Адв. Екимджиев: Тайните арести са перверзно побългаряване на директива на ЕС

Михаил Екимджиев

Тайните арести са "пореден ярък пример за перверзно транспониране, за побългаряване на директива, чиято цел е да подобри, да оптимизира правото на процесуална защита". Това коментира правозащитникът адв. Михаил Екимджиев в четвъртък пред БНР.

Той обясни, че европейската директива позволява забавяне на уведомяването на роднините и близките на задържания, но само в изключителни случаи. Екимджиев показа, че споделя напълно мотивите от президентското вето върху тайните арести. Адвокатът отбеляза, че българският закон създава възможност прокуратурата да забрани уведомяването на близките на буквално всички арестанти.

"Начинът, по който директивата се транспонира в българския Наказателно-процесуален кодекс, създава предпоставки (тайният арест – б.р.) да се използва винаги по субективна преценка на наблюдаващия прокурор, а другото име на субективната преценка е произвол. Той може да задържи едно дете за 24 часа без да се уведомяват близките му по подозрение за извършено престъпление и затова той няма да носи никаква, подчертавам, никаква отговорност", каза Екимджиев.

Българският закон допуска за срок от 24 часа да не се допуска уведомяване на близките на задържания за това, че той се намира в ареста. В същото време обаче задържаният има право веднага да се свърже с адвокат. Според Екимджиев това не е достатъчно.

"Ще вляза в един задочен диалог с апологетите на промените. Слушах г-н (Цветан) Цветанов да казва: Какво толкова като няма да уведомяваме близките, нали той има право на адвокат, който адвокат веднага ще уведоми близките". Системно, при този тип задържания, не се уведомява задържаното лице за правото му на адвокат. То (лицето) бива държано, без да му се дава възможност да се свърже нито с близки, нито с адвокат", напомни адв. Екемджиев.

Юристът се присъедини към критиците и на антикорупционния закон, който дава огромни правомощия на антикорупционната комисия и създава възможност за конфискация на имущество на невинни хора. Според Екимджиев законът вече е обърнат срещу неудобните на властта.

"Да, категорично смятам, че се прави за това. Вече имам опит със законите, предшестващи този. Вижда се как те се насочват и се използват или срещу съвсем дребни риби, за съвсем обикновени, незначителни престъпления, за лични отношения, или за разчистване на сметки с политически и бизнес опоненти, но много рядко те засягат истинска, организирана престъпност", каза адвокатът.

На подобно мнение е и адв. Радан Кънев, който е заместник-председател на ДСБ (част от коалицията "Демократична България").

Завръщане към комунистическия режим

"Свидетели сме как принципно добрата идея за активна държавна политика срещу корупцията се изражда в нарушаване на конституцията, погазване на основни правни принципи – конституционни правни принципи, и в крайна сметка създаване на един репресивен механизъм, който няма нищо общо с борбата с корупцията, който е просто връщане към модели на отношение към частната собственост, характерни за комунистическия режим... КПКОНПИ – по същество е един нов бюрократичен орган, една допълнителна администрация, няма реални правомощия да се бори с корупцията. Тя има правомощия да трови живота на политическите си противници, на противниците на властта", каза Радан Кънев пред БНР.

Според него част от антикорупционния закон е "юридически тотална ужасяваща неграмотност и изключителен правен абсурд", който дава възможност за конфискация на имущество на хора, обявени от съда за невиновни.

"Трябва да сме наясно, че това означава, че в България презумпция за невиновност няма. Предвид целта на закона, много спорно е дали изобщо вече има стабилна частна собственост. В момента всеки български гражданин с имущество над 250 хил. лв. е на милостта на прокуратурата", каза Кънев.

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?