Човешката природа е подчинена на 5 неотменими закона

Човешката природа, вероятно, се подчинява на някои неотменими закони, както и природата в цялост, смята списание "The New Scientist". Многогодишни наблюдения и изследвания водят именно до този извод, макар той да не се харесва на тези, които отхвърлят идеята за "управляемост" на човека против неговата воля.

В статията се изброяват пет закона, на които се подчинява човешката природа и които най-често се проявяват в поведението на хората.

Законът на Паркинсон, формулиран през 1955 година, гласи: "Всяка работа се разраства толкова, че да запълни времето, отпуснато за свършването ѝ". Авторът на закона е държавният служител и историк Сирил Норткот Паркинсон, който е подкрепил изводите си със статистически данни. По-късно те бяха обогатени от математиците.

Освен това Паркинсон твърди, че времето, отделено за организиране на обсъждането на даден въпрос, е обратно пропорционално на неговата важност, а също така е изчислил, че комисия с численост 19.9-22.4 души е напълно неработоспособна. Числото зад десетичната точка показва частичното присъствие, тоест на тези, които са поседели и са си отишли.

"Синдромът на студента" отразява навика на човек да се захваща за работата в последния възможен момент преди срока за предаването ѝ. Някои специалисти по мениджмънт препоръчват да не се заделя много време на конкретни проекти, защото служителите все едно ще отлагат работата до последно.

Авторите на статията съветват времето да бъде пресмятано по шеговития закон на Хофщатер: "Работата винаги отнема повече време, отколкото сме разчели, дори ако вземете под внимание Закона на Хофщетер".

Принципът на Парето в най-общи линии звучи така: "20% от усилията дават 80% от резултата, а останалите 80% от усилията – 20% от резултата". Това съотношение действа в много сфери. Така в повечето страни 80% от имуществото принадлежи на 20% от населението, а в повечето системи 80% от събитията се предизвикват от 20% от възможните причини.

Частните компании често използват принципа на Парето като основополагащ: например за себе си да задържим най-важните 20% от работата, за да вземем 80% от възнаграждението за нея.

Хипотезата на Брюс Салем гласи, че инженерното образование е благоприятна почва за убеждението, че светът е сътворен от Бог. Тази хипотеза не е доказана, но изследователите Диего Гамберт и Стефан Херцог са демонстрирали, че хора с инженерно образование са по-склонни към религиозност, отколкото възпитаниците на други висши учебни заведения. Отправна точка за учените станало наблюдението, че инженерите преобладават в ислямските екстремистки организации, отбелязва списанието.

Законът на Мейс-Гаро се отнася до благоприятните прогнози на футуролозите. Ако един футуролог обещава скорошни чудеса в науката и техниката, като посочва конкретна дата, то обикновено тази дата е около предполагаемите последни години от живота му или около 70-годишнината му, гласи законът.