1. Макроикономическа стабилност и широко разбирателство по ключови въпроси на икономическата политика.

Съществува консенсус между основните политически сили по отношение на членството в НАТО и ЕС, както и що се отнася до посоката на икономическите реформи и ключовите въпроси на икономическата политика. Идеята за запазване на валутния борд намира широка подкрепа сред българското общество и икономическите експерти.

България постигна растеж на БВП от 4.00% през 2001 г. Това е един много добър резултат на фона на негативните тенденции в световната икономика, като оказва положително влияние на външнотърговския обем на страната. През 2001 г. бяха постигнати рекордно високи нива на чужди инвестиции: 20.4% от БВП. Растежа се наблюдава както в сферата на услугите, така и в индустриалния сектор. Доброто представяне на българската икономика се запази и през 2002 г., 3.2% растеж за първата четвърт на годината. В бюджета за 2002 г. е заложен растеж от 4.00%. Растежът би трябвало да се ускори през втората и третата четвърт в резултата на едновременния ефект на няколко фактора: нарастване на промишленото производство през втората четвърт с до 8% в сравнение с предходната година, нарастване на приходите от туризма с 15-20% в сравнение с предходната година, очаквания значителен ръст на селскостопанското производство и положителните перспективи за развитие на бизнеса.

Инфлацията се запази на средни нива през 2001 г. - 4.8% към края на годината. Тази тенденция се запази и през първата половина на 2002 г., въпреки първоначалният скок в резултат на увеличението на административните такси, премахването на изключения от ДДС и повишаването на акцизите.

Ръста на безработицата постепенно спадаше. Средно за 2001 г. безработицата беше с 3.4% по-ниска в сравнение с 2000 г. Този процес се запази и през 2002 г. и до м. юли безработицата беше 17.09%, което е все още доста високо ниво. Нивото на икономическа активност също се подобри като през декември 2001 г. достигна 48.1%, в сравнение с 47.5% през декември 2000 г. До юни 2002 г. икономическата активност достигна 50.3%. Правителството взема активни мерки за увеличаване на трудовата заетост: нов закон стимулиращ трудовата заетост беше приет в началото на 2002 г. заедно с National Plan for Action on Employment. В същото време се наблюдава и увеличаване на трудовата продуктивност (с 5.1% през 2001 в сравнение с 2000), което е по-високо от увеличението на заплатите ( с 3% за същия период). Това повиши конкурентно способността на българската икономика в действителен смисъл.

Правителството спазва строга финансова дисциплина. Бюджетният дефицит за 2001 г. беше 0.9% от БВП. Рестриктивната фискална политика беше запазена и през 2002 г. и предвиденият бюджетен дефицит е 0.8% от БВП. Бюджетната политика е ясна и предвидима: беше изработена три-годишна бюджетна прогноза и бяха взети мерки за подобряване на бюджетния процес (изпреварване на времевата рамка и въвеждане на програмно бюджетиране)

Брутният външен дълг (държавен и частен) запази трайна тенденция на намаляване - от 78.4% от БВП преди година до 73.5% от БВП през май 2002. Външният държавен дълг също намалява (от 67.0% през средата на 2001 до 53.4% от БВП през май 2002 г.) и структурата му се подобрява. В допълнение на това, общите задължения на правителството (външни и вътрешни) са намалели от 73% през май 2001 до 59.2% през май 2002 г. България вече отговаря на този критерии от Маастрихт. През есента на 2001 беше издадена първата българска еврооблигация и през март 2002 г. беше извършена подмяна на външния дълг - т.е. част от брейди облигациите беше заменена с глобални облигации. Управлението на вътрешния дълг също се подобри: бяха издадени държавни ценни книжа с 7 годишен падеж и предстои издаването на държавни ценни книжа с 10 годишен падеж.

В резултат на влошаващото се състояние на световната икономика, търсенето на български стоки намаля и дефицита в текущата сметка леко се увеличи до USD 828 мил. (6.1% от БВП) до края на 2001. Този дефицит обаче беше изцяло покрит от нетните постъпления във финансовата сметка. Увеличените постъпления от туристически услуги (USD 1.2 млрд. за 2001) имаше положителен ефект върху текущата сметка. Възходящото развитие на туристическия сектор продължи и през 2002 въпреки световната стагнация. Тази година се очакват още по високи приходи - USD 1.32 млрд. - 1.5 млрд. Очакваните чужди инвестиции (на зелено и чрез приватизация) - около USD 1 млад. ще покрият дефицита в текущата сметка.

FX резервите на БНБ достигнаха рекордно високи нива от почти 8 млрд. лева до края на 2001 г. тази тенденция се запази и през текущата година и до април се наблюдава увеличение на резерва с 8.1% в сравнение с предходната година.

Чуждите инвестиции на зелено показаха постоянно нарастване и за 2001 са USD 670 млн. Приходите от приватизация през 2001 бяха доста ниски в сравнение с 2000 поради политическите промени през юни-юли миналата година. Инвестиционният процес постепенно се засили през 2002 и потока от чужди инвестиции за април и май (все още няма данни за юни и юли) е повече от 2 пъти по-голям сравнен със същия период на предходната година.

Амбициозната икономическа програма на правителството получи положителна оценка и кредитния рейтинг на страната беше увеличаван с по едно ниво на няколко пъти до края на 2001 (до BB- от Standard&Poor’s, B+ от Fitch IBCA и B1 от Moody’s). Международните финансови институции също подкрепиха българската икономическа политика: международния валутен фонд одобри две годишно stand by споразумение на стойност SRD 250 млн.; Световната банка одобри стратегия за подкрепа на обща стойност USD 750 млн.; Европейската банка за възстановяване и развитие стартира програма на стойност USD 500 млн. за финансиране на частния сектор. Успешното пласиране на еврооблигациите и издаването на глобални облигации укрепи интереса на чуждите инвеститори в инструментите за дълга използвани от България.

В общи линии, макроикономическата стабилност на България е постоянна; създадена е ясна и предвидима среда за икономическа инициатива.