АБВ подозира правителството в таен план за пенсионните фондове

Партията на Първанов обвинява Горанов за лоши условия по външния дълг

АБВ подозира правителството в таен план за пенсионните фондове

АБВ остро разкритикува финансовия министър Владислав Горанов за условията по външния дълг и поискаха отговор от него дали  има други планове за средствата в пенсионните фондове, които не са огласени пред обществото.

От партията искат публичен отговор на първо място защо Министерството на финансите реши да емитира наведнъж много по-голяма сума от това, което беше първоначално оповестено - индикациите бяха за около 1.75 млрд. евро сега и още 1-1.5млрд. през септември, а в действителност сега бяха емитирани 3.1 млрд. евро.

”Това е огромно по обем предлагане на дълг за нашата страна, което изненада инвестиционната общност и наложи по-високите нива на доходност. Какво стана с обещанията за прозрачност и предвидимост по отношение процесите за управление на държавния дълг?”, посочват от АБВ, която е коалиционен партньор в управлението.

От партията припомнят, че на 19 март  Министерството на финансите емитира наведнъж 3.1 млрд. евро на международните финансови пазари, с ”което постави рекорд в историята на България като емитент и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината”. Бяха емитирани три различни по срочност облигации с падежи след 7.12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%. Министерството на финансите определи резултата като успешен за България и е факт, че погледнато в исторически план нивата са много ниски, но въпреки това са с около 0.5% по-високи от това, което пазарът очакваше и това, което можеше да се постигне.

Според АБВ преди всичко и през септември ще действа програмата на Европейската централна банка по изкупуване на правителствени облигации, тоест международната обстановка и тогава ще бъде предвидима и благоприятна.

На следващо място  презаписването (тоест инвеститорският интерес, дефиниран като общия размер на подадените поръчки спрямо размера на емитирания дълг) на българските еврооблигации е по-малко от два пъти, което е несравнимо с постиганите презаписвания от 3, 5 и даже 10 пъти на емисии, предлагани от държави от региона със сравним с българския кредитен рейтинг, което показва, че инвестиционната общност е била изненадана от величината на обема, което е довело и до по-висока доходност.

Мнозина от сериозните финансисти са на мнение, че ако дългът беше взет на два пъти чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат по-изгодни условия. (0.5% на година може да не изглежда много, но като се имат предвид емитираните обеми и времето до падеж, в парично изражение това се равнява на над 100 млн. евро, които държавата, тоест данъкоплатците ще надплатят като лихви). Нещо повече, взимането на целия дълг сега наведнъж, въпреки че държавата няма нужда от всички тези средства в момента, означава, че за периода от сега до есента (когато по план трябваше да се емитира вторият транш) ще се плащат излишни лихви (които възлизат на още близо 40 млн. евро). Излиза, че от необяснимото (а може би умишлено?) ударно теглене на дълг държавата е ощетена с близо 150 млн. евро, смятат от АБВ.

На следващо място, доходностите по взетия дълг (определени от Министерството на финансите и синдиката от банки) бяха допълнително умишлено завишени, дори вземайки предвид по-големия обем. Доказателство за това е, че веднага след първоначалното предлагане на дълга, на вторичния пазар доходностите паднаха значително. От това се облагодетелстваха инвеститорите, на които беше разрешено да запишат от новия дълг от Министерството на финансите и синдиката от банки-поематели.

”И тук идва следващият много сериозен въпрос към министър Горанов”, посочват от АБВ.

”Защо по негово лично разпореждане не са били допуснати до участие в първичното предлагане най-големите български институционални инвеститори – пенсионните фондове, въпреки че те са пуснали поръчки за стотици милиони евро? Това означава, че на тях (а следователно и на милионите осигуряващи се в тях български граждани) не им е било позволено да инвестират в новия държавен дълг при изгодните първоначални условия, а са били пренебрегнати в полза на международни инвеститори. За българските пенсионни фондове единствената оставаща възможност е била да се опитат да закупят от новия дълг на вторичния пазар, но разбира се при по-високи нива, от което ощетени са бъдещите пенсионери, а облагодетелствани международните инвеститори”, посочват от партията.

С това се повтаря порочната практика, стартирана от Симеон Дянков, който през 2012 г. изобщо не допусна български инвеститори до участие в аукциона, на който бяха пласирани 950 млн. евро и отново ощети българските инвеститори, които се принудиха да купуват книжа на вторичния пазар при значително по-висока цена и съответно по-ниска доходност.

”Изключването на пенсионните фондове от министър Горанов, особено като се има предвид, че поръчки на други български инвеститори (банки и застрахователи) са били одобрени, поражда и следните допълнителни въпроси, на които министър Горанов дължи отговор. Има ли той други планове за средствата на фондовете, които не са огласени пред обществото? Продължават ли плановете за де факто национализация на индивидуалните партиди на хората? Има ли планове фондовете да бъдат принудени да инвестират парите на осигурените в правителствени инфраструктурни проекти с много по-висок риск и ниска доходност”, заявяват от АБВ.

Депутатите на партията подкрепиха в парламента ратификацията на споразумението за външния дълг, въпреки че месеци наред АБВ критикуваше това намерение. В резултат лидерът Георги Първанов подаде оставка, но предстои отново да поеме партията.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес