700 000 лв. платени на Лувъра, за да постави наши експонати в коридор

Служебният министър на културата Велислав Минеков съобщи във вторник за нецелесъобразно по думите му изразходване на средства за първата българска изложба в Лувъра през 2015 година.

Изложбата, наречена "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", беше открита през април 2015 г., когато министър на културата бе Вежди Рашидов.

За първи път нашите съкровища са показани във Вашингтон през 1974 г. и това е първият опит да покажем нашата история и минало, което води до невероятен успех, но успехът има своето финансово изражение, обясни Минеков.

По думите му изложбата през 1974 г. носи на България близо пет милиона долара в онези години. "След този успех започва показване на нашите съкровища по целия свят - навсякъде, където е възможно, няколко пъти във Великобритания, в Германия, Италия, Токио. И всеки път това е носило огромни приходи", добави Минеков.

През 2015 г. за първи път ние плащаме, за да представим нашето културно наследство - такова нещо никога не се е случвало, заяви министърът.

България плаща на Лувъра близо 700 хиляди лева, за да бъдат поставени експонатите в един нещастен коридор, обяви Минеков.

По думите му, за да бъде събитието отразено подобаващо, са поети разходите на български журналисти, които да опишат случая като величав и съществен - без да бъдат запознати, че държавата е платила за "това наше щастие".

"Разходите (за пътуващите журналисти), които съм установил до момента, са близо 20 хиляди лева. За съжаление, едни журналисти са били по-любими от други, което се вижда от цената на техните пътни дневни. Едни са настроени за 2000 лева, а други - само за 246", каза министърът.

"Няма да разреша подобно излагане на нашите културни ценности по този начин, тъй като това е наистина щета. Може би е добре да има някакъв музеен обмен", коментира още Минеков, цитиран от БТА.

Министърът на културата разкри и информация за нови нередности, извършени при реставрация на културни обекти, давайки за пример паметника на Александър II. Извършилият реставрацията не е бил вписан в Регистъра на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация на културни ценности, което е сериозно нарушение на Закона за културното наследство.

Проф. Минеков заяви още, че е заварил ръководеното от него ведомство в тежко финансово състояние. "Министерството на културата е буквално обрано до дъно още през май месец, а всеки ден идват проекти за културни събития. Нямаме финансова сила за организирането им", посочи той, цитиран от БГНЕС.

Служебният министър отговори на писмо от Камарата на строителите, с което тя отхвърля обвиненията му за некачествени ремонти на паметници на културата. Според Минеков в становището на Строителната камата има "няколко странни тези".

"Първо - за средствата, които са изразходвани, съобразно волята на дарителя. В това писмо никъде не се споменава какви точно са средствата, които са изразходвани за ремонта, наречен реставрация, какво е получено от този загадъчен дарител и какво е финансирано допълнително - дали от общината, дали от самата Камара, как е взето решението за финансиране. Човекът, който е финансирал, ако го е финансирал наистина, е в санкционния списък на САЩ и е заподозрян като участник в организирана престъпна група. Нормално ли е в България да приемем подобни средства, независимо от добрите намерения?", запита проф. Минеков.

Министърът на културата обяви, че проверява документи, в които има съмнения за редица нередности, извършени от високопоставен служител в неговото ведомство, и обеща да даде повече подробности за случая след няколко дни, когато има всички доказателства.

Проф. Минеков засегна за пореден път казуса с БНТ, след размяната на взаимни упреци и обвинения между него и генералния директор Емил Кошлуков, настоявайки за промени в Закона за радиото и телевизията. "Очаквам отговор от СЕМ за нарушеното ми право на отговор в националната телевизия", каза министър Минеков.

Той вече дори не очаква да получи такова право след случилото се в съвета и вчерашната оставка на Ивелина Димитрова, и затова подготвя писмо по казуса, което ще бъде изпратено до Европейската комисия, държавния департамент на САЩ, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и "Репортери без граници".

Министърът изрази и тревога по отношение на избора на директори за културните институти и заяви, че с екипа му ще започнат обсъждане и изработване на нова методика за това, тъй като досега това е ставало предимно "по приятелска линия".

Нов директор на Националния институт за недвижимо културно наследство

Архитект Петър Петров е новият директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, представен на днешния брифинг от министъра на културата.

По думите на Минеков това е нова страница по отношение на института. "Този институт страдаше по отношение на своето състояние, по отношение на многобройните специалисти, които бяха там, по отношение на своя сграден фонд и невъзможност за работа", обясни той.

"Осигуряваме сграден фонд, преговаряме с кметството и с господин Трайчо Трайков за сградата на нотариата. Допълнително ще търсим възможности включително и в наши обекти, каквато е сградата при КАТ, която трябваше да бъде изцяло в полза на института, и възстановяване на сградата на "Дондуков". Търсят се възможности и за архива, който е наистина огромен и трябва да намери своето постоянно място", каза министърът.

Институтът ще отговори на очакванията на обществеността по най-важните и в момента проблемни моменти от неговата дейност, обяви Петров. На първо място, това е забавянето на преписките по съгласуване на внесените искания за намеси в културните ценности, каза той.

"На второ място, това са предприемане на адекватни мерки свързани с опазване на наследството. На трето място са промените в закона за културното наследство. Към настоящия момент има неприложими процедури, които са разписани в сегашния закон, но са много важни по отношение на начините за намеса в опазването на сградния фонд", обясни Петров.