І-ІV блок станаха донори на унгарската АЕЦ "Пакш"

За демонтажа им досега са изхарчени 200 млн. евро, още 100 млн. евро ще струва нарязването на реакторите

І-ІV блок станаха донори на унгарската АЕЦ "Пакш"

Оборудване от затворените четири малки реактора ВВЕР-440 на АЕЦ "Козлодуй" като част от изискването за членство на България в ЕС  продължава своя живот в унгарската АЕЦ "Пакш". В дейностите по извеждането на блоковете от експлоатация досега са изхарчени около 200 млн. евро от създадения специално за целта от ЕК Международен фонд "Кодлодуй" (МФК), още 100 млн. евро предстои да се дадат за нарязването на самите реактори, но от МФК са финансирани още редица проекти за намаляване на обемите на ниско и средно радиоактивните отпадъци, произвеждани от ядрената централа, и тяхното погребване. Големите разходи по управлението на ядрените отпадъци обаче предстоят, каза председателят на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО) Дилян Петров пред журналисти.

ДПРАО се занимава с дейностите по извеждане от експлоатация на четирите малки реактора, стопанисва сегашното хранилище за ниско радиоактивни отпадъци край Нови хан, което обаче предстои да бъде затворено, а съхраняващите се в момента там РАО ще се преместят в новото хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, което предстои да се изгради на площадка край АЕЦ "Козлодуй" и да заработи през 2021 г. В това хранилище ще влизат и всички отпадъци от затворените ВВЕР-440, чието остатъчно ядрено гориво вече е прехвърлено в специалните цехове за целта в АЕЦ "Козлодуй", както и бъдещите ниско и средно радиоактивни отпадъци – дрехи, ръкавици, инструменти и дребно оборудване, от все още работещите V и VІ блок.

Процедурата по демонтажа на четирите спрени блока е на финала си - почти целите машинни зали са почистени, каза Дилян Петров. Онова оборудване от тях, което е било в проектна годност и не е било облъчено, е продадено на търгове. Така например аварийни дизелови агрегати, които са работили едва 200 часа, вече са инсталирани в АЕЦ "Пакш". Унгарската централа проявява интерес и към друго основно оборудване от затворените блокове, допълни шефът на ДПРАО. По думите му досега предприятието е изкарало 15 млн. лв. от продажба на черни метали от блоковете, които са реализирани като скрап през Софийската стокова борса. Парите отиват за дейностите на държавното дружество.

След като малките реакторите са освободени от допълнителните елементи и са изпразнени от горивото, предстои тяхното нарязване. В момента се провежда процедура по търсене на компания, която да извърши тези дейности. Определена е шорт листа, от която на по-късен етап ще се избере изпълнителят. 

Самото рязане на реакторите обаче ще започне най-рано след три години. Преди това те ще се изследват с 3D сканиране, за да се определи замърсяването им, което пък ще определи метода, по който ще стане нарязването. Намеренията на ДПРАО са са използва комбиниран подход и когато може - да се прилагат по-конвенционални методи, за да не се оскъпява много процесът, разчетен към момента на около 100 млн. евро.

В средата на 2017 г. трябва да заработят две нови съоръжения в АЕЦ "Козлодуй", които ще доведат до значително намаляване на обемите на получаваните средно и ниско активни ядрени отпадъци. Едното от тях е цехът за раздробяване на остатъците от малките блокове и тяхната дезактивация. Той струва 22 млн. евро. Другото е т.нар. Плазмотрон, чиято цена е 30 млн. евро, изпълнява се от испанската “Ибердрола” и белгийската “Белгопроцес” и беше застрашен от спиране на европарите заради неосигурено съфинансиране. В Плазмотрона ще се горят по-слабите РАО, за да се намали сто пъти обемът им преди погребването им в бъдещото национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци (НХРАО) за период от 300 години.

Въпросното НХРАО, което ще е край АЕЦ "Колзлодуй", трябваше да стане готово през 2015 г., но обжалването на проекта от екоорганизации и провеждането на обществени обсъждания го забави значително. Новият пусков срок е 2021 г., като преди дни мина публичното обсъждане на проекта в румънския град Крайова. Чака се одобрение на оценката за въздействие върху околната среда от страна на екоминистерството. За строежа на приповърхностното хранилище е избран изпълнителят. Още през 2013 г. от МФК отпуснаха 72 млн. евро за реализацията на първия етап от проекта, но забавянето му е довело до оскъпяване, което се изчислява от ДПРАО на 5-6 на сто.  По думите на Дилян Петков сега трябва да се иска разрешение от МФК за повишаване на цената, за да се сключи договор с избрания строител, който е консорциум, воден от германската фирма "Нюкем технолоджи", която построи и хранилището за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй". Одобряването на допълнителните пари трябва да стане на среща на донорите на МФК на 26 юни, каза Дилян Петков.

Той коментира, че далеч по-сложен е проблемът с управлението на високо радиоактивните отпадъци след преработката на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй", които в момента се съхраняват в Русия. Съгласно споразумението с Москва произведените от българската ядрена централа до 1989 г. количества отработено ядрено гориво (ОЯГ) остават на руска територия, но генерираните след това обеми след преработката им в остъклени отпадъци трябва да се връщат у нас. Кога реално ще започне обратното извозване на тези отпадъци не се знае, но на първо време се предвижда те да се складират в цеха за сухо съхранение на ОЯГ, докато се построи специално хранилище за тях у нас или се извозват в трангранично, каквито са изискванията на европейска директива.

Дилян Петков заяви, че ДПРАО вече е изготвило два доклада за избор на площадки за дълбокогеоложко съхранение на остъклените високорадиоактивни отпадъци в Северна България, които трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?