Ти си това, което четеш

Юрий Асланов: Битката за изчистване на БСП ще "пусне кръв"

Трябва да стигне до неприятни персонални истини
Полина Паунова | 14:24 | 26 октомври 2017 | 4 коментара

Юрий Асланов

"Хората нямат къса памет и ако за момента БСП не се спряга за корупция, то е, защото не е на власт, но това не е гаранция, че утре или вдругиден, когато дойде на власт, няма да се повторят "Орион", "Батко и братко" или заменките", твърди социологът и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов в интервю пред Mediapool.

Господин Асланов, какво можем да очакваме от заседанието на конгреса на БСП, при положение, че темите, които ще обсъжда, са правомощие на Националния съвет?

Темите, по които ще заседава конгресът, са разписани в Устава като изрично правомощие на конгреса. Националният съвет може да дава отделни конкретни насоки на парламентарната група, но не и да определя политиката на групата и нейните приоритети. Темата за държавния бюджет (предпоследният преди 2020 г., когато ще спрат евросубсидиите), европейските приоритети, българското европредседателство... Нямаше да е представително за мнението на партията, ако по тях се дебатираше в по-тясната рамка на изпълнителния орган – Националният съвет. Особено при сегашната динамика на политическите процеси – и вътрешни, и външни и предвид на нуждата от по-широка дискусия.

Разказът, който Нинова представя от името на БСП за паралелната държава, не засяга ли и самата социалистическа партия? И не трябва ли Нинова да започне да говори конкретно, а не по принцип за проявленията на корупцията вътре в партията?

Разбира се, че засяга и БСП и това бе казано от самата Нинова. Реакцията обаче беше почти истерична. Няколко души скочиха веднага и заявиха, че тезата, че "политическата класа не желае да води битка с корупцията" е дълбоко невярна, защото тя касае само десницата и по-специално ГЕРБ, а БСП няма нищо общо. Хората нямат къса памет и ако за момента БСП не се спряга за корупция, то е, защото не е на власт, но това не е гаранция, че утре или вдругиден, когато дойде на власт, няма да се повторят "Орион", "Батко и братко" или заменките. Тезата на Нинова, че за да промени България, БСП трябва да промени първо себе си, среща разбираема съпротива от страна на част от елита на партията, който се е съприкосновявал с властта или, още по-важно, който и в момента се съприкосновява с властта, агитирайки за колаборация с ГЕРБ.

Не знам докъде ще стигне Нинова. Тоест, знам докъде би искала, но дали ще има кураж и какво ще излезе – не знам. Ще видим.

Ако приемем, че БСП е искрена опозиция на ГЕРБ и модела на Борисов, защо тогава партията се договори за квотите във Висшия съдебен съвет по най- удобния за статуквото начин, затвърждаващ доминацията на главния прокурор в съвета?

Щеше да бъде очевидна договорка, ако БСП бе приела сектантската позиция – "никакви договорки с врага". Нека ви обясня какво щеше да се случи. Нямаше да се блокира държавата, както твърдят някои, но ВСС щеше да остане в предишния си състав. Състав, който е известно, че се управлява чрез есемеси от Борисов и Пеевски. Точно в този случай БСП щеше на практика да обслужи перфектно задкулисието.

Колкото до алтернативата, мисля, че БСП трябва да престане да се вторачва в ГЕРБ, а да търси изява като алтернатива на политическия модел, чиято еманация е ГЕРБ. Този модел, който на практика е подменил политическата система с нещо, което прилича на мека форма на диктатура, става все по-обхватен – превзел е всички територии, които поставят в зависимост хората и бизнеса – институциите, евросредствата, общинските програми, прокуратурата, съда, медиите и прочие. Който вярва, че може да проведе каквато и да е реформа в отделно взета сфера, например здравеопазването, дълбоко се заблуждава. При наличието на този модел не е възможно, всичко ще изтича в блатото на корупцията, която е хранителната среда за този модел.

На това трябва да е алтернатива БСП и не само тя, а всяка демократична политическа сила. БСП в момента е силна и може да формира около себе си силна съпротива и натиск за промяна на модела.

Най-гласовитата опозиция на Нинова е Георги Гергов. Защо председателката не достигна до същността на скандала ЦУМ-гейт, а само издейства оставката на Гергов от ръководството? Не е ли ЦУМ-гейт илюстрация на паралелната държава?

