Под половината българи са информирани за симптомите на инсулта, въпреки че почти всички го определят като много сериозно заболяване, сочат данните проучване на "Тренд" по поръчка на Съвета за мозъчно здраве. В същото време разпознаването на симптомите е ключово за навременното и успешно лечение, коментираха водещи специалисти в понеделник.

"Едно от най-големите предизвикателства при лечението на мозъчен инсулт е много малкият прозорец на възможности за действие. На практика след четвъртия час започват да настъпват необратими промени в мозъчната тъкан, ако до нея не достига кислород, а след шестия час стават дефинитивни. Чисто технологично инсултът се лекува лесно: може да се сложи лекарство, което разтваря тромба или да се влезе в съдовете и да се извади този тромб, който нарушава кръвообращението. Огромният проблем е как да се влезе в този малък прозорец на възможностите – някой да види, че на човек му става лошо, да разпознае симптомите, да сигнализира, да се организира транспрот, да се достигне до подходящо лечебно заведение и екипите там да се организират и да проведат най-доброто за конкретния пациент лечение. Затова широкото познаване на симптомите е жизнено важно", посочи проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация "Съвет за мозъчно здраве" и председател на Българското дружество по неврохирургия .

Той цитира данните от проучването, според които едва 13% заявяват, че са напълно информирани за симптомите, което е нищожен дял. Някаква степен на информираност заявяват около 35% от анкетираните 1000 души. "Тоест тези две групи, които горе-долу имат някаква информация, са под 50%. Това е абсолютно недостатъчно и всъщност всички ние трябва да си дадем сметка, че имаме огромна работа, която трябва да бъде свършена, ако искаме наистина да имаме по добри резултати при лечение на инсулт", каза Габровски.

Проучването показва, че във възрастовата група до 40 години се отчитат най ниските проценти на информираност по отношение на инсулта.

"Съвсем естествено е младите хора да не се интересуват от инсулт. Съвсем естествено е младите хора по принцип да не се интересуват толкова от заболявания, но шансът, когато получите инсулт около вас да има млад човек, е много висок. Затова точно на младите хора би трябвало да разчитаме най много да разпознаят първите белези, да реагират веднага, адекватно да организират транспорт, да звъннат на спешна помощ, изобщо да задействат целия цикъл, който да ви даде шанс да оцелеете. Тоест именно в тази група ще трябва да се работи най много, тъй като това ще са хората, на които ние най много разчитаме", посочи Габровски.

Проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в столичната Първа МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" коментира, че опитът, който можем да заимстваме от подобни на нас държави от Европа е, че таргетните групи за обучение относно симптомите на инсулт са детски градини и тийнейджъри в училище. "Защото това са хората, които обучени отсега, могат да пренасят тези си познания през целия си живот. И всъщност се оказва, че една немалка част, които се обаждат по телефона, са внуци и ученици, които се гледат от възрастните хора или пък така или иначе контактуват с тях", каза проф. Масларов. По думите му обучението на децата в детските градини в училищата може да става в часа на класния ръководител, като се ползват включително анимационни филмчета.

По думите му все повече се налага въпросът колко инсулта си предотвратил, а не колко инсулта си излекувал.

Той изнесе данни, че през 2024 г. броят на инсултите в България е малко над 45 000 и почти 4.5% от тях са лекувани с тромболиза, а делът на тромбектомии е под 1%.

Той съобщи, че в страната ни вече се прилага нова терапия за разтваряне на тромба при инсулт, която се прилага в продължение на една минута, а не както досега използваната техника – повече от един час. Проф. Габровски уточни, че тя се прилага в поне 10 центъра за лечение на инсулт в страната. "Това е нов препарат, който отскоро е на световния пазар и ние за щастие го имаме и в България. Ако с предишния препарат трябваше пациентът да лежи в продължение на един час и да видим ще има ли ефект или няма ефект, сега в много по-кратък срок може да се види дали постигаме това, което искаме. Това са съществени предимства", посочи Габровски.

За съжаление обаче хората в страната нямат равен достъп до съвременно лечение на инсулт. "Докато София, Пловдив и Варна разполагат с доста модерни неврологични отделения, възможностите за лечение на инсулт и други неврологични заболявания в малките населени места, за съжаление, поради затруднен достъп е ограничен. Много пациенти са принудени да пътуват стотици километри за консултация, диагностика или терапия, което забавя лечението и влошава прогнозата ", каза проф. Габровски. Той допълни, че бъдещето на медицината е в предоставянето на така наречените интегрални услуги, където пациентът получава цялата необходима грижа в рамките на едно лечебно заведение.

Той акцентира и на необходимостта от центрове за рехабилитация и продължителни грижи за хора преживели инсулт и черепно-мозъчни травми.