Ние все бленуваме по неосъщественото: ако бяхме запазили Санстефанските територии, ако имахме излаз на Бяло море, ако Македония си беше наша. А мечтаейки за онази България, си намираме повод да мразим реалната си родина.
Ето как работи българската национална идентичност. От една страна е религиозният култ към Левски, който не позволява и на косъм да се отклониш от канона, било във филм, в учебник или просто в греховен Фейсбук-помисъл. От друга - празнуваме упорито като национален празник 3 март.
"Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби"
Къде е противоречието ли? Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо, от която вече е снета комунистическата забрана: "Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби". Не виждате ли проблема? Или Левски се е объркал и ще трябва да се каже публично, че не всичките му думи са пророчески. Или пък цар Александър II не ни е точно освободил (помните, че титлата "освободител" му е дадена заради руските крепостни, които към онова време са били доста по-несвободни от нашите селяни).
Не искам да влизам в русофобски дискурс, нямам амбиции за кариера в структури на НАТО или другаде. Признателността към Русия си е факт, с който нямам проблем. Просто ми се вижда тъжно да се самозалъгваме, при това навръх националния ни празник. На 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да ни касае: две империи са сключили мирен договор, на който днес се радваме. При подписването на договора, доколкото знам, не е присъствал нито един етнически българин, а от самия договор не е произтекло признаването на българската държава. Това е станало една година по-късно, на Берлинския конгрес - май пак без участието на българи. Е, няма да Ви агитирам да честваме този конгрес, знам, че не го обичаме, макар че именно той е направил възможно тогавашното ни княжество.
Датата 16 април 1879 година
А ако говорим за начало на държавата ни, вън от съмнение е, че то настъпва с приемането на Търновската конституция, гласувана единодушно през сълзи и прегръдки на великата дата 16 април 1879 година. Ако уважавахме нашите институции, държавност, самостоятелност - това щеше да бъде националният ни празник. Той, впрочем, би ни обединил отвъд глупавото противопоставяне между русофили и русофоби, което ни разделя и до днес.
Не казвам, че 3 март не заслужава да се празнува примерно като ден на православната дружба или нещо подобно. Защото, както знаете, освен Русия във войната участват и православните Сърбия, Румъния и Черна гора. Но един национален празник трябва да тръгва от нас, от нашите усилия и нашите независими институции. Просто не разбирам защо това елементарно нещо е толкова трудно - вероятно отношението ни към историята е твърде идеологическо. И всяко нещо, което се постави под съмнение, незабавно ти навлича гнева на майсторите на ритуала.
Бленуванията по Санстефанска България
Ние предпочитаме да си мечтаем за неосъщественото. Ако бяхме запазили Санстефанските територии, ако имахме излаз на Бяло море, ако Македония си беше наша... Тези мечтания ни струват до момента две национални катастрофи. Нещо повече: територията е нещо много разтегливо, тя винаги може да е по-голяма. Защо пък да не е до Адриатическо море, нали Симеон Великий е владял до там? А защо да не претендираме и за завоеванията на Крума Страшний по централната Европа? И понеже не можем да се оправим дори с тези реални територии, които имаме, хвърляме вината върху лошата участ, която ни е лишила от възможни, но неслучили се придобивки. Мечтаейки за Санстефанска България, ние си намираме повод да мразим сегашната си реална родина.
Когато полагаш своята национална идентичност върху количествени характеристики, а не върху идеални ценности, тя е по определение нестабилна. Под еди колко си квадратни километра няма българска идентичност. Не сме щастливи, ако не печелим поне еди колко си евро на месец... Подобна идентичност е обречена да се люшка от хипер-гордост към мега-срам и обратно.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
49 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Въпреки 45-те коментара, и така е ясно че 16.04.1879 произлиза от 03.03.1878 така че няма място за "защо"!!!
Тези противоречия могат да се обяснят с това, че споменът за робството е жив, а мисълта за свободата е плашеща. Бедният народ, каквито и ценности да поддържа в националното си самосъзнание, винаги иска материалните блага да са достъпни, да има сигурност в бъдещето, да не му се налага да емигрира, за да има работа, осигуровки и пенсия.
15. Дичев внушава на българите своите комплекси, че „полагат своята национална идентичност върху количествени характеристики, а не върху идеални ценности”, …както било при соца? :) Пробутва евразийската опорна точка, че националната им идентичност е нестабилна. Разбрахме вече, че за европеиста Дичев НАТО е „русофобия”, излиза, че и ЕС. Дичев изпитва „мега-срам” и се счита с „обречена идентичност”, а живее на пъпа на света?! Земя, море, планини, слънце колко щеш. Под краката му газ, нефт, уран, злато бол. Кефне ли му, ходи си на „3 морета”, даже из целия свят. И пак недоволства!? :)
14. Ген.-консулът на Одрин Леонтиев се смята за „голям познавач на българите”, при чийто Екзарх в празнични дни ген. Игнатиев се отбивал само при нужда „в цивилни дрехи, както при всеки турски дервиш“, докато при фанариотския патриарх „отивал в параден мундир, с ордени и огромна свита”. Леонтиев смята, че византинизмът на „третият Рим” (Русия) се крепи на самодържавието и православието, чрез което Русия владее „славяните”. Не териториално в себе си, защото „славяните” са приносители на вредния европейски антидържавен буржоазно-либерален демократизъм и национализъм и могат да взривят Русия.
13. Дичев не възразявал 3 март да е поне „ден на православната дружба или нещо подобно” - заради Сърбия, Румъния и Черна гора. „Нещо подобно” ще да е без православна Украйна, но с католическа Полша, лютеранска Финландия, протестантска Естония и т.н. И „татари” участваха - българите-мюсулмани, както пише Раковски, които от К. Кайнарджа бяха произведени в „татари”, докато българите-християни – в „малоруси”. Вместо да импровизира, Дичев да беше си признал, че е почитател на православната политическа философия на проф. Константин Леонтиев, чийто продължител в диво състояние е евразиецът Дугин.
12. Дичев разсейва публиката с Търновската конституция, впрочем монархическа, а от 1908 и Царска, поругана от враговете ни. По-полезно ще е Дичев да обясни на студентите си въпроса, на който е отговорено преди повече от 1 век: Защо държава, считана в Европа за по-деспотична и от Осм. империя, наложи в България най-либералната в Европа конституция? Експериментирала го е преди нас в Полша. Дай либерално устройство на народ, бил дълго време без държавност, за да го хвърлиш в междуособни борби, та по-лесно да го владееш с русофилските си храненици. Който не е съгласен, естествено е „русофоб”.
11. Дичев, вероятно „без да иска”, е открил някаква връзка между НАТО и „русофобията”, т.е. „страха от Русия” или както той си го разбира този русофилски принос към българското словесно богатство. Не знае ли Дичев, че НАТО е военно-политическият съюз на Европейския съюз, та „без да иска” класифицира европейците като „русофоби”? На това ли учи Дичев студентите си? Кой ли знае тогава на какво ги учат Буруджиева и други „европеисти” от университетското гнeздo нa чepвeни влeчуги!?