прокурорите за реформа беше проведено през май 2014 г. Тогава преобладаващата част от тях ясно идентифицираха нуждите от промени, но и бяха изпълнени с позитивни очаквания за посоката на промяна. Две години по-късно (май 2016 г.) оценките на прокурорите показват значителен скептицизъм. 64% от интервюираните прокурори са на мнение, че значими реформи все още липсват, а близо три четвърти от интервюираните (73%) не смятат, че в йерархията на прокуратурата израстват хората с най-високи морални и професионални качества", обобщават резултатите от института.

Според директора на БИПИ Биляна Гяурова "фактът, че има такова обръщане за две години означава, че натискът от ръководството на прокуратурата се е увеличил неимоверно, а остават още доста (години от 7-годишния мандат на Цацаров – бел.ред.)".

В по-общ план над две трети от анкетираните магистрати смятат, че промените в съдебната система от 2014 г. насам са с малък обхват и все още липсват осезаеми резултати. Само 8-9% смятат, че правораздаването се подобрява. Константни продължават да бъдат ключови проблеми като атестирането, израстването в йерархията, външният натиск, некачественото законодателство и използването на дисциплинарните производства за саморазправа.

"Изследването сред прокурорите откроява като водещ проблем формализирания наказателен процес (73%) и ограничаването на свободното вътрешно убеждение и независимост на магистратите (19%), които са посочени като проблеми от обвинителите два пъти по-често, отколкото при съдиите. Скептицизмът и усещането за липса на сериозни и устойчиви реформи се подчертава и от високата интензивност на посочваните проблеми. Всеки втори магистрат посочва повече от 7 проблема", обобщи социологът Радостина Ангелова.

Друг сериозен проблем, засечен по време на изследването, са силно компрометираните сред магистратите механизми за кариерно израстване. Над 70% от интервюираните смятат, че в йерархията не израстват хората с най-добри професионални и морални качества. Според 72% от съдиите и 60% от прокурорите пък съществува различно третиране при прилагането на санкциите за магистрати като в едни случаи за едно и също деяние се налага наказание, а в други – не.

"Малко по-често в прокуратурата, но също толкова притеснително и сред съдиите, е даването на устни инструкции от висшестоящи магистрати за това какъв трябва да бъде изходът от делото. Наличието на такива практики посочват 40% от прокурорите и 34% от съдиите. Макар и тези случаи да се определят като единични, те показват колко податлива е системата на натиск и как той се трансформира в натиск по вертикала на съдебната йерархия", се казва още в изследването на Българския институт за правни инициативи.