АЕЦ “Белене“ изпадна от енергийната стратегия

Проектът АЕЦ “Белене“ изненадващо изпадна като поименно посочен в проекта на енергийна стратегия на България до 2020 г. Това стана ясно при първото обсъждане на документа в парламентарната комисия по икономическо политика и енергетика в сряда.

Коригиран е текст, в чийто първоначален вариант бе записано, че ще се развива ядрената енергетиката с 2 хил мегавата мощности в АЕЦ “Белене“ и/или 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй“.

В разпределения за гласуване в парламента вариант обаче пише само, че “ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната чрез максимално удължаване на експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй“, както и изграждане на 2000 МВ нови ядрени мощности“. Раздаденият на депутатите хартиен вариант не е качен на сайта на Народното събрание и не може да бъде намерен в електронен формат.

Забелязал "пропуска", депутатът от БСП и бивш енергиен министър Петър Димитров попита “ако в енергийната стратегия липсва яснота по въпроса ще се строи ли АЕЦ “Белене“, то къде да я намерим?“.

Запитан от журналисти какво означава редакцията, министърът на икономиката , енергетиката и туризма Трайчо Трайков изрази учудване, че липсват думите "АЕЦ “Белене“ и/или 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй“" и продължи да твърди, че формулировката присъства.

Истинските разходи включват и 1 млрд. евро за вероятен риск

“Важно е обаче решението за АЕЦ "Белене" да се вземе въз основа на истинските и пълни разходи за ядрената енергетика, които в момента целият свят се опитва да изчисли и това излиза извън икономическите параметри на проекта“, каза Трайков.

“В света има 300 централи и три от тях причиниха щети за по 100 млрд. долара или евро според актуалната за момента валута. Това означава 1% риск, който в парично изражение нито един застраховател не би приел, а е изцяло за страната, на чиято територия е съоръжението. Така по проста сметка трябва да се прибави 1 млрд. към цената на “Белене“ като вероятен риск и това е част от преценката при реализирането на проекта“ заяви още министърът.

Той уточни, че страната ни не дава заден за АЕЦ “Белене“, а става още по-внимателна и всеки партньор в такъв проект би разбрал позицията ни.

В отговор на въпрос колко дълго може да се отлага вземането на решение за "Белене", Трайков каза, че “решението е функция на договаряне между две страни и според мен, и голяма част от правителството, а както стана ясно и според българския народ, АЕЦ “Белене е хубав проект, ако е много добра икономическа сделка“.

Засега няма добра икономическа сделка

“След като вземем решение, че приемаме всички останали рискове, тогава щом е добра икономическа сделка, си заслужава да я завършим. До момента все още не виждаме от нашите партньори готовността това да е добра икономическа сделка.

Остават да стоят не само големите въпроси, но и малките, които също са съществени. Няма съгласие по цената и няма яснота как ще се промени тя в съответствие с новите изисквания за безопасност“ допълни Трайчо Трайков.

“Не мога да кажа кога ще се произнесем окончателно за решението за проекта, ще сторим това когато сме готови“, посочи той. Трайков отказа да коментира подписаното от бившия шеф на НЕК Красимир Първанов споразумение с руския изпълнител на ядрения проект - “Атомстройекспорт“, но обеща да спази заложените в него изисквания за полагане на "максимални усилия" за парафиране на документа до 1 юни.

Целите на стратегията – добри, но мерките – спорни

Извън дискусията за бъдещето на АЕЦ “Белене“, присъстващите на заседанието на парламентарната комисия неправителствени организации се обединиха около становището, че заложените цели в енергийната проектостратегия са добри, но предвидените мерки за постигането им са спорни и недостатъчно ясни.

Документът влезе за одобрение от депутатите по настояване на министър Трайчо Трайков и очакванията на енергийните експерти са да бъде сериозно прекроен, което според едни оценки е добре, според други – не.

Тези прогнози засега се оправдават, след като по предложение на председателя на комисията и лидер на СДС Мартин Димитров народните представители одобриха дадената им седмица за запознаване с документа и възраженията по тестовете му, след което да представят собствените си забележки и поправки.

Минус на стратегията е, че е експортно ориентирана, заяви на заседанието Христо Казанджиев от Българския енергиен форум и бивш шеф на дирекция в икономическото министерство.

Депутатът от БСП Петър Димитров упрекна авторите на документа, че не са проучили енергийните политики и бъдещите намерения на съседните държави, “иначе целите не са лоши“.

Казанджиев посочи като грешка опита за диверсификация на енергийната сигурност на страната чрез изграждането само на нови трасета за доставки, а не чрез разнообразяване на източниците на суровини.

Той коментира, че строежите на газопроводи са предмет на корпоративна, а не на национална политика и припомни, че по време на газовата криза през януари 2009 г. на страната ни не е помогнало, че има трима доставчици на синьо гориво, след като то е било все руско.

Експертът също така смята, че в проектостатегията е твърде слаба политиката за привличане на инвестиции в търсенето и проучването на нефт и газ в България, въпреки че в началото на дискусията Трайчо Трайков посочи като най-важно използването на местните суровини като начин за постигане на по-голяма енергийна независимост на страната.

“Нищо конкретно не е предвидено и за развитието на газификацията на страната. Газоснабдителната мрежа е недостъпна за много граждани и предприятия в страната. Държавната “Булгартрансгаз“ не е реализирала нито един проект за развитието на газоразпределителната мрежа“, каза още Казанджиев.

Той отбеляза още, че ако държавата продължава да бави проекта за превръщане на находището на газ в Галата в газохранилище, това може и въобще да не се случи, тъй като сондажите там се оводняват от 2008 г.

Според Казанджиев е необходимо и да се направят анализи за целесъобразността на всяка от планираните в стратегията политики и тогава документът може да се приеме.

Енергийна ефективност, въглищни централи, ВЕИ

Зам.-председателят на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Александър Кънев изрази притесненията на бранша, че не е откроено ясно развитието на въгледобива, което минути преди това в експозето на Трайков бе посочено на второ място като приоритет в стратегията.

На първо място министърът постави енергийната ефективност, на трето – използването на “интересния микс“ от възобновяеми енергийни източници, следвани от възможностите на човешкия капитал да използва иновативните технологии и да развива стратегиите за икономическо развитие. Енергийният министър акцентира и върху възможностите, които ни предоставя членството в ЕС и обяви, че останалите потенциални възможности са “в плюс“.

Представителят на миньорите се оплака от забавянето на въвеждането на мощностите на ТЕЦ “AES Гълъбово“, заради което не се изкупуват договорени количества въглища, както и от неяснотата ще има ли четвърта въглищна електроцентрала в района на комплекса “Марица Изток“.

Предшественикът на Трайко – Петър Димитров, освен забележката си за “Белене, посочи също така, че стратегията не разглежда ефекта на предстоящото извеждане от експлоатация на ТЕЦ-овете “Брикел“, “Бобовдол“ и “Варна“ върху развитието на енергетиката. Той препоръча и да се разшири времевият обхват на енергийната стратегия, тъй като девет години е прекалено кратък период за изпълнение на заложените в нея цели.

Вицепрезидентът на ЕВН и представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Калина Трифонова препоръча за всеки от заложените в стратегията проекти да се разработи пътна карта с графици и с отговорните за изпълнението им лица. Трайков отговори, че “който очаква всичко да е на едно място, явно не се е запознал с документа". Той припомни, че има изготвени пътни карти за “Южен поток“, за всяка от газовите връзки със съдените ни държави, но пропусна да отбележи, че такава има и за нефигуриращия вече в стратегията АЕЦ “Белене“.