Абеномика: японският премиер има план за благоденстваща и патриотична Япония

Когато Шиндзо Абе се оттегли след само година като министър-председател през септември 2007 г., той бе осмян от избирателите, сломен от хронична болест и преследван от неумението, което е като проклятие за японските лидери в последно време. Днес, още не навършил пет месеца от втория си мандат, Абе изглежда като нов човек. Той постави Япония в режим на "Абеномика" - смесица от мерки за изкуствена инфлация, държавни разходи и стратегия за растеж, целяща да извади икономиката от застоя, който я сковава от вече повече от две десетилетия.

Той увеличи властта на някога страховитата японска бюрокрация, за да стане правителството отново силно. След като си върна собственото здраве, той набеляза програма за промяна на геополитическия имидж и конституцията, целяща да върне Япония на полагащото ѝ се според Абе място на световна сила.

Премиерът наелектризира една страна, която загуби доверие в политическата си класа. Откакто бе избран, фондовият пазар нарасна с 55 процента. Потреблението тласна растежа през първото тримесечие до 3,5 процента на годишна база. Рейтингът на Абе е над 70 процента (в сравнение с около 30 процента в края на първия му мандат). Неговата Либерално-демократическа партия е готова да триумфира на изборите за горна камара на парламента през юли. С мнозинства и в двете камари той би трябвало да може свободно да прокарва закони.

Изваждането на Япония от икономическия спад е нелека задача. След две загубени десетилетия номиналният брутен вътрешен продукт на страната е същият като през 1991 г., а японският борсов индекс Никей, дори и въпреки растежа в последно време, е на едва една трета от равнището спрямо своя пик. Върху намаляващата работна сила в страната тежи бремето от цената на издръжката на все по-големия брой възрастни хора. Обществото се е затворило в себе си, а компаниите са загубили иновативната си сила.

Абе не е първият политик, обещал да съживи Япония - страната на изгряващото слънце преживя твърде много фалшиви зори - а новият му модел все още трябва да се докаже. Но дори и плановете му да се окажат само на половина успешни, той със сигурност ще бъде причислен към великите министър-председатели.

Поводът да се мисли, че този път ще бъде различно, е Китай. Икономическият упадък донесе нова реалност в Япония, когато през 2010 г. Китай я избута от позицията на втората най-голяма икономика в света. Пекин набра увереност и започна да показва мускули във водите около китайското крайбрежие и влезе в директен спор с Япония заради островите Сенкаку/Дяоюй. По-рано този месец китайският официоз "Женминжибао" дори оспори японския суверенитет върху о-в Окинава.

Абе смята, че справянето с предизвикателството, отправено от Китай означава отърсване от апатията и пасивността, на които Япония е в плен от толкова дълго време. За да обяснят колко амбициозен е планът му, неговите хора привеждат лозунга от ерата Мейджи "фукоку кьохей" ("направи страната богата, направи армията силна"). Само богата Япония може да си позволи да се защитава. Само ако може да се защитава, ще може да се изправи срещу Китай - и наравно с това да не се превърне във васал на основния си съюзник, САЩ. Със своите бюджетни стимули и отслабване на валутата Абеномиката звучи като някаква икономическа доктрина; в действителност в нея става дума поне също толкова и за национална сигурност.

Може би именно затова Абе управлява с такава енергичност. Още в първите си седмици на поста той бе обявил допълнително държавно финансиране в размер на 10,3 трилиона йени (около 100 милиарда долара). Премиерът назначи нов управител на централната банка "Банк ъв Джапан" (Bank of Japan), който обеща да налива още средства във финансовата система. Това, доколкото води до отслабване на йената, ще повиши износа. Ако прогони призрака на дефлацията, може да стимулира и потреблението.

Но с печатане на пари може да се постигне само толкова, а равнището на държавния дълг от 240 процента от БВП поставя ограничение върху новите държавни разходи, които Япония може да си позволи. Затова, за да промени дългосрочния потенциал на икономиката, Абе трябва да извърши третата, структурна, част от плана си. Засега той създаде пет комисии, натоварени със задачата да стимулират дълбоки реформи, ориентирани към намаляване на данъците, особено за хората с по-високи доходи, като начин да се насърчат бизнес инвестициите и да се стабилизира икономиката.

През февруари той изненада дори и поддръжниците си като присъедини Япония към Транстихоокеанското стратегическо и икономическо партньорство - регионално търговско споразумение, обещаващо да принуди защитени отрасли като селското стопанство да се отворят.

Никой не би могъл да възрази срещу една по-просперираща Япония, която би станала източник на глобално търсене. Една патриотично настроена Япония, която е преобразувала своите "сили за самоотбрана" в редовна армия точно както всяка друга страна, ще допринесе за сигурността в Североизточна Азия. И въпреки това тези, които помнят първия катастрофален мандат на Абе, продължават да имат две опасения.

Опасността в икономиката е, че той действа меко, както правеше и в миналото. Вече има слухове, че ако растежът през второто тримесечие е слаб, той ще отложи първото от две данъчни повишения върху потреблението, насрочени за 2014-2015 г. от страх да не се задуши възстановяването. Но едно забавяне ще остави Япония без средносрочен план за ограничаване на дълга и ще е сигнал за нежелание у Абе да взема трудни решения.

Опасенията са, че той ще се огъне пред лобитата, които се противопоставят на реформата. Земеделието, фармацевтиката и електроенергията са само някои от индустриите, които трябва да се отворят за конкуренция. Абе не трябва да бяга от конфронтация с тях, дори и това да значи, че ще трябва да се изправи срещу кръгове в собствената му партия.

Опасността навън е, че той действа прекалено твърдо, бъркайки национална гордост с разрушителен и изглеждащ назадничаво национализъм. Той е част от малцинство, което смята следвоенната "опека" на Америка за унижение. Неговите поддръжници настояват, че той се е научил, че омаловажаването на военновременната вина на Япония е неприемливо. И въпреки това той вече предизвика влошаване на отношенията с Китай и Южна Корея, като попита дали имперска Япония (на която дядо му помага да управлява Манджурия) настина е била агресор, и позволявайки на своя заместник да посети храма "Ясукуни", където се почитат видни военнопрестъпници наред с дадените от страната жертви по време на войната.

Говори се за цялостно преработване на либералните текстове в конституцията, които не са променяни, откакто Америка я дава на Япония през 1947 година. Абе рискува по този начин да подхрани регионални съперничества, което ще отслаби икономическия растеж, поставяйки под заплаха търговията.

Абе е прав в желанието си да събуди Япония. След изборите за горна камара той ще разполага с реален шанс да го стори. Начинът да се възстанови Япония е вниманието да се съсредоточи върху съживяването на икономиката, а не накрая да се стигне до ненужна война с Китай.

По БТА