Ти си това, което четеш

Властта пак иска специален съд за знаковите дела срещу себе си

Красен Николов | 09:02 | 26 август 2016 | 5 коментара

Министерството на правосъдието  възкреси отхвърлената само преди пет години скандална идея на Цветан Цветанов за създаването на специален съд, който да гледа делата срещу хората от властта. Сега тя се появява в плана за ускоряване на съдебните процеси под мотото:“ По-качествено правораздаване при корупция по високите етажи на властта“.

Планът е всички дела за корупционни престъпления срещу депутати, министри, шефове на държавни органи (вкл. от митниците и НАП), съдиите, членовете на Висшия съдебен съвет и съдебните инспектори да се разглеждат от специализираните съд и прокуратура. Сега специализираните магистрати работят само по дела срещу организираните престъпни групи.

Аргументите са няколко. Така щели да се създадат условия за “рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури“, както и да се разчита на специализацията на магистратите. Целеният резултат е “да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност“.

Когато не става дума за корупция, делата срещу тези лица ще се разглеждат от общите съдилища. Идеята е възродена от работна група от прокурори, съдии и адвокати, сочат от правосъдното министерство.

Под термина "корупционни престъпления" се има предвид делата за подкуп,  длъжностно присвояване, част от измамите, безстопанственост, неизгодна сделка, документни престъпления и такива по служба, както и някои престъпления против паричната и кредитната система.

Най-добре тази идея бе обяснена от съдия Красимир Шекерджиев в интервю за вестник “Сега“ през 2011 година: "Те (спецсъдиите) ще гледат делата, които властта за нищо на света не иска да изгуби. По "медийните" дела отборът на обвинението не се справяше досега и вместо да подобрят играта, за да спечелят мача, те искат да сменят съдията".

Почти нищо не се е променило оттогава. ГЕРБ пак са на власт, премиер е Бойко Борисов, а знакови осъдителни присъди за корупция няма.

"За" и "против"

Преди пет години най-големият застъпник за тази идея бе тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Срещу това се вдигна толкова голяма съпротива, че ГЕРБ сами се отказаха от предложението си. Проблемът е, че вкарването на делата срещу определена категория лица в отделен съд означава, че се създава специално съдилище, а не специализирано такова. А това е забранено изрично от конституцията.

През 2011 година първи се противопостави тогавашният главен прокурор Борис Велчев, който сега е председател на Конституционния съд. “Ако този съд (спецсъда) бъде натоварен и с допълнителни очаквания да противодейства на корупционно поведение, се размива тази първоначална идея за специализация и необходимостта от профилиране на съдиите и това е неуместно", каза тогава Велчев.

В рамките на 41-ото Народно събрание всички парламентарни групи, без тази на ГЕРБ, се обявиха срещу предложението за създаване на специален съд срещу лицата от властта. БСП, ДПС и Синята коалиция обявиха, че това означава, че се прави “извънреден“ и “политически съд“. Дори “Атака“, която тогава по принцип подкрепяше ГЕРБ за създаването на специализираните съдилища, поиска отпадане на идеята за изнасяне на делата срещу властта от системата на общите съдилища.

Тогавашният правосъден министър Маргарита Попова (сега вицепрезидент) също изрази резервите си към предложението. Президентът Георги Първанов (2002-2012) също бе против . Накрая самият премиер Бойко Борисов и ГЕРБ се отказаха от идеята, след като ГЕРБ научиха, че Венецианската комисия няма да ги подкрепи.

Разликата между тогавашното предложение и сегашното е, че през 2011 година идеята бе всички дела срещу властта да се гледат от специализираните съдилища, а сега се изнасят само корупционните. И тогава беше ясно, че целта на промяната са именно знаковите дела срещу политици и магистрати.

Захариева: Тогава политиците се изплашиха

По-късно в петък правосъдният министър Екатерина Захариева коментира пред БНР, че преди пет години специализираното правосъдие е било замислено основно за борба с корупцията по високите етажи на властта. Тогава обаче е имало страхове сред политиците и идеята не е била реализирана.

 

"Тогава най-вече народните представители се изплашиха, че може да бъдат преследвани", припомни Захариева и прогнозира, че сега този дебат може да се възроди. Тя заяви, че е готова за дебат по темата, но със смислени аргументи.

 

Правосъдният министър отчете, че сега се предлага само корупционните дела да бъдат разглеждани в спецсъда, а не всички дела срещу политици и магистрати. "Мисля, че това предложение е добро", каза тя.

 

Захариева каза, че обществото ще има над три седмици да се запознае с предложенията преди да започне обсъждането по същество. "На 19 септември ще свикам съвет за съдебна реформа по темата", съобщи тя.

 

Какво се цели сега?

В момента делата срещу политици и съдии се гледат от Софийския градски съд (СГС). Преди малко повече от година СГС беше оглавен от съдия Калоян Топалов, който се обяви открито срещу статуквото в съдебната власт. Това го вкара в постоянен конфликт с управляващото лоби на главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на Върховния административен съд Георги Колев.

Предложената промяна на пръв поглед няма друго обяснение освен конюнктурното.

Специализираните съдилища и прокуратури не се справят по-добре от общите съдилища при гледането на сложните дела, а в много случаи са по-зле. Преди пет години там бяха назначени магистрати, които в общия случай нямаха особено голям опит. Това доведе до забавяне на много дела, а в анализите на прокуратурата откровено се признава, че специализираните прокурори не се справят със сложните данъчни дела. Сега се иска там да отидат и още по-сложните дела за корупция по върховете на властта.

Преди няколко месеца шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов дори се опита да отвори дебата за закриване на спецсъдилищата като безсмислени.

Другите идеи

В проекта за ускоряване на наказателните процеси има и някои добри идеи. Съдиите на първа инстанция ще бъдат задължени да казват в какъв срок ще са готови с мотивите към присъдите си. Въвежда се задължително разпоредително заседание, в което ще се решават окончателно въпросите за допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство.

Жертвите на престъпления ще имат право да поискат делото да се разследва или гледа от съда по реда на бързото производство. В момента това право имат само прокурорите, обвиняемите и подсъдимите. С промените в НПК се дава възможност за дистанционен разпит на вещо лице.

Има нова концепция за постановленията за образуване на наказателно производство. В акта на прокурора, който дава начало на делото, водещо ще е какво престъпление се разследва, а не кой е извършителят.

Върховният касационен съд ще бъде задължен да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора, участвал в съдебното заседание. Това се въвежда за намаляване до минимум на възможността за укриването на осъдените.

Още по темата
Още от България

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?