Да, илюстрация на точно това е, но Нинова не е заплашена от Гергов сам по себе си, защото той не е личност, която привлича симпатии и може да поведе хора след себе си. Заплахата е от страна на други, които мислят като Гергов, но го крият, защото знаят, че то не печели привърженици.

Румен Овчаров, един от ключовите поддръжници на Нинова, наскоро я разкритикува, но изтъкна, че тя все още си върши работа. На кого я върши тази работа и това предконгресно предупреждение ли беше?

Тълкувам го като предупреждение: "За момента си полезна, но ако пречиш, ще те махнем". БСП не е единствената партия, която се е управлявала чрез договаряне между отделните лобита и групи, но е единствената партия, която реши да скъса с тази практика, въвеждайки пряк избор на лидера от членовете. Първата българска партия, разбира се, тъй като това е широко разпространена практика в Европа – и в ляво, и в дясно.

Има ли алтернатива Нинова, при положение, че опозицията срещу нея изглежда фрагментирана и с различни интереси?

В обществените дела няма безалтернативни положения. Чували сме много пъти някой да изтърсва "това или онова няма алтернатива", но то е самозаблуда. През 1998 г. Костов заяви, че СДС няма алтернатива, но твърде скоро след това такава се появи и ликвидира традиционната десница.

Така че и Нинова има алтернатива, може би не една. За партията е важно да оцени дали тази или тези алтернативи са по-стойностни от Нинова, защото едва ли БСП може да извади по-силно оръжие от нея. За година и половина Нинова върна партията на голямата политическа сцена, след като БСП беше почти невидима и в почти любовни отношения с ГЕРБ. Този, който не вижда и не признава това, е предубеден.

Част от критиките към нея са, че е популист – обича да говори на едро за "политиците" и "народа". Популист ли е наистина и това може ли да донесе позитиви за БСП?

Популизмът не бива непременно да се натоварва с негативен контекст. Не е лошо да вървиш според масовите настроения и доминиращото обществено мнение. Истинският лидер обаче си личи по това, че създава обществено мнение, че води хората, а не уйдисва при всеки сгоден случай на акъла им, както прави в редица случаи Борисов. Понякога се налага да влизаш в битки и срещу доминиращото обществено мнение.

Такъв е случаят с темата "корупция" в редиците на БСП. Преобладава убеждението, че само ГЕРБ краде, а БСП не само, че никога не е крала, но и никога няма да краде. БСП атакува много компетентно ГЕРБ, защото познава проблема в подробности, но излиза така, че се взира в огледалото, а вижда само ГЕРБ.

Смятам, че това ще бъде най-тежката битка на Нинова – битката за изчистване на физиономията на партията, битката за почтеност. Нямам прогноза за крайния резултат, макар да ми се иска да успее. Тази битка неизбежно ще пусне кръв на партията, ще трябва да се стигне до някои неприятни истини, включително и персонални.

Обвиняват я, че е авторитарна – такава ли е в стила си на управление?

За да ви отговоря, трябва да ми подскажете с кого да я сравня. С Борисов ли, с Доган ли, със Сидеров ли или с другиго? Или пък с бившите лидери на БСП, които бяха обвинявани за същото от техните вътрушнопартийни опозиции?

Както казах, думите се използват за фасада, всичко е в подтекста.

В БСП винаги е имало напрежение между отделни лобита – не драматизира ли малко самата Нинова, че чак и конгрес се свика? Не е ли това по-скоро пиар-трик?

След забележката ми по адрес на популизма, си изпросихте втора така за пиара. Това не е нещо лошо. Едно професионално усилие за по-ефективно пропагандиране или рекламиране на идеи не вреди.

Моето усещане е, че от никакъв пиар няма да има нужда на конгреса, защото няма напрежение между отделни лобита. По-скоро има опит на лобитата да се обединят, за да катурнат лидера и да заменят Нинова с по-удобен за тях председател. И за всеки случай да върнат стария Устав, при който лидерът се избираше от конгреса. Сиреч чрез договаряне между лобитата. С каква цел? Навярно всяко лоби има различен отговор на този въпрос. Това не са хора, които биха стояли един до друг. Ако за момента нещо ги обединява, това е страхът от промените.

Така или иначе, конгресът представлява мнението на партията. Глас народен, глас Божи!

Още по темата
Още от Интервюта