Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси Генералният щаб*

Или защо вече никой не се интересува от българските генерали, освен ако не са президент
Никола Лалов | 13:59 | 10 януари 2017 | 1 коментар

Миналия месец най-висшият военен ген. Константин Попов обяви, че напуска армията, но това не трогна почти никого. Публична тайна е, че той се пенсионира заради неразбирателството си с бившия си подчинен и новоизбран президент Румен Радев.

Подобно принципно решение е изненадващо, тъй като длъжността началник на отбраната е мандатна и Попов можеше без проблеми да изкара на поста още няколко години.

Сега той ръководи армията вече в оставка, тъй като кабинетът "Борисов" отказа да номинира негов заместник въпреки силното желание на военния министър Николай Ненчев.

Висшето военно ръководство обаче вече не вълнува дори и военните, тъй като през последните години генералитетът бе почти напълно обезличен заради липсата на мнение дори по най-важните въпроси за армията, кариеризъм, политическо нагаждачество, както и от системното неглижиране на военната експертиза от страна на политиците.

Генералитетът остана пасивен наблюдател на някои от най-спорните сделки в отбраната, оставяйки съмнения дори и за собственото си участие в тях.

Парадоксално на този фон някои бивши и сегашни генерали, в това число и новоизбраният президент Румен Радев, привлякоха внимание към себе си, но по-скоро с политически и популиски залитания, отколкото с реални действия за укрепване на позатъналата армия.

Генералите бяха разпознати като успешни политически попадения и много партии ги лансираха за различни мажоритарни избори. Така обезличеният генералитет се превърна в банка кадри за политиката, като не е изключено мълчанието във военната кариера да помага за политическата. А и самите генерали вероятно виждат в политиката по-уютно поприще за своята експертиза, отколкото в армията, където мнението им не се зачита на политическо ниво.

С изключение на Радев, който, разбира се, също още не се е доказал като политик, останалите не постигнаха сериозни успехи на новото поприще.

Началникът на отбраната и останалите висши военни обаче имат все още сериозни правомощия, въпреки че през последните години част от тях бяха орязани, и възможност да насочват развитието на сектора, ако разбира се имат желание. Заради това въпреки публичната апатия по въпроса съвсем не е без значение кои са те и с какво точно се занимават. Най-малкото защото не е изключено някой от тях да стане някога президент.

Генералът, който стана президент

Новоизбраният президент Румен Радев, който бе командир на Военновъздушните сили, напомни за времената, когато генерали като сегашните кадри на АБВ Никола Колев и Михо Михов открито влизаха в конфликти с военните министри.

Той изгради почти изцяло публичния си образ благодарение на конфликта си с военния министър Николай Ненчев, който на практика го направи разпознаваем и за широката публика.

Радев дори публично хвърли оставката си, недоволен от политиката на правителството към военната авиация, но после набързо бе разубеден в характерния стил на премиера Бойко Борисов.

В крайна сметка Радев напусна, за да се кандидатира от името на БСП за президент, като много експерти подозират, че отдавна е подготвял политическата си кариера.

Радев остави Военновъздушните сили в момента, когато правителството най-накрая осигури средства за развитието им, и опита да самоидеализира напускането си като обяви, че не може да приеме концепцията за платен съвместен air policing с чужди държави, който според него е "по-унизителен от Ньойския договор".

Извън абсурдното сравнение поведението му изглежда меко казано странно. Той се обявяваше системно срещу решението на правителството и Народното събрание за съвместна охрана на въздушното пространство, което със сигурност не е нормално за генерал в страна-членка на НАТО.

Парадоксално, но точно с подобни действия, а не с професионализма си, той изгради основите на кандидат президентската си кампания. Неговият наследник във военната авиация генерал-майор Цанко Стойков пък пое поста с ангажимент да не позволи военната авиация да е арена на политически битки.

Стойков е един от генералите с ясен евроатлантически профил и вероятно той ще стартира реално най-скъпият проект от модернизацията на армията – закупуването на нов тип изтребител за над 1.5 млрд. лева. Именно този проект ще бъде основният лакмус за професионалзма му.

Генералите и политиката

ГЕРБ и Реформаторският блок също заложиха на бивши военни в кандидат-президентските си двойки. Пламен Манушев и Съби Събев бяха издигнати като кандидати за вицепрезидент съответно на Цецка Цачева и Трайчо Трайков.

Пламен Манушев е бивш шеф на Военноморските сили и след излизането си от армията веднага влезе в редиците на ГЕРБ, като стана областен управител и депутат. Открито се говори, че е много вероятно и подалият оставка началник на отбраната Константин Попов да влезе в политиката през партията на Бойко Борисов.

Бившият началник на отбраната ген. Симеон Симеонов пък бе кандидат депутат на ДПС, но така и не успя да влезе в политиката по-сериозно.

Натрупалият слава като "несправедливо" обвинен за злоупотреби бивш командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков пък се кандидатира за кмет на Карлово и за малко не спечели.

Политически пристан за генералите е и партията на Георги Първанов, който в качеството си на върховен главнокомандващ дълги години редеше генералските назначения. Депутат от неговата партия е Михо Михов, който преди бе началник на Генералния щаб. Първанов разпозна и Радев като свой генерал, но в крайна сметка БСП се отказа да ползва подкрепата му на изборите.

Няма кой да слуша генерала

Въпреки че военната авиация привлече вниманието към себе си и стана център на дебата за развитието на армията основно заради окаяното си състояние, най-големият и важен род въоръжени сили остават Сухопътните войски, които също съвсем не са в по-цветущо състояние.

Началникът на Сухопътни войски ген. Андрей Боцев през последните години алармира, че не достигат военни, но така и не беше чут. Едва миналата година бяха обявени нови конкурси за войници, но желаещи няма най-вече заради ниското заплащане.

Боцев предупреждава и за спешната необходимост от покупката на бронирани машини за Сухопътните войски, като екипът му се аргументира сериозно и подготви проекта. Но правителството реши да не го стартира за сметка на спорната покупка нови кораби.

Тази ситуация показва и вината на политическото управление за ниския авторитет на генералите. Управляващите системно пренебрегват дори редките прояви на активност и експертиза от тяхна страна.

Кой ще е новият началник на отбраната?

Очаква се новият началник на отбраната да бъде предложен от служебното правителство на Румен Радев и назначен с негов указ.

Според неписаното право сега е ред постът да бъде зает от генерал от Сухопътните войски.

Усилено се спряга и името на сегашния зам.-началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, който заема тази длъжност от 15 юли 2016 г.

При всички положения обаче водещата роля в избора на новия началник на отбраната ще е на новоизбрания президент Румен Радев, като това ще бъде и едно от първите му предизвикателства като върховен главнокомандващ.

*Ярослав Хашек, "Приключенията на храбрия войник Швейк".

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате първата реч на президента Радев?