Пандемията показа границите на науката

Финансовата криза от 2008 г. накара хората да открият пределите на икономиката. Пандемията от Covid-19 рискува да има същия ефект по отношение на науката и лекарите.

Откакто избухна заразата, гражданите се борят да получат ясни отговори на някои базови въпроси. Вземете например маските: Световната здравна организация заяви в началото, че няма никакъв смисъл здрави хора да бъдат насърчавани да ги носят. Сега обаче повечето лекари са съгласни, че масовото носене на маски е добра идея.

Имаше също така объркване около ограничителните мерки: Учените във Великобритания седмици наред спориха заслужава ли си бизнесът да спре и хората да бъдат държани у дома – разправия, която вероятно е струвала живота на много хора в страната. А сега, когато пандемията в Италия затихва, се засилва дебатът между лекарите и специалистите по обществено здраве там за това дали вирусът е загубил силата си или си остава все така смъртоносен.

Тези спорове са нормални, тъй като имаме насреща нов коронавирус, който свари повечето здравни системи в западния свят неподготвени. Междувременно учените по цял свят се надпреварват да споделят данни, а редица компании ускориха работата по изнамиране на ваксина, която може да се окаже една от най-бързо разработените в човешката история.

И въпреки това, пандемията ни напомни, че науката – и по-специално медицината – има предели. Последните няколко месеца по някакъв начин ни напомниха за кризата от 2008 г., когато икономистите се бориха в търсене на верния отговор на финансовия срив.

Академичната общност тогава се разцепи между онези, които казваха, че американското правителство трябва да спаси всички големи банки, и другите, които казваха, че Lehman Brothers трябва да бъде оставена да банкрутира. Противоречията в Европа се фокусираха около въпроса трябва ли страните да въвеждат строги икономии или да поддържат огромни бюджетни дефицити. Тези разделения и свързаните с тях политически грешки подкопаха авторитета на икономистите в очите на широката публика.

Сравненията с 2008 г. са уместни, тъй като икономистите се чувстват сравнително добре по време на сегашната пандемия. Вярно е, че идеята за това как пандемията ще бъде последвана от бързо V-образно възстановяване, в началото имаше някаква подкрепа, включително от Европейската централна банка и британското финансово министерство. Тази хипотеза обаче загуби почва и вместо това се готвим за по-продължителен и дълбок спад.

Икономистите обаче бързо постигнаха консенсус, че правителствата и централните банки трябва да разширят фискалната и монетарната политика и насърчат търсенето, след като ограничителните мерки прекършиха икономическата активност. Регулаторите също действаха бързо, предоставяйки на банките по-голяма гъвкавост, за да продължат да кредитират компании и частни лица. Макар че е рано за прогнози, цялостното впечатление е за икономиката е, че професионалната и академичната общност не е оставила финансовата криза да мине напразно, а извлякла поуки.

От друга страна, учените и лекарите неуспешно се борят да постигнат единно послание към публиката. Това не означава, че се провалят да изпълнят дълга си. Тъкмо обратното. Професионалистите от здравеопазването са истинските герои на тази криза, рискувайки своя живот, за да предпазят всички нас. Но по редица въпроси – от този за сдържането на вируса до предписването на ефективни методи на лечение – виждаме как някои учени и лекари стигат до заключения, които останалите незабавно опровергават. (Един от примерите е спорът за ефикасността на хидроксихлорохина.) Всичко това засилва чувството за паника и объркване сред обикновените хора.

Често казват, че икономиката не е наука, защото икономистите трудно могат да правят твърди прогнози. Както показва пандемията, дори природните науки се затрудняват, когато се сблъскат с нов феномен. Проучванията не дават незабавни отговори. Учените, лекарите и специалистите по обществено здравеопазване не бива да се страхуват да кажат ясно колко много все още не знаят.